Жената на Иван Христов отново блесна в социалните мрежи. Този път брадърката се изфука, че е помогнала на инвалид. Постъпката й е повече от похвална, но ако беше спестила хвалбата във фейсбук. Все пак публикуваме целия роман, с който тя описа сцената.
„Неделя ,9.30ч., площад Славейков. Току що оставих сина си на урок по математика. По-студено е от вчера. Без чанта, с ръце в джобовете се чудя накъде да поема – всичко е затворено. Градът с локвите, празните улици, долитащите маанета от единственото работещо от петък заведение, гълъбите, камбана на часовник, миризма на топла баница, леденият въздух в дробовете ми… чувстваме се добре и благодарна, че мога да усетя вкуса на продукта получен от тези съставки.
Вървя по Графа… Освен мен от другата страна на тротоара има само още един човек, в инвалидна количка. Давам си сметка къде се намираме ние българите в класацията на дискриминаторите, щом все още се изненадвам като видя сам човек ( защо да не е сам?),“по никое време“ ( 9.30 си е нормално време за всичко безалкохолно) в инвалидна количка. Жената едвам управлява возилото си през изпочупените плочки на тротоара. Не се усетих, че съм спряла и я гледам втренчено. Между нас минава трамвай и се сепвам. Отминава и виждам, че и тя ме гледа.
-Здравейте. Мога ли да ви помогна с нещо?- питам
– Не, благодаря – усмихва ми се и понечва да пресече релсите, но количката не помръдва.
Така се запознах със Зара, която отиваше да си купи топла Софийска баница. Закарах я (Едвам качихме количката в баничарницата с помощта на един мъж. )
Помоли ме да й поръчам такси от 1263, защото си е забравила телефона, а НИКОГА не я качват от улицата като я видят… живее в Левски Г и си плаща, но таксиджиите си избират… Захарка е претърпяла инцидент с кола и така и не се е възстановила. Преди е работила в Ауди и от там добри хора са й помогнали за количката. За всичко останало си е помогнала сама, правейки най-важното да се адаптира, да се промени, защото обстоятелствта са променени. Сега се издържа с нощна просия пред оборотните столични клубове. Плаща си сметките. Оправя се. Не мрънка. Усмихва се.
Не можах много още да говоря с нея, защото таксито дойде. Не й се зарадва, като я видя с мръсното й яке – някакъв човек пред бар Силикон я блъснал в калта снощи.
Не разказвам тази история, за да каже някой „браво“, че съм помогнала, моля спестете ми го. Няма никакво значение какво съм направила аз. Споделям, за да подсетя, че има „Недели без етикети“, в които човек се чувства благодарен ей така без нищо. И когато ти е пълно, тази пълнота прелива и може да бъде влята в някой непознат на улицата. Въшебните думи са: „Нека направя нещо а вас!“, а резултатъ понякога е повече отколкото може да постигне, който и да е служебен кабинет.
Зара може да я срещнете в нощна София. Топлата софийска баница с боза, която толкова обича струва около 5.00 лв. Цената на пакет салфетки във фолк клуб не знам колко е.“
