Павел и Венци Венц не съжаляват, че нямат висше образование. Даже са доволни от факта. Убедени са, че застояването в университет е щяло да бъде загуба на време, предвид факта, че още от тийнейджъри са били наясно на какво професионално поприще искат да се изявяват.

„Искам хората да бъдат такива, каквито искат да бъдат. Да не се страхуват да бъдат себе си, защото иначе ще бъдат една бледа версия на това, което биха могли някога да бъдат. Несбъднати мечти”, казва важно Венци Венц.

Преди да се посвети на музиката, а и днес, той се е занимавал с маркетинг. Изпълнителят, който е роден в София, известно време следва графичен дизайн, но се разочарова. „На половината на семестъра видях, че няма на какво ново да ме научат. Всичко това вече знаех, защото се занимавах с него”, казвал е Венци. Затова той се насочва към философията, като продължава да работи като мениджър.

Междувременно Павел, с когото тогава все още не се познавали, решава да напусне военноморското училище във Варна. Той е израснал в Бургас, където е завършил търговската гимназия. Любовта му към музиката възниква под влиянието на баща му, който губи съвсем рано, пише „Уикенд“.

Венци е убеден, че всеки трябва сам да учи уроците си. А един от неговите е, че образованието е начин да надграждаш себе си, но не е единственият: „Има и една вътрешна мотивация, която ако пуснеш, и заради мама и тате учиш някъде нещо, което не те кефи, много ясно, че никога няма да успееш да си добър в него. Аз не искам да ме лекува лекар, който мама и тате са го накарали да бъде лекар”. Затова казва, че е доволен за това, че не е завършил висшето си образование, защото не продължил да губи времето си в среда, която била излишна за него.

Имал „друга пътека”, а и решението му да прекъсне образованието си по никакъв начин не променило мотивацията и амбицията му. „Смятам, че когато човек има правилна насока и е достатъчно амбициозен, може да свърши всичко и без висше образование. Особено в България, когато е на толкова ниско ниво”, категоричен е Венци, за което Павел го подкрепя.