Драгана Миркович е най-награждаваната певица в Сърбия. Има милиони продадени касети, дискове и плочи на над 20-те си на брой албума. През 1993 сдружението на сръбските радиостанции я обявява за третата най-популярна личност в Сърбия след Слободан Милошевич. Тя е първата, която преминава границите на турбофолка.

90-те години са нейният апогей, когато прави множество солови турнета. На тях представя спектакли, с каквито например в България може да се похвали само Слави Трифонов – с шоу и впечатляваща сценография, включваща дори огньове, мотори и други ефектни атрибути.

Тя пее на живо часове наред с бенд, танцува и пресъздава различна история към всяка песен. През 90-те години нейните клипове са най-високобюджетни. Издава дори албум с английски песни и участва във филм – „Sladko od snova“. Също така всички пеят песните ѝ по време на войната, която бележи това десетилетие. Песента „Плачи, земльо“ сърбите свързват с войната – слушали са я със сълзи на очи, макар да е танцувална и да касае любовни отношения.

С текста и заглавието те правят препратка към разпада на Югославия, чиято земя плаче. Миркович успява да бъде феномен във време, когато Весна Змиянац и Лепа Брена вече са отстъпили трона. Но трудно и опасно време – на инфлация, престрелки и беззаконие. Най-тъжните момента за нея са войната и смъртта на нейния продуцент до 1993 Рака Джокич.

Драгана по никакъв начин не се възползва и бяга от многото политици и мафиоти, които тогава я искат за своя държанка. Нейните думи са: „Жертвах своята младост, само да ме няма никъде. Никой не можеше да каже, че движа с този или онзи. Единствената ми радост тогава беше кариерата.“. Тя придава един светски вид и привкус на сръбската музика, която започва да се превръща в бизнес не просто на продажба на албуми. До 2000, когато Драгана изпява “Sama”, среща мъжа на живота си, от когото има две талантливи и скромни деца, и заминава да живее във Виена, тя е абсолютен лидер.

Тогава си дава заслужена почивка до 2004, когато отново се завръща, като вече везните клонят повече към грижи за семейството. Не е личност, която обслужва жълтите медии. Определят я като „жена без скандали и нито един компромат в биографията си“. В момента е част от журито на предаването Пинкове звезде.

Предстои ѝ пореден голям концерт в България – този път в „Арена Армеец“, на 16-ти декември. Има два концерта в зала 1 на НДК, през 2011 и 2013, както и на стадион „Васил Левски“ пред над 50 000 души през 1991-ва.

Преди 2 г. тя изнесе грандиозен пърформанс в Арена Белград, където затвърди, че и досега остава една от най-актуалните юголегенди. За нея колегите ѝ имат обичай да казват: „Тя е толкова нормална, че чак не е нормално“. Славата я държи винаги на земята. Макар в момента да притежава собствена телевизия ДМ САТ, както и двореца на Мария Терезия в Ебенфурт.

Тя остава от малкото изпълнители, които са безкрайно мили с почитателите си и дори се случва да се скара с охранители, за да може да слезе близо сред публиката. Обожава и семейството си, което е нейната приказка. Живее в Австрия, но е силно свързана с родното си село Касидол, където се гордее, че е израснала скромно, тъй като е видяла от къде идва хлябът.

За самата себе си казва: „Нямам никакъв стремеж към материалното, може би затова получавам. И преди съм имала хубави неща, но невинаги съм била щастлива. Живях и живея така, че да мога някой ден да погледна всеки един човек в очите, без да се срамувам“.

Стефимир Гроздев