100 Кила съвсем се е самозабравил и иска по 3000 лева за интервю, тъй като събирал бели пари за черни дни. „За да дам интервю, искам хонорар от 3 бона. Телевизиите рекламират дамски превръзки и хапчета за разстройство, продуцентите си вземат паричките от рекламите, пък аз трябва да стана в 9 сутринта, за да им направя рейтинга”, обяснява решението си 100 Кила.
Лошото момче на родния рап, което възпява безгрижния живот в хитовете си, страдал от фобия, че може отново да стане беден, както в гладните си детски години. И до днес Явор не обича да говори за мизерията, в която е живяло семейството му. Преди да стане звезда, той живеел като безпризорно дете, след като и двамата му родители го зарязали. Музикантът бил едва на 12, когато се налагало сам да оцелява. Най-близките хора на циганчето били запознати с тежката му семейна сага, но певецът не искал да афишира трудното си детство, за да не му се подиграват колегите от шоубизнеса.
„Когато бях малък стоях на табуретката вкъщи – една по рода си, защото всичките ни столове бяха различни, и си мечтаех да стана рапър. Мечтаех да имам собствени маратонки, но доизносвах старите на моите по-заможни приятели. Сега е лесно баща ми да ме търси, когато имам пари и слава. Да беше до мен в годините, в които нямах какво да ям. Той ми ограби детството и младостта”, пали се 100 Кила.
Той се родил в един от крайните варненски квартали – „Аспарухово” и не криел, че във вените му тече циганска кръв. Баща му изоставил семейството им, а майка му отпрашила да си търси късмета в Гърция. В тийнейджърските си години 100 Кила сам се грижел за своя по-малък брат, който днес е управител на верига магазини в морската столица, пише „Уикенд“.
Наложило се Килата да започне работа още като ученик, за да могат двете момчета да свързват двата края. В осми клас бъдещата рап звезда започнал да продава сладолед, царевица и гевреци на плажа. Всеки ден по 12 часа прекарвал на жаркото слънце, а нощем работел като диджей в местните дискотеки. Нямал нито време, нито желание да учи, затова пет години повтарял десети клас. Явор обаче изобщо не страдал, тъй като за него било най-важно да се научи да оцелява без чужда помощ. Години по-късно осъзнал, че именно трудностите са калили волята му.
