Котките и техните стопани може да са свързани и на хормонално ниво. Японски учени са установили, че по-високите нива на окситоцин при домашните любимци са свързани с по-ниски нива на хормона на стреса кортизол при собствениците им, пише „Сайънс алърт“.
В изследването на екип от Университета на Киото са участвали 19 стопани и 29 котки. Учените са измервали нивата на окситоцин, известен и като „хормон на привързаността“, и кортизол в урината. Близостта между животните и хората е проследявана чрез Bluetooth устройства, прикрепени към нашийниците на котките, а собствениците са отговаряли на въпроси за настроението си.
Резултатите показват, че при стопаните с по-високи нива на окситоцин котките също са имали по-високи стойности на този хормон. Освен това колкото по-високо е било нивото на окситоцин при котката, толкова по-ниско е било нивото на кортизол при нейния собственик.
Стопаните на тези животни по-рядко са съобщавали за гняв, объркване, тревожност и потиснатост. Участниците, които като цяло са усещали по-силна близост с домашния си любимец, са посочвали, че се чувстват по-енергични и бодри.
„Мисля, че това може да се дължи на факта, че нивата на окситоцин се повишават както при стопанина, така и при котката при взаимодействието, като например галене. Това, че човекът и животното взаимодействат, спомага за изграждането на връзката помежду им“, казва ръководителката на изследването Сахо Такаги.
При допълнителен тест котките с по-високи нива на окситоцин са се приближавали по-охотно към човека.
Авторите обаче подчертават, че изследването има ограничения. Сред тях са малкият брой участници, проучвателният характер на част от анализите и невъзможността да се установи причинно-следствена връзка.
„За да се говори за причина, хормоните би трябвало да бъдат измерени в няколко различни момента – както преди, така и след галенето“, обяснява Такаги.
Въпреки тези ограничения резултатите допълват нарастващия брой данни, че връзката между хората и домашните им любимци може да има и измерима биологична основа.
