В разгара на пролетта и на прага на настъпващото лято Деси Слава избра да зарадва многобройните си почитатели с една необикновена песен, носеща заглавието „В друг живот”. Човек веднага се пита какво послание се крие зад това многопластово на пръв прочит заглавие, но всъщност бързо разбира идеята на текста. Изразните средства са повече от категорични. Самата песен е своеобразен разказ за невъзможното щастие между двама души. Структурата на песента не е класическа и точно това е пленителното в нея.
Още от първите акорди настръхваш. Кантото на Деси Слава пък прави красива всяка една композиция. В парчето има няколко сполучливи акцента – нежните вокали на Деси, рапиране на френски език и вокали на цигански. Някои слушатели бяха озадачени от напевите „мангава”, но реално те придават екзотика и колорит на баладата, особено в комбинация с френския и български езици, разбира се. В „Казваш, че ме обичаш” и „Кажи ми” също имаше вокали на цигански. Деси Слава винаги е успявала така да съчетае компонентите в дадена своя песен, че всеки от тях да е в съзвучие.
„В друг живот” има отчетлив и модерен ритъм и звук и в същото време е безумно нежна и музикантска по своята същност. В комбинация с ефектния видеоклип, цялостният продукт изглежда дори на световно ниво и заслужава да се върти по български поп радио и телевизии. Надявам се някога въпросните медии да се абстрахират от предразсъдъците, които съществуват само и единствено в България. Единствено тесногръдите робуват на предубеждения. В името на хубавата музика трябва да паднат граници и етикети.
Деси Слава е един универсален глас и като такъв тя е доказала, че няма защо да се ограничава в едно музикално направление. В музиката трябва да фигурира еклектика. В творчеството на певицата от години има уникални попадения като „Ти ще бъдеш”, „Пустоно лудо и младо”, „Тъжно сърце”, „Неочакван край”, „Няма те до мен”, „Лудост е”, „Не е илюзия”, „Чудо”, „Не издържам” и още редица други сполучливи експерименти в страни от типичния фолк. Тя е демонстрирала неведнъж своите способности – в Евровизия, „Пей с мен“, „Мад сикрет концерт“. Има колаборации с най-различни представители на музикалния свят. Работила е с Джон Темис, Русенската филхармония и има чуждестранни проекти, някои от които са замразени и аз й пожелавам да ги реализира, защото ще обогатят и без това богатата й дискография. Няма как да не споменем и разкошния проект „Славатроника”.
Новото предложение „В друг живот” е история за любовта, която в този живот е възпрепятствана от сложни обстоятелства. Понякога, ако не убием любовта, тя ни убива. Страх ни е от признанието, ала неизреченото не променя утопията. Опитите да продължаваме онова, което не ни е писано, разрушава нас самите. Не всичко зависи от нас, но в сърцето си можем да пазим спомена. Това няма кой да ни отнеме. Другото не ни принадлежи.
Тази удивителна балада ми напомня на песните „Най-неправилният мъж” и „Следи от сълзи”. И в тях става дума за нещо, което е по-силно от нас и се случва въпреки желанието или нежеланието ни. Не говорим за несподеленост, а за невъзможност. Когато знаеш, че нямаш право на нещо и някого, не можеш да се побереш в кожата си, но си наясно, че нямаш друг избор, освен да се примириш.
Кадрите на забавен каданс, паузата, погледите, цветовете, ефектите и въобще цялостният монтаж – всички тези способи в екранизацията изразяват символиката и драматургичността на това музикално произведение – изповед. Сигурен съм, че много хора ще се открият във „В друг живот”. Явно тази песен трябваше да се появи точно сега, за да ни даде отговор на много навременни и болезнени реални въпроси в съвременната любов.
Откакто Деси Слава се завърна в „Пайнер“, бележи сериозно развитие. Отново е вярна на своя стил, включващ конвертируемост и музикален авангардизъм. Пожелаваме й успех в реализирането на самостоятелния концерт, както и в осъществяването на обещания фолклорен албум, посветен на Вълкана Стоянова.
Дотогава ще слушаме всичко ново и утвърдено в нейния репертоар и ще се оставяме музиката ѝ да ни отвежда на всевъзможни хубави места в представите ни. Защото дори баладите ѝ като последната не ти навяват тягостност, а една приятна мека меланхолия, докосваща най-съкровените и интимните кътчета в душата на всеки всеки любител на мелодичността, който е преди всичко сензитивен човек.
