Българската музика се оказа по-силна отвсякога. Това го доказаха хилядите фенове на Любо Киров, които вчера превзеха зала №1 на НДК.  На присъствалите няма какво да разказвам, защото те почувстваха емоцията, която Любо и всички участници в спектакъла им подариха. Това бе първият голям концерт на известния изпълнител в най-емблематичната ни зала. Предчувствах нещо добро, но ще се наложи да вмъкна клишето, че очакванията ми бяха надминати.

Първо, залата бе пълна. Публиката бе разнородна и определено нямаше търпение да го види и чуе. Градация и разнообразие на песни, темпоритъм, стилове, времеви периоди, колаборации и препратки. Той почете свои любими изпълнители – Васил Найденов, Принс и Джордж Майкъл, с лични изпълнения на техни парчета.

Специални гости на събитието бяха Митко Кърнев от Д2, Ясен Велчев от „Те“, Тони, Мария Илиева, Графа, Нина Николина, които уважиха своя приятел и колега на сцената и заедно с него демонстрираха музикантски пърформанс от най-висока класа на общи композиции или  на такива, които той е писал специално за някои от тях. Поздравления заслужават и музикантите – Живко Петров, Ангел Дюлгеров, Калин Вельов. Вокална формация „ЛаТиДа“, които се включиха и в последния голям концерт на Лили Иванова, също допринесоха за хармоничния консонанс.

Сцената бе стилна, играта със светлини – вълнуваща.  С много фин хумор и закачки, с доза самоирония, с насърчаване на публиката и дори с нотка на мъдрост и носталгичност за отминалите хубави времена Любо анонсираше всяка една от песните си. Той видимо бе щастлив от факта, че качествената българска музика не е преставала да има последователи и че всички негови хитове се помнят и пеят с пълно гърло. Смело мога да заключа, че той е изпълнител, който умее да влиза във вокални превъплъщения и да импровизира по особено ерудиран и елегантен начин. Той е от онези – пеещите изпълнители, разчитащи най-вече на ролята на гласа си, но също така умеещи да пленяват публиката чрез пряк диалог с нея.

Изключитен ведър и благодарен, приятелски контакт с аудиторията, който я държеше в приповдигнато настроение през цялата вечер по време на концерта. Любо е и музикант с изключителна техника, хигиена и култура. Той усеща музиката и чисто човешки, и като професионалист, затова успява да предаде емоцията от нея.

Сполучливите похвати, с които влизаше във всяка една песен и я презентираше, бяха изненадващи и за него самия, дори въпреки умелата подготовка. Защото при истинските музиканти няма бутафоричност – всичко се случва на момента. Не мога да определя кой миг бе гвоздеят в програмата.

Прозвучаха „Има ли цветя“, „Искам“, „Ако някога“, „Имам само теб“, „Заедно“, „Alright“, „Ще те намеря“, „Знам“, „Мога“ и редица други любими български песни от репертоара на феноменалния Любо. А „Море пиле“ бе неочакван обрат, който впечатли всички и ни напомни защо е важно да се гордеем с българското. Съвсем закономерно имаше и няколко биса, които не оставиха Любо да си тръгне просто така. Както и той се изрази: „Самата сцена не го пуска“.