На 07 септември миналата година се случи нещо, което дори и българските медии не знаеха как да коментират адекватно. Цяла България стана свидетел на грозни и непристойни сцени. Войната между феновете на най-елитните клубни отбори в Бългаия Левски и ЦСКА се прехвърли и в двубои между юношите на двата отбора. Феновете на домакините от Герена скочиха на бой на родителите на един от играчите на червения клуб. Кристиян Пашов се втурна към трибуните, но ядосаните привърженици не пощадиха и него. В герой и спасител, дори миротворец, се превърна неговият съотборник Иван Ангушев, който също пострада. Любимецът на червената общност се съгласи да разкаже за Famousbg.com малко повече за себе си. Да наддикнем и в личния живот на младата надежда на ЦСКА Иван Ангушев.

– Кое те запали по спорта?

– По спорта ме запали моята баба. Когато прекарвах летата при нея бях постоянно на тренировки по тенис на корт, тенис на маса, плуване и футбол, а през свободното от тренировки време ходех на математика и рисуване.

– Защо избра ЦСКА?

– Когато играех в Септември няколко отбора ме потърсиха, за моя радост сред тях беше и ЦСКА. С баща ми бяхме на едно мнение, че това ще е правилният избор, защото това е отборът, създал най-добрите български футболисти.

– Какво е ЦСКА за теб?

–  За мен ЦСКА е семейство.

– Кое е най-ценното нещо за теб?

– Най-ценното за мен е здравето.

– Ще ни опишеш ли най-хубавия си спомен, свързан със спорта?

– Най-хубавият ми спомен беше миналата година – награждаването на нашия отбор пред невероятните фенове. Това не може да се опише с думи…

– А най-лошият?

– Най-лошият… Може да кажа миналогодишният ни полуфинал срещу „Локомотив“ София. След победа с 3:2 като гост, загубихме като домакин с 1:3. Беше ми много тежко., имах чувството, че съм предал съотборниците ми.  Но тези неща ме изградиха като човек, а отборът – като колектив.

– Какво би направил за приятел?

– За моите приятели правя всичко!

– Ще те върна към скандалната ситуация на Герена. Как се озова на трибуните и защо?

– Не искам да се връщам към тази случка. Попаднах там, опитвайки се да защитя моя съотборник и родителите ми. Беше инстинктивно, изобщо не се замислих какви последствия щеше да има…

– Имаше ли заплахи и някакви последствия за теб и съотборниците си след грозната случка?

-Не, не е имало.

– Къде искаш да продължиш кариерата си?

– Мечта ми е да играя официален мач за първия отбор на ЦСКА.

– Имаш ли планове за бъдещето си ?

-Имам някакви планове, но ще ги запазя за себе си.

– Какво е футболът за теб?

– Футболът е изкуство – създаваш красиви неща, на които хората да се радват.