Да вдигне сватба с тийнейджърската си любов само за да я изгуби – с тази житейска драма се сблъсква синът на Уил Смит – Джейдън, в премиерното заглавие „Живот в година“ (Life In A Year). Филмът, режисиран от Митя Окорн, далеч не открива топлата вода. Спазва традиционните за жанра си опорни точки – младо момче среща и се влюбва в младо момиче, което обаче се оказва болно от фатална болест. Въпреки това двамата решават да изживеят живота и любовта си, а неизбежната смърт на любимия човек мотивира главния герой да следва мечтите си.

Още с обявяването на актьорския състав обаче става ясно, че филмът търси комерсиален успех. Залагаш на наследника на един от най-обичаните актьори на всички времена, а сравненията са неизбежни. Въпреки че Джейд е все още далеч от харизмата и емоционалната тежест на превъплъщенията на баща си, той очевидно е наследил таланта му. А благодарение на „Живот в година“ разгръща в по-голям мащаб актьорския си потенциал.

До него пред олтара пък стои Кара Делевин. Моделът, който се подвизава още като актриса и певица, надали скоро ще се утвърди в седмото изкуство. Почти всички нейни героини се движат по една и съща плоскост. Те са бунтари, не си падат по „лигавите“ обяснения в любов, но всъщност крият дълбока тайна. Факт е, че в „Живот в година“ тя успява да изнесе няколко емоционални сцени, които – ако не се основаваха на до болка познати и изтъркани клишета, присъщи на този вид филми – може би щяха да предизвикат сълзи пред екрана. Уви.

ДЖЕЙСЪН ДЕРУЛО ИЗБИ ЗЪБИТЕ НА УИЛ СМИТ ПРИ ИГРА 

Именно липсата на оригиналност е най-големият недостатък на заглавието на Окорн, а точно поради тази причина най-интересен се оказва персонажът на Крис Д’Елия. Иначе казано – травеститът Фил, който надраства ролята си на детегледач на болната героиня на Делевин и се превръща в родителска фигура. На него се дължат и няколкото комични момента, които – предвид тематиката на сюжета, са ценни като съкровище, пише Монитор.

„Живот в година“ няма да успее да изпълни мисията си за комерсиален хеттрик. От една страна срещу него стои фактът, че съвсем малка част от киносалоните по света функционират в ерата на COVID-19. Но дори да се поставим във вакуум и да изолираме напълно световната пандемия, то филмът отново не би достигнал целта си. Вместо това по-скоро изглежда като майсторски изпълнена репетиция на младия Смит и Делевин по пътя им към опознаването на инструментите на киното. И макар че за статута на тренировка, заглавието наистина би било отлично, то традиционно тези продукции не би следвало да достигат до масовата публика.