Кристиан Костов се превърна в истинска тийн сензация след като стана втори на последното издание на „Х-фактор”. Тийнейджърът е роден в Москва, където живее със семейството си. Майка му е от Казахстан, а баща му е българин от Ямбол. Срещат се като студенти в руската столица. Кристиан има по-голям брат – Даниел, който е на 22 години, малката му сестра София е на девет. Той е едва на 3 години, когато започва да проявява интерес към музиката. По това време брат му свири на пиано, а Кристиан се опитва да го имитира. Две години по-късно родителите му го записват на уроци по пиано.
На 11 влиза в детската вокална група „Непоседы”. Това е най-популярното студио за деца в Русия, дисциплината е желязна, като в казарма. Оттам са тръгнали Юля Волкова и Лена Катина от популярния дует „Тату” и още много други руски звезди.
През 2011 г. участва в конкурса „Нова вълна”, който тогава се провежда в Украйна. Явява се като представител на България. След това решава да опита късмета си в „Гласът на Русия” (за деца – „Голос дети“). Включва се в най-популярното тамошно шоу в сезона през 2013-2014 г. и стига до финалната шесторка. Преди дни Кристиан представи самостоятелно парче, продуцирано от „Вирджиния Рекърдс“.
– Крис, участието ти в „Х-Фактор“ продължава да се свързва с изпълнението на една много велика песен – „Позови меня“ на група “Любе”. Какво трябва да вложи един изпълнител, за да докосне по този начин публиката?
– Да, на хората това е им най-любимото изпълнение. Всеки един изпълнител трябва да влага емоции, това е много важно. Преди няколко седмици бях в Париж на концерт на Джъстин Бийбър. Мога смело да кажа, че той не влагаше емоция и това се виждаше ясно. Когато гледаш Ед Шийрън – той само стои с китарата си на сцената, но има много чувство и това те вдига на крака.
– Джъстин Бийбър или Ед Шийрън ти е любимец?
– След концерта на Бийбър съм сигурен, че Шийрън ми харесва повече. Не съм голям фен съм на прекаления артистизъм, хората започват да забравят за музиката. Ед за мен е идол и искам да съм като него. Сам пише своите песни.
–Интересуваш ли се от живота на изпълнителите, които харесваш?
–Честно казано не, защото мога да се разочаровам. Иска ми се те да бъдат идеални хора, затова предпочитам да не знам много за живота им.
– Ед Шийрън е бил бездомник, спал е във влакове, навън, но не се е отказал. Днес песента му „Thinking Out Loud“ е гледана от над 1,3 млрд. потребители на YouTube. Готов ли си и ти да извървиш труден път, знаейки че те чака подобен успех?
– Да, от негово интервю разбрах, че е бил на улицата и че от малък свири. Това е пример, че всеки има шансове, няма значение кой си и от къде си. Ако правиш нещо от сърце, то ще стигне до хората и те ще те забележат. Шийрън за мен е повече от артист, когато пея негово парче се притеснявам. Бих искал да изпълнявам такава музика в зала като „Медисън Скуеър Гардън“, това ми е най-голямата мечта.
– Докато Ед е спал пред Кралския дворец в Лондон, ти като дете си пял в двореца в Кремъл. Какво е чувството?
– Не мога да кажа, че беше нещо специално. Бях съм много малък и не се впечатлявах толкова. Познавам Кремъл като петте си пръста, бях там през две седмици и ми беше като втори дом. Сега като се замисля, това е една от най-известните зали в Москва и Русия и трябва да се гордея с това.
– Имал ли си среща с Путин?
– Виждал съм го два или три пъти, но среща почти не е възможна. Не познавам някого, който да е разговарял с него.
– В Русия си постигнал голям успех, стигаш до финалите на „Гласът на Русия“. Какво ти даде този формат?
– Започнах да пея солово, преди това бях част от школата „Непоседи“, от които излизат „Тату“ и Сергей Лазаров, който представи Русия на “Евровизия”. Всички мои приятели се записаха за формата и затова реших и аз да се запиша. Винаги съм бил против подобни конкурси, мислех си, че всичко е нагласено.
– Така ли е всъщност?
– Оказа се, че не е така и това много ме зарадва. Видях какви хора стигнаха до финала, хора, които не са от Москва, а от провинцията. Победителката от детския формат „Гласът на Русия“ преди няколко месеца събра 7 хиляди души на свой концерт на 12-годишна възраст.
– А защо реши да опиташ и в България? Русия не е ли достатъчно голям пазар?
– Всяка година прекарвам по 3 месеца тук. Проблемът в Русия е, че са с 6-7 години назад от България в музиката. Единици правят модерна музика. Аз не обичам да пея естрада, по-добре да си тръгна, отколкото да пея това, което ме дразни. Търся своето място, искам да пътувам по целия свят.
– В „Х-Фактор“ изпя „Sorry“ на Джъстин Бийбър. Освен пеене показа и хореография. Това ли е твоят стил?
– Много ми харесва тази песен, добре се получи и постановката ни. За втори или трети път ми беше да пея с мониторингова слушалка. Не мога да кажа, че това е моят стил, но съм на 16 години и ми подхожда. Най-много ми харесва да пея джаз, резидент съм на едно джаз движение в Русия, което всеки четвъртък прави концерти. От 4 години пея с тях, единственото дете съм в групата.
– Какво ти даде Бийбър?
– Вдъхновяващо е, когато видиш, че едно 16-годишно момче е известно по целия свят и предизвиква истерия. Той вече не е човек, а образ.
– Всички помним малкият Джъстин с китарата, но той наистина се превърна в институция. Мечтаеш ли за подобен успех?
– Не, искам да съм още по-известен.
– Той е преследван навсякъде от папараци, а и не само. Готов ли си за подобна слава?
– Мога да кажа със сигурност, че съм готов. Това е моя мечта, не е детски каприз, знам че бих могъл да се справя с това и мога да дам част от себе си на хората. Аз със сигурност пея по-добре от него. Половин свят пее по-добре от него, но те не са Джъстин Бийбър. Невинаги пеенето значи всичко. Пиарът е много важен. Той си изтри инстаграма заради София Ричи и целият свят говори за това. Когато реши да си го върне, ще има още 2 млн. последователи.
– Страхуваш ли се от скандалите? Бийбър създава постоянно.
– Със сигурност това помага. Да, хубаво е, че имаш къща в Бали, красива приятелка, но защо трябва да се разхождаш гол, знаейки, че всички те дебнат? Със сигурност е видял фотоапаратите. Аз не бих правил подобни неща. След една фотосесия бяха написали, че са ме превърнали в травестит, което е пълна глупост. Не може да кажеш нещо подобно за арт концепцията на едно списание.
– Поставят ли се подобни етикети и в Русия?
– В Русия е още по-зле. От друга страна това е много добър пиар. Мога да дам много примери за хора, които постигат успех, след като ги обиждат.
– Скандалът определено продава. Гери-Никол е добър пример.
– Познавам Гери, тя няма нищо общо с този образ, който й е създаван. Става ми гадно и тъжно, когато говорят лоши неща за нея.
– Страхуваш ли се, че славата може да те промени?
– Не мога да кажа все още, надявам се, че няма да се променя. Може да стана по-нещастен. Бийбър казва, че вече не помни кой е. Той не е глупав и не е безотговорен, но се промени много, със сигурност е изморен. Например Шон Мендес не се е изгубил, прави яки неща. Зависи от човека.
–Излезе на сцената с Васил Найденов. Какво е чувството да пееш с такава легенда?
– Васил Найденов е любим певец на семейството ми. За мен бе чест да стоя на една сцена с него. За едно изпълнение научих неща за 10 години напред. Ходил съм след това на 3 негови концерта. Той е постигнал огромен успех, след толкова години хората все още го обичат, пее като славей с часове и нищо не се случва с гласа му. Това значи, че пее правилно. Аз искам да постигна същото. Аз мога да пея по 3 часа на ден, но имам много да уча все още, а неговата енергия никога не спада. Постоянно е на участия.
– В петък представи самостоятелно парче. Как се роди то?
– Парчето е на Рей Хеджис, който е музикален продуцент на „Х Фактор“ в Англия. Саня Армутлиева има възможност да комуникира с такива хора. Той е бил много доволен от мен по време на формата и след месец е изпратил парчето. Най-тежкото в снимането на клипа бе, че е на три езика – на български, руски и английски. Трябваше да правя едно и също нещо по три пъти. Постарах се да дам всичко от себе си. Снимахме го цял ден, бяхме забравили за храна, но резултатите са важни. Много благодаря на хореографа Милен Данков и на режисьора Васил Стефанов за страхотната работа!
– След няколко дни заминаваш за Русия. За колко време?
– Вече живея в София и не си представям живота извън този град. Тук ми е много по-комфортно, защото се чувствам като свой. В Москва съм тъжен, бързам постоянно, иска ми се денонощието да е поне 26 часа. Разстоянията са огромни, има случаи, в които прекарвам в кола 4 часа от дома ми до центъра. Например някой високопоставен е решил да пътува по този път и се прегражда всичко, трябва да чакаш с часове. Затова пътуваме с метрото. Взех си билет за Москва за 12 октомври, защото трябва да завърша училище. Сега съм в десети клас, а в Русия учим 11 години и аз ще взема последните две за една. Искам да завърша скоро, защото ми заема много време. Училището ще ми помогне с каквото може, но и аз трябва да се постарая. Знам какво искам от живота си.
– Решил ли си къде ще продължиш образованието си?
– Искам в Америка, мечтая за Бостън или Манхатън и се надявам искрено да успея.
