Мани от „Игри на волята“ разкри шокиращи истини от миналото си, като най-потресаващите датират още от детството ѝ. Когато е само на 9 г. тя е трябвало да влезе в ролята на родител за по-малката си сестра, тъй като е израснала без баща и е имала единствено майка си. Тя обаче е трябвало да работи и всички грижи около бебето паднали изцяло на гърба на Мани. Това обаче съвсем не бил най-тежкият товар за нея.

Мани призна, че майка ѝ е имала проблеми с алкохола, които я подтиквали да бъде агресивна, дори брутална с нея:

МАНИ ПРОГОВОРИ ЗА „ИГРИ НА ВОЛЯТА“ И РАЗКРИ КОЙ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЛИЦЕМЕР

„Наложи ми се да порасна много бързо. Беше тежко за семейството, тъй като майка ми имаше проблем с алкохола, не се прибираше или се прибираше и искаше да пазим тишина. Не може да запушиш устата на бебе на 2 години. Тя ставаше агресивна и ни посягаше, особено на мен, която бях по-голямата. Много съм тормозена от майка си. Знаех, че ако в 8.00 не съм у дома, ще ям пердах. Това ме направи по-отговорна към много неща. Последният мъж на майка ми я спря от алкохола и тя стана много по-добра. На два пъти ми се случи да мисля за самоубийство и дори правих опити“, разкрива Мани пред Нова телевизия.

Тя продължава разказа си с една от най-шокиращите си истории. Случаят, в който майка ѝ я затваря в банята с голям кухненски нож, като ѝ заповядва след няколко минути ножът да бъде в корема на Мани… Разбира се, не е липсвал и боят, но за щастие бургазлийката е работила с психолози, които ѝ помогнали да се изправи и да продължи живота си, въпреки непрестанния тормоз от страна на майка ѝ. Мани разказа и за следващите години от живота си, в които е трябвало да се изправи в най-тежката си битка, пише Хотнюз. Тази с рака:

ПЪЛЕН ШОК: МАНИ ОТСТРАНИ И ЧЕНГЕТО СТОЯН В „ИГРИ НА ВОЛЯТА“

„На 18 години ме диагностицираха с рак, като първо бе на матката, след това на дебелото черво. Разрастваше се много бързо и съответно започнах операции и направих четири в рамките на две години. След последната ми дадоха четири месеца живот. Бях много отчаяна и не ме оставяха сама, тъй като си мислеха, че ще се блъсна с колата или ще се опитам да се самоубия. Постоянно бях в депресия и тогава ми се обадиха по телефона две лекарки близначки от Никозия в Кипър. Казаха ми, че има надежда 50:50, но е необходима още една операция. В началото реагирах остро, тъй като след операция имах поне по три месеца възстановяване, и в началото отказах. Убедиха ме да опитам и съм много благодарна на целия екип и на Господ. Излезе успешна и излязох борбена от битката, която спечелих.“