Спектакълът „Хъшове“, който е на сцена вече 12 години, бе изигран за 250-ен път преди дни. 800 бяха зрителите в Народния театър, които гледаха постановката по Иван Вазов. Публиката стана на крака още преди финалните сцени, а по време на представлението припяваше „Бел кон“ на Влатко Стефановски.
Зрителите с умиление плакаха след всеки призив „Да живее България!“. В залата се видяха и развяти трибагреници, други пък носеха рози за актьорите.
За юбилейния спектакъл Александър Морфов бе намерил роли за децата и внуците на всички актьори, участващи в представлението. Самият Морфов също се изяви на сцената. Катя – осиновената дъщеря на Чочо Попйорданов изигра роля в спектакъла. Колегите на баща й са категорични, че поразително прилича на него – не само визуално, но е наследила и таланта му. „Мислех си, че никога няма да мога да гледам повече „Хъшове“, но сега когато Катето играе, успях. И винаги плача – тя се научи да се покланя и когато започне да се покланя, аз започвам да плача“, разказа майката Даниела. За съжаление Чочо загива дни преди официално да може да стане баща на малкото момиченце.
На сцената рамо до рамо с баща си бяха двете деца на актьора Деян Ангелов. Валентин Ганев носеше на ръце малкия си син. Валери Йорданов участва заедно с малката си дъщеря. В очите на артистите и зрителите имаше сълзи за големия Чочо, който се превъплащаваше в ролята на Македонеца. Сега тази роля е отредена на Деян Донков, който игра със сина си.Винаги накрая на представлението хъшовете ръкопляскат с вдигнати нагоре глави, поздравявайки и прекланяйки се пред своя приятел и колега Петър Попйорданов.
„Много съм развълнуван. Много ви благодаря, че сте тук и че сте с нас заедно през всичките тези години. Никога не сме си позволявали да имитираме или да заблуждаваме хората с онова, което чувстваме и онова, което искаме да кажем„, сподели Александър Морфов.
„Хъшове“ е по повестта на Иван Вазов „Немили-недраги“. Те са немили и недраги, но не отчаяни, скитници и голтаци, но горди и свободолюбиви, нехранимайковци за еснафите, герои за потиснатите и унижените. На сцената в чуждоземния град хъшовете възторжено разиграват своя самодеен спектакъл – генерална репетиция за истинския, този, който ще последва. Спектакълът, в който немилите и недрагите ще намерят смъртта си и заедно със свободата за сънародниците си ще извоюват свободен терен и за довчерашните черни души – гешефтарите и спекулантите.
Пиесата се играе на сцената на Народния театър от 1904 година. С тази постановка през 1954 се чества 50- годишнината на театъра. През юбилейния стотен сезон Вазов е отново на сцена, сега вече в адаптация и постановка на Александър Морфов. За първи път се поставя от него на 22 октомври 2004 година.
