Годината е 1980, денят е горещ, а на бял свят се появява дете. Родителите му го наричат Захари. Още в детската градина изиграва първата си роля на петле с дунапренено гребенче и хокеен стик, обвит в лъскаво фолио. Никой не подозира, че само след двадесетина години Захари ще побърка българите с магнетичното си изпълнение на Молеца от най-касовия роден филм от новото време „Дзифт», а известен френски театрален режисьор ще каже за него, че е изключителен и страшно талантлив.

Израства в старата част на „Овча купел”. Сега и тя е застроена, но преди е била пълна с дворове, където Захари и приятелите са ходили с „колелета“ да берат джанки и други неща. Имало изоставени къщи, където е можело да се намери всичко. От разни джунджурии до въшки. „Е, ако си имал достатъчно активно детство като мен, би трябвало да си минал един-два пъти през въшките“, признава Бахаров.

Той не крие, че заедно с брат си Явор са имали класическо перфектно детство. Категоричен е, че това се дължи и на родителите им. Баща му е яхтсмен, а Захари се е учил да кара сърф. Имал съприкосновение с вятъра и водата.

Едва на 17 години оцелява на косъм във водата на Дунав. Актьорът и баща му Иван Бахаров се преобръщат с моторна яхта в един от най-опасните участъци на реката, в близост до град Лом. Близо пет часа двамата са в неизвестност  Спасителни екипи претърсват огромни участъци, докато ги намерят.

„Това е може би най-болезненият спомен в моя живот. Яхтата просто се удари в един шинел. Преобърнахме се и наистина за малко щяхме да се удавим. Имах чувството, че никога няма да изплуваме с баща ми и да се доберем до сушата. Беше студено, мръсно, гадно. Никога няма да изхвърля този спомен от съзнанието си“, споделя звездата. Според него са оцелели като по чудо. Случайно преминаваща румънска лодка им помага. Часове наред обаче Бахаров и баща му не успяват да се свържат с близките си. През това време майката на Явор и Захари, смъртно уплашена, звъни на спасителната служба. Два екипа тръгват да ги търсят. Едва след няколко часа откриват бедстващите.

Инцидентът става централна новина във вечерните новини през 1997 година. Всички телевизионни програми показват премръзнало момче, което години по- късно отново ще е на екран, но вече като звезда. След нещастието Бахаров развива фобия от водата, която преодолява едва наскоро.

Именно мореплаването си остава голямата любов на баща му, който почина преди около няколко месеца. Пестял всяка стотинка, за да си купи яхта, макар и малка. Преди нелепия инцидент времето, прекарано на семейната лодка, е сред най-хубавите спомени за двамата братя.
„Просто започнах да мисля за водата като за стихия. Уважавам я. Всъщност баща ми още тогава каза, че рано или късно плаването ще дойде в живота ми. И то започна да идва. Сега съм го насочил към сърфа, после – ще видим.  Може би ще си купя яхта” разкрива преди година Бахаров.

Майка му е разказвала, че в Кукления театър веднъж е бил брезичка – викали деца от публиката и той се озовава на сцената. После в детската градина играл петле. „Имах си хокеен стик, увит във фолио – не знам за какво ми е бил. Имах си и човчица от дунапрен. Майка ми я беше направила. Чак в 10-и клас отидох в студията на Бончо Урумов и започнах да се занимавам с театър по-сериозно“, допълва любимецът на публиката, пише вестник „Шоу“.

На мнение е, че няма конкуренция между него и брат му Явор. „Все пак съм по-голям с пет години. Според мен това е една елегантна разлика. Баща ми обаче казва, че когато съм разбрал, че ще се ражда, съм казал: “Ама той сега ще си играе с играчките ми… Май и досега се дразня, като си играе с играчките ми“, издава Захари.

Не крие, че е наследил своя секси глас от дядо си. Освен това в академията имал чудесна преподавателка, която го е научила на упражнения за гласа, които и досега използва.

снимки: Интернет