Съпредседателят на DC Studios Джеймс Гън защити творческата визия за киновселената на DC (DCU), подчертавайки, че франчайзът трябва да дава приоритет на завършените индивидуални сюжети.
Коментарите му идват на фона на разнопосочните реакции на феновете към най-новия проект от поредицата – хорър лентата „Глинено лице“ (Clayface).
В социалната мрежа Instagram Гън изрази пълно съгласие с мнението на зрител, според когото студиото не бива да преекспонира взаимосвързаността между отделните заглавия. По думите му фокусът върху самостоятелното въздействие на всеки проект е ключов за дългосрочния успех на бранда.
„Вселената на DC е просто един алтернативен свят. Можем да навлезем в него във всяка точка или епоха и да разкажем конкретна история. Не приемам разбирането, че даден филм няма стойност, освен ако не подготвя почвата за следващо събитие“, коментира Гън.
Кинематографистът направи паралел и с друга култова поредица, за да илюстрира тезата си: „Странно ми е, че част от публиката не разбира този подход, при положение че ‚Междузвездни войни‘ прави точно това вече половин век чрез филми, сериали, игри и книги – макар и с по-малко жанрово разнообразие“.
Гън подчерта, че студиото не се отказва от общата сюжетна рамка – посочвайки като пример връзката между „Супермен“ и „Човекът от утрешния ден“ (Man of Tomorrow), където ще се появят персонажи от други проекти. Въпреки това той е категоричен, че отделните продукции не бива да съществуват единствено като инструмент за градеж на общата вселена.
„Бих искал хората да гледат ‚Глинено лице‘ заради това, че е добър и забавен хорър сам по себе си, а не просто за да разберат къде героят ще се появи след три филма“, допълни той.
Филмът „Глинено лице“, режисиран от Джеймс Уоткинс, проследява историята на един от емблематичните врагове на Батман. В ролята влиза Том Рис Харис, който се превъплъщава в изгряващ холивудски актьор от Готъм, обезобразен след брутално нападение от престъпен бос.
Лентата предизвика смесени отзиви сред критиците. Изданието Far Out оцени заглавието с две звезди, отбелязвайки, че въпреки амбициите за дълбок психологически портрет и някои креативни визуални ефекти, продукцията рядко позволява на протагониста да разгърне истинската си злодейска същност и залага на твърде предвидими похвати.
