Кубрат Пулев-Кобрата е български боксьор, бивш национален състезател. Състезава се в категория над 91 кг, има чин лейтенант от българската армия. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от 1950-те и 1960-те години Венко Пулев и Христина. Стотици са титлите му. На 2 декември Пулев отново ще се завърне между въжетата в Чикаго. Спряганият за негов съперник е Андржей Вавржик. 36-годишният поляк е бивш претендент за световната титла.

– Кубрат, намираме те в залата за тренировки, а вече е тъмно. Как се чувствате преди битката?

– Вълшебно се чувствам! Така казвам винаги когато ми задават този въпрос. Хората трябва да оценяват важните неща. Да знаят, че тук на земята не живеем по 5-6 хил. години и няма нужда от толкова егоизъм, от постоянни стойки и егото винаги да върви преди всичко останало. Затова казвам винаги, че се чувствам вълшебно, перфектно. Не че при мен всичко е блестящо, но когато го виждаш по този начин, то започва да се случва така. Защото всеки миг е важен с нещо. Миговете са много, всеки ден е важен в настоящето. Защото после всички гледаме снимките си и казваме: „Ей, колко хубаво е било!“. Но е свършило, а може и да не сме го оценили. И това ще е полезно на хората да го чуят, на пет човека да помогнем по някакъв начин, за мен ще е от значение.

– Говориш като мотиватор. Шампионката Ивет Лалова също има подобни срещи с хора, на които говори за успеха и как да го постигнем.

– Да, хубаво е шампиони като нея да ги питат не обикновените, обичайни кухи въпроси, а как минават през трудностите, защото тя е един от професионалистите в България, от който трябва да се вземе нещо. Не просто да я оставим като много такива да си „отидат“ по инерция в канала. И тя, и аз сме отдали живота си на спорта.

– Тренираш с хора, които са ти близки, или си сам?

– На ринга съм сам, врата няма. Влиза човек и е сам. Не разчитам на хората, но им се доверявам винаги. Така някак се анализирам, като не го правя съзнателно и всеки път давам кредит на доверие на човека срещу себе си, с когото се запознавам. Винаги давам доста повече от себе си. Когато опозная човека, впоследствие вече накланя везната дали този човек ще оправдае моето доверие или не.

АНДРЕА БЛОКИРА КУБРАТ, БИЛ НАЙ-ПОДЛИЯТ ЧОВЕК

– Много ли са те предавали в живота?

– Не съм от тези драматурзи, дето разправят как ме предават и колко ми е тежко… (Усмихва се.) Не. Много са ме предавали, но аз не обръщам внимание. Ето последно имам такъв случай с един приятел. Толкова години беше до мен, раздавам се за него, правя, струвам. В един момент имахме едни отношения, а аз обичам да са точни, ясни договорки, и изведнъж договорката се променя по някакъв начин или обстоятелствата са се променили и трябва да предоговаряме. Т.е. очаквам от другата страна да ми се каже: „Това не може да се изпълни така, както го говорихме, може да направим така или иначе“, а то: „Ами не стана“, това не е ок. Реално, каквото се разберат двама мъже, трябва да си го спазват. Ако има момент, в който да няма как това да се случи, веднага да се изговарят нещата, да се преосмислят, предоговорят.

– И този човек ви е предал и нищо не е казал след това?

– За този човек и приятелите ми се учудваха: „Е, как така – ти се раздаде за него, как ще оставиш всичко да ти вземе?“. Аз обаче разсъждавам по друг начин. Благодарен съм на Господ, че за тази голяма сума този човек ми показа, че не струва. Реално аз плащам тази сума, като проверявам човека и разбирам, че струва точно толкова. Не повече. А знаете, че каквото може да се купи с пари, е евтино. Дори приятелството. Винаги гледам напред и когато нещо се случва, то не е случайно. Всичко е в основата, в оценката. Това е част от любовта – оценката. Когато оценяваш човека до себе си, винаги ще го задържиш. Много пъти при мен всичко е наобратно на повечето хора.

– Някога съжалявал ли си, че си се разделил с някого в живота си – приятел, любима?

– Не, не. За много малко неща съжалявам, но винаги казвам, че нещата могат да се пресмятат и да се калкулират и тази калкулация показва какво ще бъде близкото бъдеще, далечното не го знаем, но крайната дума е на Господ. Аз обаче винаги ще съм благодарен и на природата, и на всички около мен – семейството, братята, сестрите ми, всичките ми близки. Как да не съм благодарен – аз си пожелавам нещо, намислям си го и то се случва!

– Е как? Визуализации ли правиш?

– Не толкова визуализации, просто го пожелавам от сърце и душа и то се случва! Сигурен съм, че при всички хора това ще работи. Единствено трябва да помнят какво са си пожелали и да бъдат последователни в желанията си, принципни. Не днес едно, утре друго, вдругиден трето, по този начин объркваме природата или Господ, те за мен са едно и също. Няма как да постигнете нещо, ако всеки ден си пожелавате различни неща. Така и Бог не може да разбере какво искате, няма как да влезете в контакт с енергията. А когато сте постоянни в нещо, само трябва да се изпълните с търпение и да работите за него. И след две-три години най-много то ще се случи. Естествено не мога да си стоя със скръстени ръце и да си казвам примерно: „Аз ще стана шампион“, и да гледам готините чували и хубавия ринг, без да тренирам. Не, правите стъпките, които зависят от вас. И няма драма. Ако Господ не е решил, не ви се получава, значи това, което искате, не е за вас. Иначе ще ви се даде.

КУБРАТ ПУЛЕВ ПОКАЗА ДЪЩЕРЯ СИ (СНИМКА)

– Тоест това, което ни се случва, е най-доброто, което може да ни се случи?

– Точно. Всеки търпи някакво развитие, еволюция и се стреми към нея. Дори едно малко дете да срещнете, и от него можете да се научите. Ето, аз се уча от моите деца.

– На търпение?

– Да, но и не само. Постоянно се анализирам, така човек може да използва дадена ситуация за експеримент от какво би се повлиял и от какво не.

– Как виждаш следващите поколения, развиват ли се?

– Със сигурност, няма как. Винаги ще са по-добри от нас – по-бързи, повече информирани, по друг начин живеят. Разбира се, не всички. Развитието си върви със съответните трудности и проблеми. Затова винаги съветвам хората при трудности: „Ходете в гората, там е лечебницата на всичко“. Влизате вътре и се сливате с природата, ще усетите как може да се контактува с нея. Дърветата също могат да ви говорят и да ви дават енергия. Вярно е, че всичко е живо, но там е вълшебно живо. Иначе на хората много им е лесно: „Имам си проблеми, боли ме глава, хапче. Нещо съм разстроен, пак пия хапче“. Това не е ок. Човек трябва да изисква от себе си. Не можем да се движим в живота като едни подвижни кошчета за хапчета, да разчитаме на химията! Но всичко това се създава в детството, в семейството.

– И дефицитите там се виждат на по-късен етап?

– Да. Ето аз например всеки ден работя по себе си. Откривам нови и нови неща и работя върху тях. Благодарен съм на Господ, че, както се казва, „ме е донесъл щъркелът в моето семейство“, при толкова силен и здравомислещ човек като баща ми, същевременно и толкова духовен! Майка ми Христина също е била великолепен човек, на нас със сестрите ни даде добротата. Ако не си добър човек, колкото и да се развиваш, нищо не става. Това е основата.

– Чудеса случвали ли са ти се?

– Постоянно! Последно – играя на табла, казвам „3 и 2“ и хвърлям „3 и 2“ от толкова комбинации между два зара! И постоянно го правя. Хората срещу мен казват: „Не, с теб не може да се играе, това е нереално“.

– Защото енергията ти е силна?

– Защото съм отворена енергийна система и постоянно „чистя“ от себе си лошото и прибавям по нещо добро от някой или нещо. Извличам от всичко положителното. И съветвам и хората да правят така – всеки ден да махат от нещо излишно, което ги товари, напряга. И да са благодарни.

АНДРЕА ПРОГОВОРИ: МУТРА МЕ ПРЕБИ, ЗАЩОТО ЗАЩИТИХ КУБРАТ

– Ако говорим за негативни чувства като страх, изпитвал ли си го към някой съперник? Ето полската общественост сега е притеснена от битката между теб и Анджей Вавжик.

– Аз и да ме е страх, си казвам всичко, защото съм откровен човек и смятам, че трябва винаги да се казва истината, а не да си фалшив. Да, много пъти съм бил притеснен преди мач, не мога да го скрия, не мога да кажа, че окото не ми е мигвало, но за мен страхът е интелект. Отделно са много компонентите на страха – характер най-вече, по някакъв начин и ген, как са те възпитавали. За да можеш да направиш нещо без страх, трябва да го иска сърцето ти, с много любов. Така се побеждава страхът. Иначе не става.

Спомням си, че за първи път, когато играх в един от турнирите, бил съм на около 14 години, в градско първенство, изпитах страх. Тогава трябваше да играя финал с едно доста възмъжало момче. Бях още крехък, слабичък. И баща ми почна да ме нахъсва с брат ни: „Супер сте, ще ги размажете всички!“. Но ние не вярваме, ние сме малки, крехки деца. Аз трябваше да играя, а онзи едрия преди мен ги нокаутираше, беше страшилище, от него се отказваха противниците. И казвам на баща ми: „Ами той е много силен!“, изпитвах страх. И баща ми като почна да ме надъхва, да ми говори и… се получи. Спечелих. Но аз копирах всичко от него – от походката до говора, поведението, думите, силата. Тогава ми дадоха купата за най-добре представил се техничен боксьор. И от всички в турнира я дадоха на мен. Тогава за първи път написаха статия за мен във вестник, може и „24 часа“ да е бил: „Кръвта вода не става“. И това ми даде необходимите криле. Но най-важното нещо за децата е примерът на родителите, да се работи с тях.

– Храната доколко е важна? Шампионът по бокс Детелин Далаклиев, който има книга за правилно хранене, казва, че не е нужно да се яде много месо, за да си силен на ринга.

– Има много диети, теории, навъдиха се експерти и специалисти с различно виждане за храненето на спортистите. Далаклиев сигурно е прав, че човек ако иска, може да намери заместител на месото и да има достатъчно сила. Аз обичам да ям месо, да си кажа честно, макар, че съм кръвна група А+ и по нея съм вегетарианец, без месо е най-доброто за моя организъм. Но на този етап не съм се извисил достатъчно, че да се откажа от него. В момента чувствам огромна сила в себе си, имам страшно много енергия – спя по 4-5 часа, понякога енергия ми дава да полегна за малко или да разговарям с някой, зареждам се. Явно съм по-усъвършенствана „батерия“ (смее се).

– Психологическите разговори важни ли са в отбора?

– Аз нямам психолог. Но винаги когато имам възможност да комуникирам с такъв, го разпитвам, обичам да научавам разни неща, любознателен съм. Обичам да се подобрявам във всичко.

– Понеже четеш духовния учител Петър Дънов, както разбирам, вярваш ли, че България е пълна с прорицатели като дядо Влайчо, Ванга, Слава Севрюкова. Някога срещал ли си такъв човек?

– Постоянно срещам такива хора, но те не знаят, че са такива.

– Може и ти да си такъв, след като бързо си сбъдваш желанията.

– Не се имам за такъв, но наистина голяма част от хората изобщо не вярват в себе си. Аз не се влияя от предсказания, може би женската част й е интересно да ходи по врачки, баячки, но аз съм по-здраво стъпил на земята, за мен истински важна е духовността.

– Има едни предсказания на тези хора, които казват, че до 2028 г. българите трябва да се върнат в родината си, защото после ще бъде невъзможно – природи бедствия ще има, катаклизми. Всички знаем, че това може да се случи, защото издевателстваме над природата. Ти би ли оставил децата ти да учат и живеят в чужбина?

– Не, аз винаги съветвам всички хора, които си пращат децата да учат в чужбина, да намерят начин да ги учат тук. Но вижте, много малко са хората, които са отгледани така както аз и моите брат и сестри. Защото за моите родители важно е било да ни изучат, да станем начетени тук, за мен също е важно това – децата да са близо до родителите, тук. Да им дават любовта, която е незаменима. Никой университет не може да даде на отрочетата ни това, което мама и татко. Ние сме отглеждани с огромна любов и никога не е имало дистанция между нас, баща ми и майка ни. Гледам много хора как си възпитават децата дистанционно, как ги виждат от време на време… Това не е моето. Иначе естествено, когато на човек му стане тясна България чисто в развитието и от гледна точка да има повече възможности, естествено е да отиде навън и да се развива. Но смятам, че съвсем скоро ще отмине и това време, в което българите изживяват чуждопоклонничество, и то ще замине.

– Говориш често за родителите си, случвало ли ти се е да сънуваш някой от тях?

– Не, като се замисля, не. Аз почти не сънувам между другото. Но постоянно мисля и анализирам детайлите, всичко.

– Завърши магистратура съвсем скоро?

– „Политика и бизнес“, да, много полезно нещо за мен.

– Имаше период, в който искаше да правиш партия, много хора застанаха зад теб, какво се случи?

– Това е сериозен въпрос за мен и не мога просто ей така, като наблюдавам какво се случва на изборната сцена, просто да хукна с: „Давайте тук, сега ще правим партия“, без да огледам и дори да си направя труда да вникна малко. Авторите в българската ни литература са описвали успешни хора, които са правили за България много неща от сърце и как завършват след това. Аз обичам народа си, милея за него. Да, има уникални хора по света, срещал съм такива, но ще направя нещо само когато видя, че ще има ефект. Мисля, че ще намеря съмишленици, но все пак е трудно с българите. Знаете приказката за нашенеца и казана, че не ни трябва пазач за него, а ние сме си достатъчни да се потапяме един друг там. Плюс това у нас има и външни влияния, които си правят каквото си пожелаят, та ние сме си достатъчен враг в този смисъл.

– Когато се откажеш от професионалния спорт, би ли станал министър на спорта например?

– Предлагали са ми много пъти. Но смяташ ли, че аз съм просто за едно министърче, което да се бие в гърдите, че е министърче? Смяташ ли, че ми е толкова да кажа правилната дума, за да не ме разберат погрешно – смяташ ли, че бих допуснал да искам да направя нещо хубаво и някой отгоре да ми каже: „Не, ние не можем това, онова не можем“. Не е ок. Т.е. не че се виждам като „най-отгоре“, а просто ми се иска, ако ще правя някога партия и нещо с някой, то да бъде истинско. Т.е. така, че всичко да е от сърце, от душа, за народа, не за лични и партийните интереси. И смятам, че това може да се случи, но трябват правилните хора. С тях България както е на дъното, така може да се изстреля нагоре.

– Каквито са предсказанията на великите мислители.

– Да. Защото ние сме изключително талантлив народ, уникални хора. Но някак оставаме объркани и не в правилния път. Ако хванем правилния път и както е казал човекът, на когото съм кръстен – хан Кубрат: „Заедно да се хванем“, могат да се направят нещата. Но… засега е трудно българите да се сработят. Иначе поединично сме изключително силни и талантливи. Представяте ли си ако това нещо успее по някакъв начин да се координира и сработи, каква сила ще сме огромна? Виждате, че сме в рая, в райската градина, но не го оценяваме. Реално все по-близо са моментите, в които ще се докаже, че именно водата е златото, не петролът, който си заминава. Виждате България е осеяна отвсякъде с минерални извори, зеленина.

– Така е, но през годините много управленци се възползваха от богатствата на страната ни. Как вие успяхте с брат си да се опазите от мутрите, когато се печелиха „лесните пари“ със сила?

– Не само спортът ни съхрани, но и възпитанието, семейството. Това е фундаментът. Има една приказка: „Не е толкова важно как си възпитавате децата, а какъв пример им давате“. Нашето семейство беше не просто бедно, ние живеехме в мизерия, пет деца, но няма да се обяснявам, аз не обичам да ме съжаляват. Но въпреки всичко баща ми ни говореше за духовни неща, за любов, за отношенията между хората, за важните и ценни неща, никога не ни е говорил за парите и не сме го виждали той да е бил повлиян от тях. Той винаги беше щастлив, въпреки че живеехме мизерно. Къде по-голям пример? Така че при добър пример от родител по-нататък в живота на един човек, каквото и да се случи, колкото и той да залитне и да се хлъзне, винаги ще се върне в правия път, няма да задълбае.

– Ти участваш в много благотворителни инициативи, особено за деца. Защо това ти е важно?

– Каквото мога, на който мога, чистосърдечно давам. Но слънцето не може да огрее навсякъде. Правя го от сърце, защото има невероятни хора, нищо, че са в неравностойно положение, нищо, че за някои такива са били стеченията на обстоятелствата. Винаги гледам да им дам криле, да им дам сила. Знаете ли, на някои хора ето толкова им трябва само, не им трябва много. Да ги прегърнеш, не им трябват милиони, просто да им кажеш: „С теб съм!“. Това искат. И да им дадете милиони, няма да ги направите щастливи, но да им обърнете внимание можете. Защото много хора казват: „Той защо не даде повече?“. Ами тези хора, които го казват това, те дали са дали един път нещо за бедно дете? Дали са си направили труда да влязат в дом за деца сираци, в дом за деца в неравностойно положение, в старчески дом? Много тежки неща съм видял аз и да ви кажа всеки път когато си тръгна от нещо подобно, се чувствам суперпречистен, все едно съм влязъл в църквата и съм седял десет дни вътре. И последния път от едно такова място си тръгнах и 40 минути не можех да кажа нищо, гледах в една точка. Питах се как може да сме толкова безпардонни и нагли към живота и да се интересуваме само от себе си!

– Освен тези деца твоите собствени как те промениха? Бащинството как те промени? Ще спортуват ли и те като теб?

– Отсега не може да се каже, най-важното е да са живи и здрави и да имат добрите два примера, защото на детето му трябват двама родители, иначе не е ок. Този пример, който виждаме напоследък със сами родители, да, ама не трябва да е така. Ако искате да направите нещо силно и качествено, трябва да има и два примера в живота.

– И мама, и татко.

– Да, трябва да има и мама, и тати. И трябва мама и тати да се разбират, да живеят в хармония, да бъдат много над нещата, да бъдат духовни, да им казват на децата, че да вървят с овцете не е правилно. И че трябва да мислят и да не ги е страх.

– Любимата ви подкрепя ли ви?

– Естествено. Жените са уникални създания, цветя, без тях животът е немислим. Не знам дали осъзнават, че мъжете живеят заради тях. Така че, който колкото оценява, оценява. Човек трябва да е чист пред съвестта си и да каже: „Аз дадох всичко, направих необходимото, дадох й рая“. Това е, което аз мога да дам. И вече ако се оценява, оценява. Ако е късно, няма значение. Аз съм максималист навсякъде, и в личния си живот – като правя нещо, го правя, ако не, не се занимавам. Т.е. абсолютно себеотдаване.

– Да очакваме ли брак от теб и от брат ти Тервел Пулев?

– (Смях.) Брат ми е все по-близо до идеята за брак. Преди абсолютно неглижираше брака, за него са важни отношенията и той е прав. И Петър Дънов казва: „Ако двама души се обичат, те са венчани вече и на оня свят, вече са ги оженили“. Но въпреки всичко чисто като пример за децата, за обществото, за сплотяване, за закрепяване, ако щете дори само заради жена си е хубаво да има брак.

– Т.е. ако вашата жена го пожелае, ще се ожените, но тя не го е пожелала още?

– (Смях.) Да. Защото ние мъжете сме малко по-рационални, женската част са по-емоционални. Мъжът не отдава такава важност на сватбата. Хубаво е да се ожениш, си мисля аз. И да, брат ми все повече мисли в тази посока и е все по-отворен на тази тема.

– А ти?

– Винаги съм бил отворен на тази тема и съм бил „за“ сватба, но винаги е имало преди това неща, много по-важни от самия подпис – елементи, които трябва да ги има като уважение, преданост. А и знаем, че за любовта не се говори, тя се показва. Това е. Това са важните неща. Иначе сватбата е най-лесно да се случи. Не съм против.