Диана Габровска – бившата кандидат-кметица от Момин проход, днес се нарича първата официална българска порноактриса. Нейната история започна с изтичане на любителски снимки, а днес тя е лицето на международна продукция и говори открито, смело и с хумор за живота, изборите си и бъдещето.
„Горещо лято, в буквалния и преносен смисъл“, смее се Диана в интервю за “България Днес”. Редува снимки, пътувания и малко релакс – но винаги пред камерата или в движение. Най-прясната ѝ случка идва от безлюден гръцки плаж, където местни полицаи не разпознали двамата ѝ партньори по снимки – актьорите Мани Коко и Ромео Фърст – и ги взели за „амбулантни търговци“.
„Хаха, уникална ситуация! Вестниците и дори националната телевизия я отразиха, а шефът на полицията увери, че няма никакво нарушение на закона“, обяснява тя, все още развеселена.
Диана Габровска снима еротичен филм с чернокожи в Халкидики, арестуваха ги по погрешка
Но зад усмивките ѝ стои едно много сериозно и осъзнато решение.
„Да вляза в тази индустрия ми даде свобода. Свобода от шантажа, от подигравките, от страха. Извадиха интимни снимки по време на изборите, за да ме унищожат политически. Е, не им се получи.“
Габровска дори разсъждава философски:
„Станах първата, която не се скри. Която не се срамува. И когато децата ми пораснат, ще знаят, че майка им не е се е огънала – изправи се, застана с лице и направи нещо първо по рода си.“
По въпроса дали инвестира парите от розовата индустрия, Диана е лаконична:
„Всичко с времето си.“
Най-голямата ѝ инвестиция обаче вероятно са синовете ѝ – момчета с футболен талант, които тренират усилено във V&R Academy.
„Всеки ден пътуваме по 150 км за тренировки. Това е нашият избор. И сме горди. А сега ще мерим сили с клубове като ПСЖ, Ювентус, Байерн и Атлетико в Атина. Дано се върнем с титли!“
Диана не подмина и горещите обществени теми – като въвеждането на еврото:
„Не съм „за“. Всичко у нас се използва за облага от тези, които са „горе“. Цените ще скочат. Никой не пита народа. Просто го решават. Както винаги.“
А за бъдещето – то е оставено на съдбата.
„Нямам планове да се кандидатирам отново за кмет… макар че – кой знае? Понякога си мисля – май хората не заслужават някой, който наистина ще ги защитава.“
На финала, Диана споделя тежките си размисли за трагедията със самоубийството на Тодор Славков:
„Славата тежи. Много. Само изглежда, че си заобиколен от хора – но когато си в нужда, се чувстваш сам. И самотата е по-силна от аплодисментите. Много малко хора знаят какво е истински да си там за теб. А когато липсват – идва празнината.“
