Бялата лястовица тази година в попфолка не е само една. Наред с очевидно неизбежните песни на конвейер се появиха и няколко, инспирирани от сърцето. Не се изисква да си музиковед, за да разпознаеш дали някой е оставил част от себе си в продукта на своя труд, бил той музикална композиция, филм, книга. Нещата трябва да се създават с мисъл и душа. Преживените творби са най-истински.

Ценното в тях е, че те убеждават в правотата си. Тежат на мястото си, не са хаотични и идейните им внушения те завладяват. Един такъв пример е песента, наречена „Написано с любов”. Райна. Познавам творчеството на певицата от самото начало и следя как всяка година тя предлага нещо различно, а то винаги е в унисон с принципите ѝ.

Хора, принципите – това не са заучени крилати фрази от бликащи от мъдрост книги на знайни и незнайни автори. Принципите са емоциите, действията, моралът на един човек. Те не са качество, нито заучена поза. Трудно е да се обясни. Само знам, че никой не може да избяга от себе си драстично. Достойни за мен са тези, които не го правят.

Чел съм коментари по форуми и сайтове и съм наблюдавал как възприемат Райна в последно време. Всеки знае, че тя е от големите имена в този жанр и признава нейната индивидуалност, непоколебимост и че е взела най-доброто от златното време в бранша, както и постиженията във фолклора.

В момента водещи са други напъпили попълнения, в което лошо няма. Всеки има право на избор. Райна е доказала, че никой не може да пречупи македонския ѝ нрав и понякога инат, за което аз лично я поздравявам. Тя е човек с утвърдени разбирания за живота. Бунтар по душа, но всъщност добър човек. Това личи по текстовете… по отношението ѝ към природата и животните… към красивите дестинации, които посещава… към семейството… към любовта. Мисля, че тя е възпяла историята си в „Написано с любов”.

Факт е, че в последните години пробва всякакви стилове и експерименти. Убеден съм, че никой не се е опитвал да ѝ налага компромиси в музикален план. Тя би се съобразявала с теченията единствено ако импонират на същността ѝ, която е преди всичко благородна.

Аз лично харесвам песни като „Пълна промяна”, „Ако е да е”, „Тук и сега”, „Мирно”, „Нещо неморално”, „На кой е колата”, „Лицемери”, „Ти ли си”, „Много се лъжеш” и т.н. и съм сигурен, че дори и комерсиалните от тях е почувствала. Беше период, в който повечето ѝ колеги се цакаха кой ще угоди повече на диджеите, кой ще вземе по-добрата уж песен от Оцко и Кости и от коя американска звезда да откраднат поредната идея за безумно скъп за стандартите ни  клип. Сега пък се бият да си купуват гледания, но не мисля, че си правят услуга по този начин.

Всяко парче е твоя визитка, която стои закачена за теб като етикет и след години. Представяте ли си сега колко кичозно и безвкусно всъщност са облечени някои изпълнители? Няма смисъл да обличаме песните в пошли и лъскави одежди – с колкото и платени гледания да ги окичим, пак ще стоят по нас като окъсана дрипа. Затова трябва да се помисли в перспектива.

Не може да се каже кой задава насоките – публиката, изпълнителите, продуцентите, спонсорите, диджеите, промоутърите. Всички са „виновни”. Имало е нужда от по-низки страсти. Защо – не знам. Но всичко е циклично. Дано съм добър пророк и предвещавам онова, което ми подсказва сърцето – че се задава нова линия мелодични песни.

Плочата за тупалки, кучки, боклуци, аматьорки, бивши, излишни, питиета, сепарета вече насича. Която и песен да оставиш на repeat, дотяга. Май е време да си припомним на кого какъв е стилът. Както беше едно време. Че станахме неразпознаваеми нещо. Напоследък се появиха и попаденията„Обичай ме”, „Ще остана”, „Достатъчно”, „В друг живот”, които вдъхнаха надежда на аудиторията, че не всичко се прави за пари. И че роботизираните ни опаковки започват да се разчупват.

„Написано с любов” – един урок по любов, едно завършено пътуване. Има една дума – красиво. Всичко, запечатано в проекта, е красиво, нежно, ефирно. Излъчва свобода, полет, простор, надмогване, осъзнаване. Вижда се и в клипа. А текстът… една точно навреме направена равносметка за нещата от живота и главно в любовта. Има ли я още? Има я, разбира се. Стига си заравяхме главата в пясъка като щрауси! Който вярва и се бори, той ще дочака онова, което му се полага по право. Никой не си е тръгнал от тази земя, без да си получи заслуженото. Аз вярвам в закономерностите. Всеки има някъде своя човек. Някои са цял живот с него. Други минават през мнозина неподходящи, за да го достигнат. Всеки от нас има да учи различни уроци, така че да – няма подходящи и неподходящи, има просто учители в живота ни. „Безброй вълнения” съпътстват дните ни, както се пее. Падане, ставане.

Важното е да не съжаляваш за нищо, за никоя промяна… и да знаеш, че зад ъгъла те чакат хубави неща. Винаги предстои по-доброто. За любовта наистина няма краен срок. Тя не е конкретна спирка. Когато правиш живота си „пъстър, луд, неукротен”, тогава всъщност си жив. Да рискуваш, обичаш и на всяка страница от живота си да пишеш с любов. Това е твоят живот, тук и сега. Понякога крайгълните камъни не ни позволяват завои, но ако ги прескочим, откриваме нещо екзотично. Няма несломима стена. Има страхове и оправдания. Затова – обичайте, бъдете обичани, живейте! И слушайте хубава музика!