Джина Иванова е завършила Българската държавна консерватория, специалност „Пеене“. Истинското й име е Гинка Жекова, а в първите години на „Трамвай №5” се казва Ина, защото всички момичета имат имена с по три букви.
След многото турнета на Запад всички започват да я наричат Джина. След 1990 г. тя започва работа с група „Кукери“, с която записва и концертира до 2000 година. Понастоящем Джина съчетава работата си в група „Трамвай № 5” с изяви и като солов изпълнител. Омъжена е за Иван Иванов – Джон от „Кукери”, който е неин мениджър, имат две дъщери – Кристина и Мартина, които също са певици.

 – Джина, да се върнем назад в годините. Как стана част от от култовата група „Трамвай номер 5“?

– Когато бях студентка в първи курс имах късмета да работя с Бисер Киров, който тогава беше доста популярен в България и Германия. Избраха ме за неговото трио, бяхме три момичета, пеехме и танцувахме с него. Много време работихме в Германия, на 19-годишна възраст успях да стъпя в прочутото берлинско вариете “Фридрих Щат Палас”. От нашите изпълнители никой не беше ходил там. Не след дълго приключих заради травма на крака. След кратък период се видях с Митко Щерев, искахме да направим дамски дует – две жени, които да пеят и танцуват, такъв нямаше досега в България, но в световен мащаб имаше. Един ден Митко ми се обади и ми каза, че Петко Петков си търсил момичета и така започнахме работа.

-Как се работи с толкова много жени на едно място? Имало ли е интриги между вас?

– Наистина с много жени не е лесно да се работи, но при нас нямаше дразги и разправии. Петко ръководеше нещата, разпределяше ни и всеки си намери ниша в тази група. Нямаше ревност, всяка си имаше фенове. И днес работим, въпреки че не е толкова активно, но сме в основния състав без Оля.

– Петко как успяваше да ви спаси от по-наглите фенове?

– Той е доста ревнив и не допускаше много феновете да са близо до нас. Вечер никога не ни оставяше сами, не сме имали скандали. Държеше много на дисциплината, да се наспиваме добре, да изглеждаме добре, да сме облечени модерно. Искаше групата да има добра визия.

– Има ли участие, което никога няма да забравиш?

– Много пътувахме с „Кукери“, обиколихме всички републики на СССР. Имали сме много интересни случки. Един от номерата беше на тъмна сцена, палехме спирт с едни ръкавици, имитирайки огън. Имахме проблеми с противопожарните устройства и ни забраниха този номер. Друг път пък сме използвали специални машини за дим, които оставяха парафин по сцената и докато танцувахаме, се е случвало да се хлъзнем и да паднем. Правихме лимбо, беше голяма атракция, истински спектакъл. Руснаците много ни харесваха и ни канеха всяка година.

– Липсват ли ти тези години?

– Естествено! Тогава имаше много концертна дейност, пътувахме постоянно, изкарвахме добри пари и имахме сигурност. Сега е борба за оцеляване, възможностите са малко. Изпълнителите станаха много, а пазарът е малък.

– А как премина в „Кукери“, където се запознаваш със съпруга си Джон?

– Когато направихме първите хитове като „Усмивката“, „Тя“ и групата стана много популярна, Петко искаше да правим турнета. Без да имаме група зад нас, нямаше как да стане. „Кукери“ бяха най-модерната и оборудвана група тогава. Петков предложил на Джон да заработим двете групи заедно, като направим 10 наши песни и 10 техни и да стане един общ концерт.

За първи път с Иван се срещнахме в телевизията,

когато правихме запис за новогодишна програма, разминахме се на снимките. Той твърди, че тогава ме е забелязал.

– Как успя да те спечели?

– В началото имахме хубаво приятелство. Не беше любов от пръв поглед. Нещата постепенно прераснаха в нещо по-сериозно. След като работихме двете групи в Скандинавия и СССР, решихме да си направим семейство, имахме сходни виждания за живота и така се роди Мартина. Напуснах „Трамвай № 5“, преминах в „Кукери“, където бях 10 години, издадохме самостоятелен албум с новите членове. Като приключихме пътуването в чужбина, започнах солова кариера. През 2006 година Петко реши да събере отново групата, направихме голям концерт в НДК, продължаваме да работим и до днес, предстои да запишем съвсем скоро нова песен.

– Джина, твоят смостоятелен албум как се прие от публиката?

– Отзивите са много добри, голяма част от песните се въртят по радиата. Преди дни гостувах в едно варненско радио, казаха ми, че са свалили голяма част от песните и ги излъчват.

-Как се нави да издадеш албум?

– Събрах всички песни, които съм правила в последните години. Имам 8 дуетни парчета в него – с Роси Кирилова, Искрен Пецов, Хайгашот Агасян, Петко Петков, както и с дъщеря ми Мартина, която е част от “Ice Cream.” Получи се добър диск.  Състои се от 17 песни, останалите 9 са нова българска поп музика, с тях съм участвала на различни конкурси.

Днес всеки разчита на спонсори. Помогнаха хора, които ми повярваха и знаеха, че ще направя нещо хубаво. Предимството при мен е, че имам семейно студио, за което не плащам. У дома смесваме, записваме, някои от нещата си ги пиша сама, което също спестява средства. Не е лесно в днешно време, трябват много пари. С някои колеги работим и на бартер.

– Песента ти с Искрен Пецов в последните месеци не слиза от върховете на музикалните класации. Как се роди този дует?

– Получих песен за един от конкурсите, които се провеждат през годината. Беше в латино стил, много мислих с кого да я направя. Искрен е точно в този стил музика, освен това е интересен на сцената, атрактивен е и лесно се работи с него.

– Очаквала ли си подобен успех на песните си?

– Радвам се много на успехите на песните си. Това, че все още фигурирам в тези класации също много ме радва. Явно мелодичната музика си запази някакво място. Има нови песни, които никога не могат да се запомнят и човек не може да ги запее. Явно има едно завръщане към мелодичната песен.

– Какво е мнението ти за тези телевизионни формати? Дават ли реален старт на музикалната кариера на участниците в тях?

– Вълнувам се от успешните проекти на младите изпълнители, които излизат от телевизионните формати. Много харесвам Славин, Невена и Михаела от  “Х Фактор“. Има и такива, с които нищо не се случва, разбира се. След като приключи формата си отиват по родните места и забравят за кариерата си.

– Няма как да пропуснем Гери-Никол…

– Гери-Никол е абсолютно явление. Това е едно изключително и интересно момиче, никой не пее като нея, лично на мен много ми харесва. Тя е много скромна, а това мръснишко поведение е само за сцената, в живота изобщо не е такава.

– Не е ли прекалено скандално подобно поведение? До  скоро тя не беше пълнолетна…

– На Запад започват да пеят на 17 години и ги правят звезди. Имам предвид изпълнители като Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Джъстин Тимбърлейк, те са започнали като деца. Това не е нищо ново,  открито е отдавна от световния бизнес. И Бритни започна като девствено момиче, но това не й пречи да е разхвърляна и предизвикателна.

– Искала ли си да бъдеш част от този световен бизнес? Да стъпиш на световната сцена?

– Аз съм пътувала много, работила съм с група „Кукери“ на Запад, обиколили сме цяла Скандинавия. С нас са пътували мениджъри, които са искали наши песни. Когато си в шаблона на никого не правиш впечатление, те търсят нови неща, които да представят на пазара. Много е трудно българин да пробие някъде. Милена Славова също се опита да пробие в Англия, но е доста трудно.

– Ако направим паралел между група „Трамвай номер 5“, където пееш ти и „Ice Cream”, където е вокалист дъщеря ти, можем ли да кажем, че българската музика е претърпяла еволюция?

– Всяко поколение си има своята музика, звезди и идоли. Когато пея нашите стари хитове по участия, хората се радват много. Това е носталгична за тях музика, свързва ги с техните младежки години и мисля, че все още има хляб в нея. „Ice Cream” е смесица от нашата музика и модерния рап, който е негърска музика и не знам защо и у нас трябва да се развива такъв стил. Но явно обичаме да подражаваме на световните стандарти. В България не е измислено нищо ново, всичко се копира от Запад. Една песен трябва да има мелодична  и запеваема линия, за да направи впечатление и хората да я запеят. Има песни, които изобщо не можеш да ги повториш. Гледам тв канала?????, по който се излъчва новата българска музика. Има песни, които сигурно са интересни за младото поколение, но аз никога не бих си пуснала да ги слушам.

– Дъщеря ти Мартина сама ли реши да се занимава с музика?

– Когато беше малка ние пътувахме много и се прибирахме за по 2-3 месеца. Тя пееше в „Бон-бон“. Като се завърнахме и забелязахме, че има голям слух и е музикална. Ръководителката й предложи да я запишем в музикално училище, купихме й класическа китара, с която кандидатства. Това е инструмент, който буквално е направен за нея. Има 11 награди от наши и световни конкурси. След това записа в НБУ „Класическа китара“ и „Поп и джаз пеене“ при Етиен Леви. Тя си е завършен музикант, не е просто певица. Една от песните в албума ми е нейна, тя също беше по класациите.

Показва завидна форма на плажа

Въпреки, че Джина не е първа младост, доста девойки биха й завидели за фигурата. В момента култовата изпълнителка събира тен на родното Черноморие и привлича погледите на околните.

„Това е  генетична даденост, разбира се полагам и грижи за себе си. Не съм от хората, които се скъсват от тренировки, а резултат никакъв, споделя певицата. Тя е категорична, че човек трябва да познава себе си и да се пази от качване на килограми. „Започнах да ям по-дисциплинирано – без хляб, сладкиши, торти“, допълва Джина.