Влади Ампов – Графа  е роден на 21 юли 1978 г. в София, в музикалното семейство на Антоанета и Кирил Ампови от „Спешен случай“. Дебютира на сцената с песента „Вече десет години съм на този свят“. 12-годишен композира музиката на „Господа министри“, а на 15 издава дебютния си албум „Гумени човечета“ с авторски песни. После завършва Консерваторията в класа на Алис Боварян, специалност поп и джаз пеене. Влади има редица албуми и е рекордьор по награди. Той е най-въртеният наш изпълнител в класацията World Chart Express на MTV-Europe с „Крадена любов“, „Най-щастливият човек“, „Ванилия“ (първо място), „Ще бъдеш ли до мен“, „Зелени и кафяви“, „Честно в очи“,“Именно ти“, „Чуваш ли ме“, „Оставяш следи“…  През 2005-а той написа автобиографичната книга „Белезите по гърба ми“.   От 9 ноември 2008 г. е женeн за Мария, която го дари с две деца.

Годината е 1988, Графа е на 10 и за първи път излиза на сцената. „На репетициите се бях скрил под едно бюро, не исках да излизам на сцената.  До ден днешен си го спомням. Баща ми каза: “Искаш ли да изпееш този рап?” Разбира се, в момента, в който казаха Владко Ампов, публиката пощуря.  Подготвих се и излязох пред три хилядна публика в зала „Универсиада“ на сцената с родителите си. Изпълних „Вече 10 години съм на този свят“, написана специално за мен от баща ми. Като видях еуфорията на зрителите, се влюбих в живите изпълнения. Спомням си и записите в „Балкантон“. Навремето не можеше да записваш, когато искаш. Имаше график – 3 месеца предварително определяш часа и записваш час и половина. Затова се подготвях много отговорно и записът стана веднага. Не знам защо ме представяха като Владко, а не Влади. Предполагам, че е било, защото съм бил дете и по-сладко е звучало на хората, които ме обявяват. Имам един приятел, който и до днес ме нарича Владко“, разкрива изпълнителят.

Тогава негов приятел го учил на брейк. Събирали са се в апартамента на Влади, където са създали и хореографията.

„Питаха ни от къде сме си взели анцузите. Тогава се бяхме върнали от Норвегия с моите родители и си бяхме купили шарени анцузи, каквито в България нямаше по това време. Като цяло излизането ни с тях на сцената беше голям писък“ спомня си Графа.

Общо пет години от детството си Влади Ампов прекарва в Норвегия. Споделя, че е говорил свободно норвежки, учил в норвежко училище. Вече е забравил езика, което определя като голяма грешка. За Норвегия   му напомня едно от неговите парчета – „Седемте езера“, което беше включено в надпреварата за „Зелена песен на България“.

„Там беше много разпространено децата да събират празни бутилки, защото навсякъде може да ги върнеш и да получиш пари срещу това. Беше като търсене на злато, обикаляхме по цял ден града, за да търсим празни бутилки. Един долар се събираше от 6 малки бутилки или три малки и една голяма. Спомням си много добре това, защото си събирах пари от тези бутилки си купих касетофон, гумена лодка и половината от самолетния билет до България“, разказва продуцентът.

На 11 години се сдобива с първите си музикални инструменти. „На една Коледа баща ми ми подари един синтезатор и още едно устройство за правене на музика. Тогава се отдадох напълно на техниката и на музикалното експериментиране.“

Още първите парчета с негово участие стават хитове. „Когато излезе песента „Мандарини“, имаше една класация, която ни нареди доста напред. Тогава нямаше интернет, получавах писма. Беше много забавно, получавах любовни послания. Започнаха от тогава да ме разпознават, спираха ме навсякъде, особено в училище. Имах много детски любови, бях си влюбчив. Обичах любовта от малък. В Норвегия имах много гаджета, след това и у нас. И това не се дължи на факта, че съм се занимавал с музика“, откровен е Графа.

Прякорът му идва, когато е на 14 години

„Измислихме го заедно с баща ми, за да скрием фамилията, за да не ме свързват с моите родители. Но така или иначе всички разбраха. Доста претенциозен прякор за една крехка възраст. Звучеше идиотско дори, в началото ми носеше само негативи, но с времето хората започнаха да свикват с него“, разказва Влади.

Животът му от дете е съпътстван с успехи. През 1996 г. е поканен като гост-изпълнител на фестивала в Хърватия и отново печели награда за най-добро сценично поведение. В същата година издава втория си албум – „Зелен хайвер“. Третият му макси-сингъл носи името „Emotion“ и излиза година по-късно, включва четири ремикса на песента. Следва четвърти макси-сингъл: „Глад“ през 1999 г. Третият му албум се казва „6 е по-добре“ и включва хита „Пачанга“. През 1999 г. написва музиката за първия електронен мюзикъл в България „Токов удар“, която излиза на пазара под формата на саундтрак.

Следват още много макси-сингли и албуми, които му носят редица награди. Той е буквално абониран за годишните церемонии на „ММ“, „БНТ“, „БГ радио“.

Въпреки че в някои жълти медии излезе информация, че не си говори с баща си от години, той признава, че именно той е един от най-големите му учители. „Нормално е да е бил по-критичен към работата ми. Това обаче ме изгради като характер, направи ме доста упорит и ме научи да не се задоволявам с малко, а винаги да гоня максимума към целта. В началото, когато започнах, работехме много заедно. Той е от родителите, които умеят да поощряват и подкрепят. Виждам, че се гордее с мен, което ме прави щастлив“, споделя продуцентът на „Монте Мюзик“. „Като малък усетих, че с труд трябва да се постигат успехите, а не с мързелуване. Преди 10 години не съм си представял, че ще се занимавам с продуциране. А като се замисля, с тв предаването „Хит минус едно“ това правеше баща ми. От него тръгнаха Тони Димитрова, Вики от „Мастило“, Белослава… Схемата с продуцирането обаче не беше довършена. Баща ми има нюх и вероятно съм го наследил“, изтъква Влади.

Не крие, че от малък започва да крои планове. „Имаше тежки моменти, но не се отказах. Сбъдвах мечтите си една по една. Може би едно от най-хубавите неща беше концертът в зала 1 на НДК през 2008-а със симфоничен оркестър. После турнета, концерти и албуми.

Материалът е отпечатан във в. Шоу