През викторианската епоха човекът e приемал за напълно естествено съществуването на любов без секс. Съвременният човек като че ли е стигнал до другата крайност – секс без любов.
Всъщност любовта и сексът вървят винаги заедно. Те влияят на отношенията между мъжа и жената. Много години хората са се опитвали да си отговорят на въпросите: „Какво е любовта и какво е сексът?“ и „В какво се състои тяхната прилика и разлика?“, „Възможни ли са любовта без секс и сексът без любов?“.
Ето и няколко отправни точки за разсъждение:
Любов и секс
Сексът е физическа и биологическа потребност на човека. Нейната цел всъщност е постигане на физическо успокоение. Сексуалната връзка между жената и мъжа не е универсална. Във всички времена човек се е нуждаел от секс, който не на последно място служи и за продължаване на рода.
Сексуалната потребност наподобява глада. Тя изчезва веднага след като човекът й се е насладил. Но след известен период от време възниква нова потребност и от секс и от храна.
Любовта и сексуалните отношения са две различни понятия, но са тясно свързани помежду си.
Някои хора твърдят, че само сексуалните отношения могат да прераснат в любов, а други, че любовта е преднамерено сдържана сексуалност. Битува още едно убеждение: „Сексуалните отношения са част от любовта“.
Сексуалните отношения – това всъщност е любовта
Тази гледна точка свидетелства за това, че сексуалният контакт лежи в основата на всички любовни връзки, т.е. любовта е продукт на всички сексуални връзки.
Любовта – преднамерено сдържана сексуалност
Автор на тази фраза е Зигмунд Фройд. Той е сравнявал любовта и сексуалните отношения между партньорите.
Фройд е разглеждал любовта в качеството на сексуални отношения, към които се стремят хората и се е ръководил от сексуалното желание на един човек към друг. Някога свързването на любовта и секса се е смятало за богохулство, тъй като любовта е била определяна като божествена, а сексът – като животинска страст.
Сексуалните отношения са част от любовта
Тази гледна точка се основава на описанията на любовта и секса и разглежда половото влечение като един от главните аспекти на любовта.
Трите най-силни чувства при голямата любов са:
– силна привързаност към личността, която обичаме;
– скръб, когато настъпи краят на любовта;
– щастие при възраждането й, независимо дали със същия или друг партньор.
Сексът взема участие в управлението на човешките мисли и чувства. Сексуалното влечение е важен инструмент на любовта на партньорите.
Затова днес изглежда несериозно да се отрича, че сексуалното желание е част от любовта. Това обаче не означава, че то преобладава. Не сексуалното влечение води към влюбване, а влюбването води към сексуални отношения.
70% от участниците в проведена анкета на възраст от 20 до 45 години определят секса за главен фактор при срещите на мъжете и жените, а 65% – като главен в семейния живот.
Средно 36% нямат партньори.
Само 14% не се занимават със секс поради морални или религиозни причини.
Специалистите днес са учудени, че въздържанието е вредно за здравето, а липсата на полов партньор влияе негативно и на физическото здраве.
