ФОТОГРАФЪТ ВЕЛИСЛАВА КАЙМАКАНОВА - НОЖАРОВА: "ЗАЩОТО Е МИСИЯ!" - Secret.bg

Броени дни преди благотворителния търг на кампанията „Да оставим следи IV“ на сдружение „ КАУЗА“ за закупуване на първата в България педиатрична линейка с транспортен кувьоз, ще ви разкажа една приказка. Тя няма край, защото хората в нея я пишат всеки ден. И не спират да вярват в доброто и знаят, че заедно могат да променят света. И го правят.

-Велислава, възпитава ли се доброто или хората просто се раждат добри?

-Според мен има предпоставка някои хора да се раждат по-добри, а други по-лоши. Едните гледат на света позитивно, виждайки доброто навсякъде около себе си, а другите се фокусират предимно върху лошите неща, които им се случват. От там нататък вече идва възпитанието и това да възпиташ добро. Никой не може да каже какво точно означава добро и всеки го определя според собствените си представи. Аз възпитавам дъщеря си по моето виждане и усещане за света.

-Делата говорят ли по-силно от думите?

-Категорично! Смятам, че действието трябва да бъде преди всякаква дума. За да заразиш своите хора с това, което ти смяташ, че е добро – ти трябва да им го кажеш. Но ако те не могат да го видят и да го усетят, тогава няма смисъл от думите. Защото не всеки има очи за нещата, които ти правиш. Ако виждаш, че няма ефект, дори и нескромно, можеш да го кажеш.

– Аз не смятам, че скромността е най-доброто качество във времето, в което живеем…

-Да. И ако си скромен и затворен, никой няма да види талантът, който притежаваш и това, което можеш да постигнеш.

-Всъщност има ли установени рамки за нещата или всичко е относително?

– Това е едно от нещата, на които уча дъщеря ми. Никога да не казва думата „грозно“, например. Опитвам се да й обясня, че за нея една картина може да е грозна, но в очите на друг човек да бъде най-прекрасната. Думата „грозно“ няма как да бъде реалистична и няма как да ме обиди или нарани, защото всичко е според очите, които гледат. Ще ти разкажа една история. Преди време имах една гривна, която беше най – харесваното бижу, което съм правила. Беше с голям естествен камък в средата с уникални цветя отстрани, наподобяващи японски вишни. Уникална! Знаеш ли една жена какво беше видяла на ръката ми? Пепелник. Не можеш да й се расърдиш – това е в нейната глава и е нейния свят.

-Тогава как се създават неща, които трябва да привличат и да бъдат харесвани, когато всеки сам определя стандартите си?

– Задавала съм си много пъти този въпрос, защото аз съм в сферата на изкуството. Да правя неща, които трябва да бъдат харесвани. И да направя картина от снимка, толкова въздействаща , че да я пожелаят хората и да платят за нея пари, които са необходими. Аз съм си отговорила по този начин: когато влезеш с чиста душа, чисто сърце и с чиста енергия в нещо, хората го усещат и им въздейства. Това са скрити неща, които се случват на друго ниво. Защото аз не съм учила фотография, нито познавам изобщо фотографията. И още щом направих първите си кадри, започнах да получавам съобщения: „ Боже, тези снимки говорят!“. Това, което се влага е важното. Чувството по време на снимките и цялостната енергия в човека, когато не е користна.

-Възможно ли е във времето, в което живеем, човек да отвори сърцето си и да помогне без да получи нищо за себе си?

-Да! Всеки човек има мотив, но това може да не са парите. И ние го доказахме! Разбира се, парите са важни, особено, когато имаш семейство и дете. Но когато вземеш решение да дадеш нещо от себе си, природата и Вселената ще ти помогнат. Вярвам в равновесието и вярвам, че това е силата, която движи цялата Вселена. И тази вяра е много силна.

– Усещаш ли, когато някой има користна цел?

– Ако някой го прави с меркантилна цел, той носи тази отговорност за себе си. Аз мога само да направя собствен избор и да не участвам в дадената дейност. Разбиира се, че има такива хора. Винаги ще има и от едните и от другите. Изборът е наш – ние от кои да бъдем.

-Преди една година ние се запознахме покрай професионалните ни дела. Когато разбрах за това, което правиш аз не можех да си представя да не бъда част от това. Нещо, което приех много лично.

-От момента, в който моята муза дойде – тя беше като кълбо, което не е цяло, обаче. Имаше дупчици, в които трябваше да влязат определени парченца, за да се запълни. Представи си, че ти си била първото парченце, което е влязло на мястото си. И аз го разбрах няколко минути, след като говорихме.

– Вярваш ли в това, че правилните неща са като верижна реакция и едното води след себе си друго?

Велислава: По някакъв начин нашите енергии са се сблъскали. Това са видими неща и аз вярвам в тях. Знаеш, ли ако човек няма определени очаквания ще разбере, че всеки човек се появява в правилния момент. Така се случваше и ние го доказахме! Снимката на Виктор и дъщеря ми Вилерже, която се превърна в една от най-популярните и въздействащи, които съм снимала от много време насам. За мен е нещо извънземно! Едни от най-любимите ми кадри!

Идеята за този кадър дойде от теб. Трябваше да бъде точно с него и точно с моето дете. Тази съвкупност, която се получи там беше невероятна. И се получи.

-Тези кадри бяха в главата ми през цялото време и бяха толкова въздействащи, че не можех да ги обясня. Виктор не се снима по принцип и не беше съвсем сигурен какво точно ще се получи. Просто ми се довери и го направи в името на добрите дела, които вършим. Аз не ти казах нищо за идеята и снимките бяха точно това, което си представях. Все едно излязоха от главата ми, копирани през индиго.

Велислава: За един творец е важно хората да му имат доверие. Какво по-ценно от това? Знаеш ли, какви криле дава това, когато човекът, който снимаш ти се довери? Абсолютният пример за всичко, което говорим са тези снимки. Всичко беше както трябва! Енергията се завърта и привлича и това е много отговорно. Аз съм генератор и се зареждам от това, че хората ми вярват, че сме на една вълна и резултатите се виждат. Във всяка медия, в която съм давала интервю, предоставям албума на кампанията, за да могат хората да си изберат снимки, които да публикуват. Всички до един избират снимките с Виктор и Вилерже! Това не се случва с всеки човек!

– Това, което аз винаги съм се питала е даваш ли си сметка, че всичко се случва пред погледа на Вилерже?

– За първи път си дадох сметка, когато говорихме да направим този разговор и ти ми подхвърли в каква посока ще бъде. Тогава си дадох сметка какво всъщност правим! И преди няколко дни Вилерже видя репортаж по телевизията, в който имаше болно детенце. Тогава тя ми каза: „ Мамо, много ми е мъчно за това детенце!“. Знаеш, ли вероятно новите деца са по-мъдри, отколкото ние си мислим. Примерът, който даваме без да искаме се възприема сензитивно – добър или лош. Естествено, че ми се иска добрият пример да е повече от лошия

-Забеляза ли, че не споменхме думата „кампания“ в нашия разговор?

-Да! Защото е мисия!

Интервю на Невена Илиева

%d0%b4%d0%b0