Максим Генчев е български актьор и режисьор. Роден е в град Видин през 1954 година. Завършва ВИТИЗ в класа на Крикор Азарян през 1980 година. Изиграл е повече от шейсет роли на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър „Сълза и смях“, Театър „София“, Драматичен театър – Пловдив, Драматичен театър- Пазарджик, Малък градски театър „Зад канала“ и др.
Освен на театралната сцена, Максим Генчев участва като актьор и в над двайсет и пет български и чуждестранни игрални филми.
Режисьор и сценарист е на игралните филми „Друг“ (2007), „Гераците“ (2008) и „Преглед на вътрешните пространства“ (2011), а също така и на документалните „Чисто сърце“ (2006) и „В ложата на тротоара“ (2010). Успя да предизвика огромен скандал с филма си „Левски“. След него засне друг филм, който посвети на баща си – „На педя от земята“. В момента режисьорът снима филм, насочен към младата публика..
– Стартира президентската кампания, в която сили мерят доста различни персонажи, сред които и шоумени. Колко сериозни са тези кандидатури според теб и защо не се впусна и ти битката?
– Тези хора по този начин се издържат. По-силните кандидати по някакъв начин им плащат. Разбира се, това е мое предположение. Не виждам никаква логика в това, някои да се кандидатират само, за да се кандидатират. Нямат позиция, нито система, с която да помогнат на народа. Те просто участват, за да си изкарат някой лев. Аз не мога да се кандидатирам, защото имам друга професия. Знам само руски език, а за президент трябва да знаеш няколко езика, да си ерудиран, да не си партиен. За мен е недопустимо партии да издигат кандидати, защото след това няма да работят независимо. Виждам ги като театрални актьори. Днес играеш лош, утре добър, след това главна роля или масовка. Дори не са ми забавни.
– В последния си филм „На педя от земята“ засягаш темата с комунизма. Изненадан ли си, че филмът получава толкова добри отзиви и участва на много филм фестове?
– Изразил съм с чувство за хумор, с ирония, с болка и радост отношението си за едно време, което е отминало, но за съжаление се връща. Ние влизаме пак в мрежата на Студената война, което е сериозен проблем. Трябва леко да се подхожда към миналото. Да не се отрича нито комунизма, нито фашизма или други социални строеве, които са еволюционен ход на самата цивилизация. Една американска фирма иска филма, те разпространяват доста кино ленти. Засега не искаме да влизаме в договори, защото клаузите са доста жестоки. 15 години те да го разпространяват, без да имаме информация и да не е ясно изобщо до нас ще стигне ли някакъв приход. Филмът е частен и разчита на някаква възвращаемост, за да направим следващ. Има ефект, предстои още един фестивал за независимо кино, на който ще бъде прожектиран. Направи голям фурор на „Златна роза“. В момента си пазя филма вкъщи като малко бижу.
– Този филм е направен по твои спомени от баща ти. Липсва ли ти онова време, което преразказваш в лентата – когато си бил дете?
– Определено не ми липсва. Беше един жесток кошмар. В 8 клас започнах да разбирам света и да се ограмотяван, защото дотогава бях изолиран. Били сме непрекъснато в застави. Татко нямаше време за нас, имаше две висши образования – икономическо и Военна академия. Непрекъснато беше на браздата и пазеше границата, беше много странно време. Не ми липсва. Снегът беше много висок или аз бях дребен. Докато слезем до селото за вода, беше филм. Да не дава Господ човек да се разболее. Брат ми на 1 годинка беше пил газ от бутилката. Едва стигнахме до селото, което беше на два километра. Там живееха помаци, в една класна стая бяхме осем ученика от различни класове. Най-отпред стояха децата в първи клас, а най-отзад 18-годишни ергени. Имаше и една учителка, която беше съпруга на старшината. Ходеше с розови кюлоти, беше дебеличка. Като си мърдаше колената под катедрата и ние гледахме към кюлотите. Тя говореше на много добър български език, въпреки че там се говореше главно на диалект.
– Тогава баща ти си е рискувал живота си всеки ден на границата. Мъчно ли ти е сега, докато гледаш как нахлуват хиляди мигранти в страната?
– Това беше причината да създам този филм. Исках да покажа едни момчета, които умираха, вярвайки, че защитават родината. Това е много странно нещо, днес звучи дори наивно. Когато слушаш химна, усещането е същото. Изпитваш едно необяснимо и неконтролируемо страдание и обич към родината. Същото усещане сме имали перманентно и тогава, при това без да сме чували химна. Имаше усещане за собственост, че земята, която пазиш, е твоя. В момента горещата тема не е президентските избори в България или в САЩ, а мигрантите. Това, което се случва, е много страшно и ще става още по-страшно.
– Има ли спасение?
– Новият ръководител трябва да удари по масата и да спре това нещо. Не е толкова страшно, няма нужда да убиваме хората. Достатъчно е да има постови офицери, има толкова млади българи, които биха отишли да пазят границата. Колко века никой не успя да ни преодолее, а сега ще стане. Ще ни вземат земята.
– Как момчето, израснало на границата, реши да стане актьр?
– Много е странно. Видях днешния си враг, който тогава беше младо момче и
талантлив артист. Вместо на училище ходих на плаж в Банкя, беше ми трудно в даскалото и не се справях. Идвах от границата, не разбирах какво ме питаше учителката.
На открито вечерно представление видях този артист как играеше “Вражалец”. Една пиеса, в която се загледах и си казах, че също мога да изиграя ролята. Започнах да ходя на училище, получих амбиция, щастие и желание за живот.
– Кой е този актьор?
–Това е Стефан Данаилов, който тогава беше моето просветление.
– Защо се превърна в твой враг?
– Покрай бизнеса. Там няма врагове или приятели – истинската дума е търговия, Скарах се с фирмата на доведения му син, която днес се казва „Камера“. Участвах в реклама за кренвирши, но те не ми платиха. Поисках си парите. Тогава ми казаха: „Или ще станеш голяма звезда и ще ни слушаш или си тръгваш и ставаш никой“. Стефан Данаилов им осигуряваше пазара, бяха много богати. Взимаха 80 хиляди лева за 30 секундна реклама. На мен трябваше 400 лева да ми дадат, но не ги дадоха. Аз се опълчих и реших да ги преборя. Сега лазят след мен и ми казват: „Максо, ти си голям, известен си, направи филм за Левски, а ние правим разни глупости“.
Аз съм простил на Стефан, по този начин все пак успя да ме мотивира да се развивам. Уволниха ме от всички театри, от 20 години не съм на работа в театър заради него. Това пък от друга страна е добре, направих 4 филма.
– Липсва ли ти театралната сцена?
–Много ми липсва. Преди няколко вечери бях на 50-годишнината от създаването на театър “София”, първият театър, в който съм играл. Като стъпих на сцената видях, че всички останали артисти са ми до кръста.
Имам предвид, че като професионалисти са много назад. Повечето не могат да говорят, да ходят по сцената, да гледат като мъже на сцената.
– Спомена „Камера“, които продуцират „Под прикритие“. Много пъти си се обявявал срещу този сериал. Защо?
– Сериалът е сръчно заснет, държат вниманието на зрителя. На всеки 2 минути се случва нещо. Артистите играят определено прилично. Но всичко това са глупости. Темата и сценарият са пълна глупост. Няма причина някой да създава такъв филм, да бъдат имитирани мутри, да бъде насаждано едно присъствие на темата на злото. От 10 години по Европа и света се възпява злото. Издига се в апотеоз отрицателния персонаж. Оказа се, че всички наши мъже са хомосексуални, а жените са проститутки, едни отчаяни същества, които не знаят къде са. Това не е българската млада нация, българите са други. А се отдават на мързела, на житейския дискомфорт, съзадван от подобни сериали.
– Режисьорите, сценаристите и продуцентите не черпят ли опит от западното кино, имайки предвид какви ленти печелят фестивалите?
– На „Златна роза“ бях потресен от филма, който спечели награда. Късометражен филм, разтегнат в 99 минути. Историята може да се разкаже за 8 минути. Какво да кажем за един друг балкански филм – „Горан“. Неописуемо е – синове се чукат в сауна, бащата ги хваща и те го убиват. По тази логика фестивалите в Европа подкрепят темата за злото. Обществото трябва да бъде асимилирано, да няма етническа история, всичко да се свежда до консумация – кредити, телефони, удоволствие, отдаване на пороци. Развратът се налага като духовност и физическо изявление. Това се налага като марка за живеене, което е много тревожно. В моите филми има опит за човекознание, позитивност.
– В медиите и обществото филмите за злото са добре представяни, а твоите подложени на критика. Например филмът за Левски…
– Разследвах случая с филма „Левски“, ходих в парламента. Там ми обясниха, че всичко е на лична основа. Било акция на Митовски, като продължение на нашата кавга. Организирали са достатъчно силни медийни кампании. Включиха се и соросоидни фондации, чиито имена не искам да споменавам. Те нямат интерес да се бърка в нашата история, да се подклажда огъня на родолюбието. Измислиха, че има внучка на Левски, която е обикаляла детските градини, за да разказва, че Левски се е преобличал като монахиня, турците са го щипели по гъза и той им е поднасял кафенце. Тя е правнучка на сестра му Яна. Попитах я в ефир защо нейните роднини не са помогнали на майката на Левски Гина, а са я оставили да се самоубие от мизерия, от обида и от оскърбление в кладенеца в двора. Тя не можа да ми отговори, изгледа ме като някакъв мъчител. Всички очакваха, че ще стана милионер от този филм. Че съм го направил, за да избия рибата. Като съм вложил 1,5 млн., ще изкарам 10 милиона. Това ги накара да подскочат до небето и да измислят какво ли не за „Левски“. Милионер не станах, качих всичко в ютуб. Дори съм вътре с 30 000 лева.
Първо платихме таксите за киносалоните, които нямаше гаранция, че ще покажат филма, криеха афишите. В Белгия критиците казаха, че Левски е светец, който ги учи да живеят християнски. Християните са романтични, жестоки хора, преследващи своята правда с цената на живота си. Левски дава своя живот, казва, че когато един не успее в народната работа, е длъжен да умре за нея и вътре в нея. Свободата не може да бъде дадена на тепсия. Левски е страшен човек за съвременната европейска девалвация на ценностите.
Много ме обвиниха, че отивам сам на Голгота. Нека не забравяме, че и Исус отива сам на голгота. Това е моята препратка.
– Цялата тази кампания ли те мотивира да смениш жанра? В момента снимаш тийн филм.
– Не, това е идея на продуцента. Предстои ни да правим филм за Петър Дънов, който е изключително голям проект, с огромна претенция и риск. Отново ще ни направят на нищо. Сега за отмора ни трябва един юношески филм. Той е посветен за добрите деца, които не взимат наркотици и не ходят по дискотеки и не се колят по улиците. Това са едни устремени хлапета, които имат спортни и психически качества и могат да помогнат на едно болно дете.
В България актьорите нямат шанс
Синът ми актьор няма да стане. Нека да се образова, актьор може много лесно да стане. Той е красив, строен, като ходи по улиците и тийнейджърките се спъват, дакото го гледат. Ако е глупав може да стане актьор или модел. Не казвам нищо за актьорската професия, просто в България никой актьор няма шанс. 10 човека се въртят из сериалите. Това са хора без претенции, разказва скандалният режисьор.
