Маргарита Хранова е едно от най-ярките имена на българската популярна музика. Завършила е Естрадния отдел на Музикалната академия в класа на Ирина Чмихова. През 1971 г. е в състава на вокално трио “Обектив”, а от 1972 г. започва самостоятелна кариера. Още същата година печели втора награда на фестивала “Златният Орфей” и специалната награда на журито и наградата на публиката на фестивала в Александрия (Египет). В репертоара си има над 500 песни, безброй концерти из страната и гастроли в Полша, Куба, Италия, Германия, Швейцария, скандинавските страни, републиките на бившия Съветски съюз, Чехия, Австрия… През 1997 г. Организационният комитет на “Златният Орфей” я награждава със статуетка за цялостен принос към българската популярна музика, а през 1998 г. Съюзът на музикалните дейци я отличава с “Кристална лира” за заслуги към музикалната култура. От 1999 година се изявява и на театралната сцена. Ивестната певица даде едно от най-искрените си интервюта.

– Госпожо Хранова, как прекарахте летния сезон, успяхте ли да си починете?
– Август е месецът, в който се отдавам на релакс, имах и няколко концерта – единият във Варна с „Вечните песни на България“ заедно с моите колеги Роси Кирилова, Панайот Панайотов, Мими Иванова и Кичка Бодурова. Успях да отида и до Хисаря на минералните извори.
– Как хората възприемат турнето „Вечните песни на България“? Актуални ли са още тези парчета?
– Да, аз съм изненадана, че все още са актуални. Радвам се, че местата в залите бяха заети навсякъде. Хората се радват, пеят заедно се изпълнителите. Всеки един от нас пее най-популярните си песни, разбира се имаше и по-нови, но все пак целта е да изпеем вечните песни, които се обичат от публиката и остават вечно зелени. Хората ни обичат, не са ни забравили.
– Вие сте сред изпълнителите, които са завещали много хитове. Каква е “формулата” ви за тях?
– Много е трудно предварително да се каже коя песен ще стане хит. Преценявам дали има хитов елемент, да има нещо, което да се повтаря, да се запомни по-лесно. Разбира се, в моите песни се старая да има нещо музикантско, старая се да има елементи на хит.
– Как започна вашата музикална кариера?
-Стартът й е през 1970 година, когато бях студентка. Тогава изпях една емблематична песен. Имаше инструментал за нея и ми предложиха да я запиша в радиото. Озаглавихме я „Ако ти ме обичаш“. Тогава нямаше музикални формати, практиката беше да дойдат композитори, които търсят нови гласове и то в Естрадния отдел на Консерваторията. Идваха професионалисти, които си набелязваха таланти. Атанас Косев беше първият човек, който ми предложи да запиша песен за телевизията, за нов глас. За първи път се явих по телевизията тогава. Впоследствие Бебо Куюмджиев сформира формацията „Обектив“, покани три момичета да направим група по подобие на трио „The Flirtations“, които гостуваха през 1970 г. на „Златния орфей“.
– Какво беше да си звезда по това време? Имаше ли тогава показност като при днешните певци?
– Аз никога не съм се чувствала като звезда. Тогава нямаше такава показност, всичките си пари, които изкарвахме, ги влагахме в техника, купувахме микрофони и инструменти. Тогава нямаше и кой знае какво да се купува, нямаше как да има и показност. Хората бяха по-различно възпитани. Сега има прекалено много информация, която изморява всички. Тогава идваха, аплодираха ни, носеха ни цветя, концертите бяха претъпкани, правили сме по няколко концерта в даден град.
-Ако можете да се върнете назад във времето, бихте ли се занимавали с нещо различно от музика?
– Не, ако има нещо, което съм искала най-силно в живота, това е било да пея. Сигурна бях, че ще успея и по някакъв начин един ден ще стана популярна, хората ще ме заобичат. Исках да пея, защото това беше единственото, което мечтаех и желаех. Правех го с любов. Няма как, когато правиш нещо с любов, да не достигне до хората.
– Кое определяте като най-голямата си грешка?
– Не мисля, че съм имала някакви грешки. Напротив! Мисля че кариерата ми е вървяла последователно и естествено във възходяща посока, дори успях да създам едно прекрасно семейство с двама сина. Много от колегите ми не успяха да направят това. Никога не съм правила нещата на всяка цена. Винаги са ме оценявали и съм имала едни от най-хубавите песни, работила съм с най-добрите композитори. Срещата ми с Найден Андреев беше голям връх в моята кариера. Изпях едни от най-хубавите му песни, които и до днес се знаят и пеят.
– Спомняте ли си първия хонорар, който получихте?
– Първият ми професионален хонорар като част от трио „Обектив“ беше около 18 лева, което за времето не беше съвсем малко. Заплатата беше около 100 лева.
– Какво си купихте с тези пари?
– Нещото, което си купих с първите си хонорари беше микрофон. Още нямах собствена група, за да набавям техника, а всеки певец е хубаво да има микрофон. Иначе като трио си шиехме дрехите. Нямаше готови, а ние трябваше да сме с еднакви дрехи. Купувахме си платове и ходихме при шивачи.

– А кое е участието, което никога няма да забравите?
– Едно участие на конкурса в полския град Сопот през 1979 година. Представях нашата грамофонна фирма „Балкантон“. Изпях две песни, едната беше „Устрем“, а другата „Цветни панаири“. Тогава пристигах от турне в Куба и кацнах във Варшава, където така и не се появи куфара ми с дрехите, а само чантата с обувките. До края на фестивала нямах никакви дрехи и се наложи да си купя някакви, с които да ходя. Имаше страхотен гардероб на конкурса и си избрах много красив сценичен костюм, с него получих първа награда. Беше един голям форум. Не бих го забравила, защото е свързано с интересна случка – нямах дрехи, с които да се облека, но взех първа награда. Предварително бях изпратила нотите на оркестъра, защото се пее на живо. На едната песен ми объркаха темпото и леко се затрудних, имаше моменти, които ме изправиха на нокти, но резултатът е важен, бях много щастлива.
– Много от децата на известните изпълнители тръгват по техния път. Вашите обаче поеха по друг. Какъв съвет им дадохте?
– Като бяха деца ги карах да свирят на пиано, присъстваха на различни мои изяви. Баща им ги насочи към спорта. Единият ми син играеше сериозно футбол, другият лека атлетика. Не станаха големи спортисти, но сега внуците ми също се занимават с футбол. Малкият е голям талант, така казват поне хората. Пожелавам му да успее.
– Няма как да пропуснем и албума „Докога, Маргарито?“. Задавали ли сте си въпроса докога ще пеете?
– Честно казано, не съм. Докато мога, докато съм здрава, докато има все още композитори, които да ме търсят, за да представя различни песни и докато усещам, че хората ме обичат.
– Не ви ли е трудно в наши дни да се издаде албум?
– Издаването на албум е трудно, защото една песен се прави с доста пари. Аз лично пари за песни до този момент не съм давала. Понякога съм плащала за студио, когато записвам, но винаги сме правили песни в екип, с който сме се представяли на конкурси и фестивали. Самите композитори са ме търсили. Дори и сега имам 12 готови песни и мога да издам албум, въпреки че съвсем скоро издадох. Не знам как, но винаги нещата се подреждат. Обичам си работата, отговорна съм и съм точна и затова ме търсят. Вероятно и се справям с това, което правя.
– Трудно ли се съчетава музикалната и театралната сцена?
– Не мисля, защото като музиканти и певци трябва да имаме артистични заложби. Освен да пеем, трябва да представяме и артистично песните си, с чувство, с отношение. Бих казала, че човек, когато е откровен на сцената с хората, ще може да се превъплъти и на театралната. В началото много се притеснявах дали съм органична, дали се справям. Като бях студентка изучавах и актьорско майсторство и явно ми е останало нещо в главата. Притеснително е, но с времето се успокоих и нещата станаха.
– Коя е ролята, която усетихте, че е най-близко до Вас?
– Играехме една много интересна пиеса – „Кастинг“, в която бях донякъде себе си. Играех една популярна певица, но доста разглезена, трябваше да се явя на кастинг. Имаше и млада певица, която беше Нети, а Дони участва в кастинга като музикант, както и Ивайло Христов, който се оказа, че е режисьорът, който организира кастинга. Отнасяше се за музика, беше много забавно и скоро с Дони си говорихме да я възобновим. Ще се радвам ако успеем.
– Кое си остава вашата страст?
– Музиката при всички случаи. Тя е преди всичко. Театърът е предизвикателство, което прегръщам.