Красивата актриса Лорина Камбурова, която завинаги ще остане в съзнанието на зрителите у нас като Лия от сериала „Връзки“ и Ани от „Скъпи наследници“, издъхна внезапно и неочаквано в московска болница след усложнения от двустранна пневмония преди ден. Макар да напусна този свят прекалено млада – едва на 30-годишна възраст, тя остави след себе си толкова много любов, че само за 24 часа социалните мрежи бяха изпълнени с безброй нейни снимки, придружени от трогателни послания, споделени от хората, чиито сърца приживе е докоснала със своята доброта, позитивна нагласа и талант.

За да разкаже повече за нея, гост в предаването „Тази сутрин“ по bTV бе нейната колежка Рая Пеева, с която са станали близки приятелки по време на обучението си в НАТФИЗ, където са били в един клас – този на проф. Здравко Митков. Именно тя разкри, че Лорина дълго време е премълчавала през познатите си факта, че е страдала от заболявания, изискващи да се подложи на белодробна трансплантация, която е трябвало да се извърши колкото се може по-скоро в Австрия. За жалост обаче до необходимата манипулация така и не се стига.

„Нашият клас не знаеше за това, беше шок за нас. Аз разбрах от колегата си Тодор Дърлянов… Тя е криела от всички свои близки. Не знам защо и още не мога да си го обясня. Трябвало е да има трансплантация във Виена при първа възможност, но ето какво се случи…“, каза със сълзи в очи Пеева от малкия екран.

Половинката на Явор Бахаров разказа, че Камбурова е открила своето „последно семейство“ в лицето на състудентите си в Националната академия „Кръстьо Сарафов“, тъй като преди това е загубила и двамата си родители. Тогава всъщност е решила да се посвети изцяло на изкуството, в което намира утеха.

ПОЧИНА АКТРИСАТА ЛОРИНА КАМБУРОВА В МОСКВА

„Ще я запомня с това, че бе изключително усмихнат и позитивен човек, просто няма как да не я заобичаш“, сподели Рая, допълвайки, че навремето с нея са били съквартирантки. Тя си спомни още, че Лорина обичала да пее постоянно, често и под душа.

Всъщност, освен пред камера, звездата от руската лента „Любов и чудовища“, се изявявала и на музикалната сцена. Нещо повече, Камбурова има издаден албум, а в миналото кадифеният ѝ глас е звучал в редица столични заведения, където е пеела с колегата си Росен Пенчев, с когото са известни като дуто „Ross’N Lorina“, пише life.dir.bg.

„Сега майка ѝ и баща ѝ я извикаха“, заключи Пеева в телевизионния ефир.

Преди минути Министерството на вътрешните работи на Република България поднесе съболезнования на семейството и близките на Лорина, като освен това съобщи, че дипломатите на страната ни в Москва, които неотлъчно се интересували и правели всичко възможно да облекчат съдбата на актрисата през последния месец, са в постоянен контакт с нейните роднини.

От изявлението става ясно още, че в момента посолството ни в Русия оказва необходимото съдействие и е изцяло ангажирано с осигуряване на възможност за бързо извършване на необходимите процедури и изпращане на тленните ѝ останки до България на опечалените роднини.

Детството на Лорина премина във Варненската детска опера. В продължение на десет години тя ходи на репетиции четири пъти в седмицата. Преди да влезе в НАТФИЗ участва в 15 мюзикъла, поставени във Варненския театър. Именно това е нейната детска площадка, след като пропуска моментите в игри с връстниците си на улицата. Люлките, пързалките и въртележките в живота ѝ са заменени от прашните коридори на театъра, подземията, оркестрината и перуките на Турандот и Кармен.

ИВО АРЪКОВ ЗА ЛОРИНА КАМБУРОВА: СЪРЦЕТО МИ Е РАЗБИТО И ДУШАТА МИ СКЪРБИ

Прекарва 2 години в Швеция с майка си, която следва там третото си висше образование. На Лорина обаче ѝ се налага да пребивава нелегално в общежитието, тъй като майка ѝ не може да си позволи да излязат на квартира. Там момичето расте между по-големи от нея хора, които определя като свое обкръжение, приятели и съветници. Престоят в чуждата страна я научава винаги да се стреми към по-доброто и да дава максимума от себе си.

До последно се колебае дали да запише актьорско майсторство, право или журналистика. Първоначално влиза в Икономическия университет във Варна, но го прави, за да угоди на баба си, тъй като вътрешно усеща, че мястото ѝ не е етам. Затова, макар и след тежка болест, поради която сваля 10 кг., се насочва към НАТФИЗ. Преди да се яви на приемния изпит, при това напълно неподготвена, лежи на системи в болница. Там се зарича, че ако не я приемат, ще си тръгне и никога повече няма да поглежда назад, защото не иска да прекара десетилетие като кандидат-студент мераклия. За щастие успява да постигне мечтата си и влиза в учебното заведение.

Мотото, което винаги следва, е японската поговорка „Ако пожелае, жената ще мине и през скала“

„Много е важно да не си поставяш граници, да не се си в рамка и да не следваш представата за себе си, а да се оставиш на проектите, които получаваш, и желанието си да работиш. Така сам установяваш, че нямаш лимит, разкриваш дори пред самия себе си нови лица и това те изненадва“, казва в свое интервю Лорина, която в определен момент оставя работата ѝ да се превърне в начин на живот.

Тя твърди, че в професионално отношения дори инатът може да бъде добро качество. Според нея една жена трябва да притежава много търпение, на което тя дълго време се опитва да се научи, предвид македонската си кръв.

„За пътя към успеха ти трябва търпение, уважение към себе си и добър усет към ситуацията – да знаеш къде е подходящо да бъдеш и къде трябва да си тръгнеш“, казва тя.