Спас Чоков е роден през 1995 година в София. Израснал и учи в село Галиче, където баща му е кмет. След това е приет да следва в Лесотехническия университет в София, но прекъсва образованието си след като баща му и брат му са арестувани. Според медиите фамилията им всява страх в цяла Северозападна България, като списъкът с обвинения срещу семейството им е безкраен. Представеният за хулиган и престъпник се съгласи да разкрие какъв е всъщност в първото си интервю, което 21-годишният Спас даде ексклузивно.

-От новинарските емисии добиваме представа, че сте мафиотска групировка. Така ли е?

-Не, разбира се. Ние си работим в сферата на земеделието, не се месим в работата на никого, не знам защо така биваме представени, това си е работа на медиите.

–С какво се занимава семейството ти?

–Със земеделие, обработваме земи, засяваме царевица, жито… торим, преди с животни се занимавахме също.

–Защо медиите ви представят толкова негативно тогава?

–Нямам представа, може би с цел рейтинг се прави.

–Баща ти и брат ти в момента са в затвора. Как се чувстват?

–-Как да се чувстват, затворени са за неща, които не са извършили. Не са много добре.

–А брат ти? Той е едва на 18 години и е затворен.

–Принуден е да бъде затворен и да чака, не знам колко дълго.

–Чувства ли се виновен?

–Не, за какво да е виновен? Заради някакви безсмислици, показания, които се разминават от една малка групичка от хора. Нищо не е доказано.

–Някой твърдят, че в селото продължава да има страх, защото ти си на свобода?

–Откакто затвориха баща ми никой не излиза в центъра, защото започнаха кражбите в домовете на старите хора, да се сече гората. Баща ми винаги е помагал на хората без да иска нищо. Помагал е за операции на болни, правил е дарения за училището, за църквата, за детската градина. С лични средства е правил всичко. Страхът го има, когато него го няма, а не обратното.

–Защо един добър човек, който се опитва да помага на всички, е в затвора?

–Една група хора съчиниха сценарии, пишеха постоянно до медиите. Сред тях е и един човек с амбиции за кметския стол, но хората не го избират. Една врачанска медия им дава трибуна на всички глупости. Едни и същи дават показания и са свидетели помежду си. Срещу същите тези хора има подадени жалби, защото заплашват хора, извършват кражби.

-Хулиган ли си? Извършвал ли си престъпление?

–Не, разбира се. Ако е престъпление, че съм се бил с останалите деца, когато сме били 5-6 годишни, добре, но мисля, че това всеки го е правил.

–Заплашвал ли си някого с нещо?

–Нямам нищо против  никого. Общувам с малко хора, помагам на всеки с каквото мога. С всеки гледам да съм в добри отношения. Въпреки това онази групичка е завела 40 жалби срещу мен, които са идентични. Входирани са по няколко пъти. Според тях съм казвал, че ще ги убия, изкормя, запаля… Някои от хората, които са пускали жалби срещу мен, не ги познавам, не знам дали съм ги виждал някога. Същите тези сега заплашват хората в селото, в това число и майка ми.

–Защо тогава фамилия Чокови се превърна в синоним на страх?

–Това си е работа на медиите. Не мисля, че е точно страх. Когато баща ми беше навън хората живееха добре, никой не е бит или пален. Някои палят коли и обвиняват баща ми и да го оклеветят. И аз мога да запаля една кола и да кажа, че някой друг е виновен. Това трябва да се докаже по някакъв начин.

–Кой управлява фирмата в момента?

–В момента аз се занимавам с всичко.

–Как момче на 21 години управлява подобен бизнес?

–Прекъснах университет, защото няма как да съм навсякъде. На ден изминавам минимум 300-400 км. Работата върви постоянно, всичко трябва да организирам. Почти всеки ден пътувам Галиче – София и обратно. Успявам по някакъв начин.

–Можем ли да кажем, че управляваш бизнес за милиони?

–Да, може да се каже.

–Чувстваш ли се богат?

–Имаме семеен бизнес, който се развива добре. С брат ми и баща ми се чувстваме богати, да.

–Какъв е начинът ти на живот?

–Изцяло свързан с работата, през свободното си време се виждам с приятели, излизаме някъде, но когато съм на село си работя.

–Какво работи толкова един 21-годишен милионер? Носиш ли бали, копаеш ли?

–Не, имам работници за тези неща. Аз казвам кога, как и къде да го направят.

–Слушат ли те твоите служители? Как се справяш като шеф?

–Да, има по-възрастни и по-млади от мен, но се разбираме. Винаги съм бил точен с тях, получават си парите навреме, уважавам ги, те също.

–Мнозина ще кажат, че си едно разлигавено младо момче. Имаш ли интереси? От какво се интересуваш?

–От много малък обичам да чета книги, това ми е като хоби дори. Интересувам се от много неща и у дома гледам само и единствено документални филми. Най-много се вълнувам от коли и оръжия.

–Имаш доста скъп автомобил. Следиш ли новостите и подменяш ли си автопарка с по-нови модели?

–Гледам да имам кола, която да ми върши работа, не винаги гледам да е последен модел.

–Имаш ли лично оръжие и стрелял ли си с него?

–Да, разбира се. Ходя да стрелям на стрелбище и с ловна пушка, когато съм на лов.

–Как очакваш да приключи сагата и кога ще бъдат пуснати баща ти и брат ти?

– Вече пет месеца са затворени. Сигурни сме, че ще ги пуснат и всичко ще излезе наяве. Нищо от обвиненията не е вярно, така че се надяваме истината да възтържествува.