България е пред исторически момент, след като DARA донесе първата победа на страната в конкурса „Евровизия“ с песента „Bangaranga“. Международните медии определиха успеха като сензация, а България вече е сочена като домакин на следващото издание на конкурса през 2027 година.
Победата поставя пред страната не само огромен престиж, но и сериозен организационен и финансов въпрос – може ли България да организира едно от най-гледаните телевизионни събития в света и колко би струвало това?
Колко струва домакинството на „Евровизия“?
През последните години бюджетите за конкурса варират между 20 и 45 милиона евро в зависимост от мащаба, инфраструктурата и амбициите на домакините.
Според данни и анализи на фенове и експерти в европейските общности около конкурса:
- Лисабон 2018 е струвал около 23 млн. евро;
- Торино 2022 – приблизително 20 млн. евро;
- Ливърпул 2023 – между 23 и 25 млн. паунда;
- Тел Авив 2019 е сред най-скъпите издания – между 35 и 45 млн. евро.
На тази база анализаторите смятат, че България би могла да организира конкурса с бюджет между 22 и 30 милиона евро, ако избере по-прагматичен модел, подобен на Португалия или Австрия.
Голяма част от средствата обаче не идват директно от държавата. Обичайно разходите се разпределят между:
- националната телевизия;
- държавата;
- общината домакин;
- спонсори;
- туристически и рекламни приходи.
Икономическият ефект също не е малък. Домакинството носи десетки хиляди туристи, международна реклама и огромно медийно внимание. Само телевизионната аудитория на конкурса надхвърля 100 милиона зрители по света.
Най-реалистичният вариант: София
Според експерти и фенове на конкурса, най-подходящото място за провеждане на „Евровизия 2027“ е Arena Sofia.
Залата разполага с:
- капацитет до близо 18 000 души при концерти;
- модерна инфраструктура;
- добра транспортна свързаност;
- достатъчно хотелска база в столицата;
- опит с международни събития.
Именно там през 2015 година България успешно организира Детската „Евровизия“, което се счита за сериозен плюс пред Европейския съюз за радио и телевизия.
Допълнително предимство е летище София, което може да поеме увеличения поток от делегации, журналисти и фенове от десетки държави.
Възможен ли е вариант „Пловдив“?
Другият обсъждан вариант е Kolodruma в Пловдив.
Залата е модерна и разполага с добра концертна инфраструктура, но капацитетът ѝ е значително по-малък – между 6 000 и 7 500 души при концерти.
Това я прави по-труден избор за събитие от мащаба на „Евровизия“, където освен публика трябва да се поберат стотици журналисти, делегации, техника и огромна сценична конструкция.
Въпреки това Пловдив има силен коз – статута си на културна столица и впечатляващата си атмосфера, която би дала различен артистичен облик на конкурса.
Най-голямото предизвикателство – бюджетът на БНТ
Сред най-коментираните теми след победата е финансовото състояние на Bulgarian National Television. Именно заради финансови затруднения България отсъстваше от конкурса в няколко поредни години.
Според мнения в международните Eurovision общности обаче подобно събитие не се финансира само от обществената телевизия, а се превръща в национален проект с участие на държавата и бизнеса.
Огромен шанс за имиджа на България
Освен музикален конкурс, „Евровизия“ е и глобална реклама за страната домакин. Градът организатор се превръща в център на европейското внимание за седмици, а туристическият и икономическият ефект често остава години след събитието.
След победата на DARA България получава рядък шанс да покаже модерния си облик пред света – чрез музика, култура, технологии и туризъм.
Ако държавата успее да организира конкурса професионално, „Евровизия 2027“ може да се превърне не просто в телевизионно шоу, а в едно от най-значимите международни събития в новата история на България.
