Една от най-древните породи кучета е дивото австралийско куче динго, което и днес е отделено в собствени подвид от семейство Canidae: Canis familiaris dingo.
„Вече повече от 100 години около кучетата динго се водят спорове. Кои са те? Истински диви кучета, подобни на вълците от Северното полукълбо или са сродни със смелите петнисти хиеновидни кучета в Африка? А може би просто са потомци на подивели домашни кучета? … По строежа на зъбите и костите е невъзможно динго да бъде отличено от домашните кучета, няма и някакви други особени признаци, които да отличават тези животни от домашните кучета…”, пише известният зоолог и писател Бернард Гжимек пише в книгата си „Четириногите австралийци”.
Родословието на динго действително е пълно със загадки. Според последните генетични изследвания, това куче не може да бъде аборигенно за Австралия! Някои учени считат, че то е дошло на Зеления континент с азиатските преселници преди около 4 000 години. В труднодостъпните райони на Индонезия и днес живеят местен вид диви кучета, предци на динго. Други твърдят, че прародителите на динго са били китайските домашни кучета, които са дошли в Австралия от Южен Китай преди около 6000 години. Трети считат, че динго произхожда от индийските вълци и кучетата париа, тъй като по физически особености то много прилича на тях. Вероятно то е попаднало на отдалечения континент заедно с мореплаватели от Индия.
Дивото куче динго е със средна големина, със здраво мускулесто тяло, с рижо жълтеникава козина, глава с остра муцуна, къси уши и пухкава опашка. При някои ушите им са съвсем изправени, при други – висящи, по различен начин е извита и опашката им. Рядко, но се срещат и екземпляри с черна, тъмно кафява, бяла и петниста козина.
Дивите кучета динго правят своите леговища в пещери, ями или сред корените на големи дървета. За потомството се грижат и двамата родители. Майката кърми малките 4 месеца. Когато навършат 5 месеца, започва да ги учи на ловуват малки гризачи и зайци. На 1 година младите динго вече участват наравно с възрастните кучета в лова на едри млекопитаещи.
Умни, предпазливи, подвижни, притежаващи прекрасно зрение и слух, динго предпочитат да живеят на семейства или малки групи. Всяка група заема и охранява своята щателно маркирана територия. Но понякога кучетата се обединяват, за да си помогнат в лова на кенгуру. Големите глутници нанасят вреди на фермерските стопанства.
В Австралия дивото куче динго е враг на всички овцевъди. Те го преследват и безмилостно го унищожават. А заедно с него „прочистват” и съвсем безвредната червено-кафява овчарка, която много прилича на динго.
В края на 19 век по молба на отчаяните фермери била изградена огромна ограда с дължина 5 531 км около пасбищата на Куинсланд, Нови Южен Уелс и Южна Австралия.Необходимостта от такава „противодингова” бариера днес бурно се оспорва, тъй като хищниците все пак успяват да откриват начини да заобикалят това препятствие, пише dogbg.net. Освен това самите фермери страдат от огромните разходи, които поглъща поддръжката на тази гигантска „китайска стена” защото вълците, кенгурутата и птиците ему постоянно разкъсват мрежестата ограда.
Походът на фермерите срещу дивото куче динго с отрови, оръжия и капани развълнува и възмути австралийските любители на дивата природа. Кампанията, организирана от тях, постави дивото куче динго в центъра на вниманието. Много учени заговориха за важността на екологичната ниша, заемана от австралийското диво куче: ако динго бъде унищожено, кенгуруто ще унищожи всички пасбища и ще нанесе непоправими щети на овцевъдството. Според изчисленията на зоолозите, овцете са само 7% от храната на динго. Основната му храна са кенгуру, плъхове, торбести мишки, опосуми и торбестите бурсуци.
През 80–те години на 20 век бе поставено началото на киноложкото увлечение по дивите кучета динго и се наложи австралийците да променят своето мнение за динго като хищник и паразит. Зоопарковете в Европа и Америка пожелаха да имат диво куче динго сред своите животни. Европейските и американските развъдчици на кучета започнаха да отглеждат динго в развъдници. Да притежаваш австралийско диво куче се превърна в символ на престиж и цената на малките кученца много се повиши.
Във Франция и Испания динго участва в изложби и побеждава другите представители на семейството. В Швейцария вече е разработен официален стандарт на австралийското куче динго.
В Австралия пък се появиха развъдници, където се отглеждат кученца за тези, които биха искали да „осиновяват” диво куче. Динго с лекота се поддава на опитомяване и изглежда съвсем дружелюбно като постоянно демонстрира уважение и любов към собственика си, към когото се привързва с цялата си душа и даже започва да защитава дома и децата му от възможни опасности. Но нито един фермер не би рискувал да остави през нощта динго в обора при овцете. Та нали древният ловен инстинкт може да се пробуди във всеки момент!
Много австралийски развъдчици използват дивото куче динго при създаването на изцяло австралийски пастирски породи кучета като келпо или хилер чрез кръстоска с шотланската овчарка (коли).
Веселото, палаво и интелигентно динго не се нуждае от особени грижи. Не е претенциозно за храна и е устойчиво на болести. Прекрасно се разбира с другите кучета. Отличителната му особеност е липсата на звънкия лай. То може само да вие и да ръмжи.
Подобно на опитомените вълци, това е куче за един собственик.Принципно не понася смяна на собственика. Или бяга, или гасне от тъга и умира. Както и другите кучета, при продължително отсъствие на контакт с човека бързо подивява.
Динго е своебразно вторично подивяло куче, което е единствено по рода си в дивата фауна на Австралия. Независило как е попаднало на континента, там то е открило най-прекрасните условия за обитаниe – много дивеч, пълно отсъствие на врагове и конкуренти – и много бързо се е размножило и разселило навсякъде.
