Йоанна Темелкова и Владо Михайлов са изявени български актьори и творци. Йоанна впечатлява с драматичните си роли в киното и театъра, а Владо съчетава актьорската игра с успешна музикална кариера като фронтмен на „Сленг“ и „Rewind“. Двамата са сред ярките лица на съвременното българско изкуство, позната и любима двойка от сериала “Братя” и от постановката “Аз и ти, преди ние”. Срещаме се с тях часове след изиграването на 49-ото представление. Ето какво заявиха пред АНОНС.
• Познати сте като любима двойка от екрана. Какво е да играете и на театралната сцена заедно?
• Владо Михайлов: Много е приятно, много е хубаво.
• Йоанна Темелкова: Да, хубаво е, защото със сигурност снимките се отразяват на взаимоотношенията ни. Познаваме се, партнираме си много добре и някак си става спойката. Има такива партньори, с които, както е модерната дума, “кликваш”.
• Владо: Наистина ние си станахме близки по време на снимките на сериала, станахме приятели. Сега ни е много приятно да сме заедно, да пътуваме заедно – не само ние, а и целият екип, който е много готин.
• Повторението на “Братя” отново тръгна на екран. Липсва ли ви сериалът – работата на терен, хората, продукцията?
• Владо: Липсват ми повторенията, защото ги спряха. (Смеят се.) Липсва ми екипът единствено, защото беше много готин.
• Йоанна: На мен също ми липсва екипът, но снимачният процес изобщо не ми липсва.
• Продължават ли по улиците да ви бъркат и наричат Денис и Лора?
• Йоанна: Да, масово хората ни бъркат.
• Владо: Мен – с Драго Донков. В първи сезон, като започнахме да снимаме, дойде едно момченце. Бях седнал на една пейка в парка и то ми каза: „Ти участваш в Калин Врачански, нали?“. Отговорих му: „Да, моето момче, много хора участват в Калин Врачански“. (Смеят се.) Тогава ми стана ясно, че така ще я караме известно време.
• Постановката “Аз и ти, преди ние” не е част от т.нар. халтура, която се иска от масата. Има ли хляб за подобен тип постановки, в които има смисъл?
• Йоанна: Винаги съм смятала, че вкусът на публиката трябва да се налага от артистите. Масово в театрите – дали частни, държавни или общински – директорите смятат, че знаят какво иска публиката. А това не е така. Абсолютно трябва да призная, че сме имали представления с Владо, където публиката не беше сигурна какво вижда, защото на сцената няма диван, няма маса, няма чердженце. Има хора, които в началото се дистанцират – как така постановка без декор? Когато навлязат в самото представление, успяваме да стопим тази дистанция и да им покажем, че могат да гледат и един друг вид изкуство, което има своята стойност. То също може да те разсмее, да ти каже истини и да те накара да излезеш по друг начин.
• Владо: Аз също така мисля. За щастие, откакто играем представлението, салоните са пълни. Принципът „от уста на уста“ работи в театъра, работи за публиката. Тоест хората все още се вълнуват от това, което правим, и по някакъв начин успяват да го предадат нататък. Има реакция.
• Йоанна: Разбира се, има хора, които не харесват представлението. Самият факт, че успяваме да създадем някакъв дебат – под каквато и да е форма, дали ще са коментари, дали ще е обсъждане – това си е успех.
• Когато в една връзка говорим за „аз и ти“, а не за „ние“, всичко приключило ли е?
• Владо: Ако беше приключило, изобщо нямаше да го има това представление. Изобщо нямаше да напишем пиесата. Според Светльо Томов, който е автор на пиесата, не е приключило.
• Йоанна: Когато става дума за среща между двама души, за случването на една много голяма любов и поради непасване на характерите тези двама души трябва да се разделят, това „преди ние“ остава – тази любов визирам. В самата пиеса говорим за това – дали не търсим прекалено много пролуки в човека отсреща. В опита си да ги запълним, всъщност правим най-голямата грешка, а не приемаме човека такъв, какъвто е. Текстът се занимава и с други неща, но това е основното послание, с което ние искаме да стигнем до зрителя.
