Ако Нончо Воденичаров бе сред нас, на 6 ноември щеше да навърши 61 години. Политикът и певец Нончо Воденичаров бе покосен от масивен инфаркт в края на май 2009 година по време на състезанието “Сървайвър” на филипинския остров Карамоан.
“Отечеството има нужда от патриоти!” – казваше Нончо Воденичаров и с делата си отстояваше тази своя теза.
Роден в бунтовна Копривщица, той не се примиряваше с неправди и носеше възрожденския дух на родния град в сърцето си. И макар животът му да не бе песен, макар да преодоляваше трудности и пречки, той живееше с песента и добрината.
Песента “Приятелство” е безспорната му визитна картичка, която напълно хармонира с душевността му и светогледа, който имаше. За Нончо приятелите, честността и казаната дума тежаха най-много и бяха важните неща в живота. И макар, че днес Нончо Воденичаров не е сред нас, споменът за него е жив в сърцата на неговите приятели и почитатели.
Той продължава да живее с песните, които е изпял, с делата, които е оставил и с това, което е съградил. Животът на Нончо Воденичаров е като песен, като един хубав и вечен шлагер, който ще пазим в сърцата ни.
В Раднево местните предполагат, че истината за смъртта му е съвсем друга. . В миньорския град твърдят, че е намерил смъртта си, след като е бил ухапан от силно отровна змия. Не става ясно защо истината е скрита от продуцентите на шоуто. По този начин те са се покрили, защото вероятно последиците от съдебния процес са щели да бъдат тежки. Инфарктът бил случайност и нямало как близките му да осъдят продуцентите, пише Хотнюз.
В сутринта на фаталния инцидент Нончо и останалите участници в шоуто били прегледани от български лекари и филипинската му колежка. Всичко изглеждало като по ноти, но след няколко часа Нончо се строполил на земята. Медиците се борят 15 минути за живота му, но смъртта надделява.
Ако днес изпълнителят бе жив, той непременно щеше да ни събере в своя роден град Копривщица, сгушен в полите на Средна гора. Нека си спомним за добрия човек, нека помним това което е направил, защото делата и песните остават – остават завинаги.
Материалът е публикуван във в. Шоу
