На 25 септември се навършват две години от кончината на фолк певеца Ангел. Той загуби битката с Covid-19 и издъхна в болница след продължително боледуване. Годеницата му Христина през цялото време е неотлъчно до него, преживяват тежки дни на лутане, страх и отчаяние, но усложненията от болестта успяват да повалят певеца и той си отива от този свят едва на 36 години, оставяйки своята любима и малкия си син.

Две години по-късно половинката на Ангел е категорична, че болката от тежката загуба не минава с времето. Младата жена е неутешима и почита паметта на мъжа в прочувствен разказ, като се обръща към него:

ГОДЕНИЦАТА НА АНГЕЛ С ПОКЪРТИТЕЛНА ИЗПОВЕД В НАВЕЧЕРИЕТО НА ГОДИШНИНАТА ОТ КОНЧИНАТА МУ

“Отново дойде най-ужасният и проклет месец за мен… Най-тъжната дата, най-мразеният ден, денят в който животът за един миг ми отне всичко с теб любими… Някак ми е трудно да повярвам все още… Само аз и ти знаем как минава това време за мен… Две години… Трудни, безмилостно жестоки, мъчителни, да няма ден без мъка и болезнени спомени, да няма ден без да боли ужасно от липсата ти… Да не умира надеждата, че може би не е истина и чакам да те видя отнякъде, ей така за миг дори… Да те прегърна, да чуя гласа ти, да видя милата ти усмивка, красивите ти сини очи… Да ти кажа колко много те обичам и че бих дала всичко да можех да върна времето назад и никога да не те пусна там, където ти сториха хиляди злини, причиниха ти толкова болки, страдания, отнеха усмивката ти, силата ти, пречупиха духът ти и това не им стигна докато не отнеха живота ти… Не минава и ден, в който да не мисля за всичко, да не си задавам хиляди въпроси на които никога няма да получа отговор… Няма миг, в който да не мисля за теб, в който да не си в сърцето и душата ми.. Не знам как ще се справя без теб, мили, все по трудно става… И не, с времето не минава… Но ще се държа някак си, ти винаги си ме учил така, каквото и да става, да не се предавам… Ти беше силен, упорит, не се огъваше пред нищо… Дано с времето бъда поне малко като теб… Защото ти ме дари и ми остави да се грижа и радвам на най-скъпоценното съкровище на този свят – нашият малък и прекрасен син. Частицата от теб, която ни дава сили, защото в него тече твоята кръв и бие твоето сърце. И знаеш ли, той е същият като теб и вътрешно и външно, и знам, че се гордееш безкрайно много с порасналото си уникално и невероятно момче. И той се гордее с теб и знае всичко за тати. Гледа те, слуша те, радва ти се… Винаги ти праща целувки, прегръдки, гледа към небето и казва колко много обича тати… И аз те обичам безкрайно много, мили! И ми липсваш всеки миг, и винаги ще е така, докато някой ден отново бъдем заедно във вечността!”