Поредният изгонен от шоуто „ВИП брадър” се оказа Радослав Кавалджиев, по-известен като Роро. Синът на легендата в попмузиката – Вили Кавалджиев, е роден на 10 май 1976 г. На 14 г. започва работа като репортер в радио „Христо Ботев“. Влиза в екипа на ММ през 1998 г. като музикален редактор. Месец по-късно става водещ на предаването „Искам“. Гордее се с интервютата, които е взел от над 1000 известни личности, сред които Бьорк, Бритни Спиърс, Рамщайн, Аланис Морисет. В къщата на Големия брат се открои като един от най-интересните участници, който отстояваше позициите си и често бе замесван в скандали с останалите съквартиранти.
– Успя ли да се отърсиш от шока „Биг брадър”?
– Шок е правилна дума. Иначе всичко си дойде бързо на място, все още се оглеждам за камери по навик. Събуждам се в 3 часа през нощта, защото трудно се спи в Къщата. Много съм щастлив и все още съм в еуфория, тъй като това е едно от най-силните преживявания в живота ми, голямо приключение.
– Кое те накара да влезеш във формата?
– Бях навлязъл в някакъв дълбок цикъл на работохолизъм. Общо взето, 25 години не съм почивал нито ден. Исках да се събудя, да се полея със студен душ, да преживея нещо с много адреналин и да се поразчупя малко. Това е основният и единствен мотив.
– А парите не изиграха ли роля за това решение?
– Разбира се, аз отидох и през цялото време освен че се забавлявах, се чувствах и на работа. Ти си част от един телевизионен проект и не можеш да спиш по цял ден и да не правиш нищо. Впуснах се в играта и замразих всички свои проекти навън, все пак 2 месеца ме нямаше.
– Успя ли да намериш приятели вътре?
– Да, определено успях. Най-големият шок е филмът, който се прожектира навън. Няма почти нищо общо с реалността в Къщата. Не излизат хубавите разговори, както и най-голямата ни кауза – да останем заедно и единни. Въпреки всички провокации ние всяка вечер сядахме на масата и си помагахме, поддържахме се. Това беше голямата изненада за мен – да видя как се показват само избрани моменти и се коментират по странен начин. Крайният зрител получава една странна картина. Имах много приятели през цялото време – Глория, Деси Цонева, Ирина и дори Миглена, въпреки принципните ни различия. През цялото време знаехме, че това е една игра и не сме го забравяли.
– Спомена Глория, която неведнъж представи като пример за младите. Това, което аз видях, беше едно момиче, което държи нож в ръцете си, изпада в истерии, сякаш й липсваха някои стимуланти. Това ли е наистина примерът за младите?
– Прекарах 3-4 седмици по 24 часа с нея. Когато тя си тръгна, аз плаках, защото знаех как е показана – в различен образ, разпъната на кръст, заради интелекта и знанията си, заради класата, която показа. Най-ярките хора в България, които са като нея – умни, смели, интелигентни – те остават тук като мишена за хората с ниско съзнание. Тези хора плащат цената и рано или късно си тръгват от България. За мен е тъжно да видя как един човек като нея за пореден път е замерян с камъни. Радвам се, че Глория не живее в България, защото не може да оцелее в тази сурова среда, в която живеем. Тя е от най-невероятните хора, които съм срещал в живота си. Ранима и наранена, човек със своите травми, който не се притесни да хване ножа пред цяла България и да покаже колко беззащитен може да се почувства човек.
– В някои сцени беше представен като интригант. Такъв ли си?
– Не, в никакъв случай (смее се)! Вътре през цялото време играеш игра, наясно си, че има още 17 човека и нищо не може да се запази в тайна, камерите те снимат непрекъснато. Говорейки за някого, не казваш нещо, което той не знае, но камерите показват избрани моменти. Накрая излиза, че коментираш зад гърба на някого. Ние винаги си казвахме всичко в очите. Гледах ситуация, в която седя до Емануела и Миглена и после говоря на Ирина какво те са си показали. Режисьорът е спестил важен момент, че до мен в този момент сяда Миглена и започва да говори, а излиза, че аз съм седнал да слухтя.
– Как прие ситуацията с Христо и отказа му да играе в сериала?
– Честно казано, останах много озадачен, защото той бягаше по тъч линията. Опитах се да му задам въпроси и очаквах конкретен отговор. На няколко пъти смени причините, заради които отказва участието. В един момент не му вярвах. С него намерихме общ език, приказвахме си с часове и аз знам, че той дълбоко в себе си има една по-голяма причина, за да го направи това нещо. Вътре или приемаш някого с неговите странности, или го осъждаш. Странно ми беше все пак неговото решение, защото това щеше да бъде една от най-интересните роли в кариерата му. Изненада ме още липсата му на чувство за хумор, защото всеки от нас прегърна тази саркастична роля и нямаше търпение да я изиграе.
– Голяма част от съквартирантите се обявиха твърдо срещу чалгата. Впоследствие ги видяхме как пеят фолк песни, знаят текстовете, в това число и ти. Този жанр ли е големият ни проблем, че винаги е коментирана тема?
– Не съм водил битки по тази тема, отдавна съм спрял тази култура. Тя завзе голяма част от съзнанието на българина. На мен също не ми харесва, защото се изместиха ценностите. Аз съм от поколението на 80-те и 90-те години. Тогава се борихме за новото, за нещата, които тази музика не подкрепя. Чувстваме се ограбени, защото нашата кауза е била друга. Музиката е за всички и не съдя никого. С Емануела бяхме много добри приятели в Къщата, рядко са ни показвали, но бяхме постоянно заедно. Тя не спира да пее тази музика и това си има своята цена. Тази тема вътре ми се стори безкрайно изтъркана.
– Ти си от мъжете, които са имали удоволствието да се целуват с Миглена Ангелова. Как се целува г-жа Искрено и лично?
– Много е приятно, Миглена се целува много добре. Още в самото начало с нея надушихме, че сме крайно различни в природата си. Беше ми много интересно да си подавам „топката” с нея, забавлявахме се. Тя също се забавляваше с филма между нас.
– Трудно ли се воюва срещу жена като нея?
– Не много, защото тя самата воюва срещу самата себе си. На мен не ми остана нищо друго, освен да подходя с чувство за хумор и да създам гъдел. Резултатът беше много забавен. Не мисля, че Миглена е човек, който би се променил заради някой друг. Тя си е самодостатъчна, знае много добре къде се намира според ума си, а не според сърцето. Щом това й върши работа, мога само да я уважавам. Тя е един достоен и ерудиран човек, но като поведение в шоуто не ми допадна никак.
– Жоро Торнев те нападна за логото, щампирано върху якето ти. Споделяш ли т.нар. евроатлантически ценности?
– Знаех, че слагайки това яке, ще се създаде голямо сътресение. Направих го в момент, в който обсъждахме темата, че човек е свободен да вярва в каквото иска, да интерпретира историята за любовта и творението по начин, по който иска. Там се зароди спор с Жоро, който се огледа в якето ми. На гърба пише „Lucifer”, а отдолу е пречупеният спектър на светлината. Всъщност Луцифер е един от падналите ангели, които са донесли светлината на тази планета. В моите очи не е дявол, нито Сатана, а само светлина. Исках да провокирам някакви разговори навън. Това е смисълът да бъдеш телевизионен водещ, да те дават по телевизията, а не да спиш под завивките по цял ден.
– Торнев те нападна, че това е гей знамето.
– Това е спектър на светлината. Всеки вижда това, което иска да види и той в този момент го е видял по този начин. Не го съдя, ние си тръгнахме като страхотни приятели. Дано съм му помогнал да разшири малко разбиранията си за нещата. Моята тема вътре беше любовта и семейството.
– Бил ли си интимен с мъже?
– Да, случвало се е. Имал съм страхотни моменти с мъже и с жени, като всеки нормален човек.
– Това е нормално?!
– Не знам, ти ще кажеш.
– Много хора ще скочат и ще кажат, че не е нормално.
– Страхотно. Това е техен избор. Светът е шарен, хората сме различни, няма нищо по-хубаво от това. Иначе щеше да е скучно.
– Определяш ли се като бисексуален?
– Да ти кажа честно, не се определям спрямо сексуалната си ориентация и никога не съм го правил. Тази тема е била много встрани от моя път. Аз съм един млад човек, който иска да прави смислени и интересни неща, да твори, да бъде полезен на хората около себе си. Едва ли моите сексуални приключения са интересни за някого и те нямат никаква стойност, освен да бъдат храна за определени хора.
– Какво се случва с BOX TV? Изгонен ли си оттам?
– Не, истината е друга. Спечелих едно от първите съдебни дела. Напуснах телевизията, поканен съм от друга медия да правя предаване. Както винаги при раздяла се създадоха спорове. Тези неща се разрешават в моя полза.
– Говори се, че не си плащал заплати на своите подчинени, прибирал си пари от рекламодатели.
– Не е вярно! Ние имаме екип от 30 човека. Работя и се занимавам с телевизия от 1998 година. Не бих отговорил на такива нападки, защото е безумно. Няма какво да коментирам. Съдът се произнася в моя полза. Всичко останало са клюки и интриги. За съжаление успелите хора в България са жертва на такива, които не са постигнали нищо в живота си. Това ми се е случвало много пъти.
– Като виден геймър ще продължиш ли да ловиш покемони и след „ВИП брадър“?
– Имам да сбъдвам много мечти. Предстои да стартирам геймърска телевизия за млади хора, също работа в САЩ, и там трябва да създам дом. Форматът ми даде много сила и енергия, а аз продължавам нататък.
