Мокрите сънища на няколко поколения – Сиси Кеч, Саманта Фокс и Сабрина, се събраха снощи в Арена Армеец в София, превръщайки я в най-голямата дискотека за повече от три часа. Диско кралиците от 80-те върнаха стотици в ерата на диското с изпъленията на песните, без които преди тридесет години не минаваше купон, съобщава „Трафик“.
Шоуто бе открито от Саманта Фокс, която освен впечатляващата си гръдна обиколка очевидно е успяла да съхрани и гласа си и успя да подпали залата с вечното „Touch Me (I Want Your Body)“. Блондинката чиито снимки висяха в кабината на всеки уважаващ себе си тираджия и над леглата на доста тийнейджъри, изпълни не само хитове, но и няколко нови парчета от репертоара си, които всъщност изобщо не бяха лоши. Сандра, която в 80-те бе доста впечатляваща, а плочите й се продаваха като топъл хляб, е изгубила голяма част от прелъстителния си вид.
Германката , чийто глас шепне в едно от най- сексуалните парчета от миналия век – „Sadeness“ на Енигма, вече се изявава повече като текстописец, отколкото като певица. Въпреки това хитовете й I’ll Never Be Maria Magdalena и „In the Heat of the Night“ събраха заслужени аплодисменти от публиката. И все пак звездата на вечерта бе Си Си Кеч, която е в изключително впечатляваща форма. Тупирана й коса е останала в 80- те и вече е заменена с изискана черта, а бунтарският й характер, който стана причина за раздялата с откривателя й Дитър Болен от „Модърн Толкинг” вече се е трансформирал в перфекционизъм.
Звездата прие изключително емоционално взривът от аплодисменти, последвал I Can Lose My Heart Tonigh и се разплака на сцената. И ако до този момент по трибуните все още имаше седнали зрители, то след това цялата зала бе на крака танцувайки с You Shot A Hole In My Heart, Strangers By Night, Heartbrake Hotel , Heaven and Hell . Разбира се, публиката я върна няколко пъти за бисове , като певицата призна , че е оставила сърцето си в България.
За да бъде шоуто пълно, липсваше само четвъртата диско- кралица Сабрина, но какво каза и водещият „тя и без това има само една песен „Boys“. Всички в залата купонясваха от сърце, връщайки се като с машина на времето в годините, когато са танцували до сутринта под звуците на касетофоните, на ученическите свалки, на часовете прекарани с флакон лак пред огледалата, на първите цигари, на първата любов.
