Никола Донев е веган и активист за правата на животните от повече от шест години. В началото на месец май той и група негови съмишленици пресъздадоха „ужаса, на който са подложени животните“. Пакетираха хора като пилета в тарелки, сервирани хора в огромни чинии и други малко по-специални неща, като хора, висящи на чеверме. В момента Донев подготвя поредна подобна акция. 

-Начин да привлечеш внимание върху себе си ли е този протест?

-Всеки протест е начин да се привлече внимание по даден проблем. В случая това е проблемът с правата на животните. Ние се борим за промяна в законодателството, да има равни права за животни и хора, тоест законодателството да третира животните наравно с хората. Като начало това може да стане чрез неприкосновеност на тялото, правно казано, а по нататък и всякакъв вид робство. Наясно сме, че на този етап звучи и изглежда утопично, но това е което искаме. Аболиционизмът е тръгнал като движение в края на 18-и и през 19 век в други страни. И само половин век по-късно, през 1865 САЩ приема Тринайстата поправка на Конституцията, която отменя робството на хора. Ние се борим да направим същото, само че за животните.

-Кога за последно яде месо? 

-За последно ядох месо през 2006-а. 2007-а година, когато отказах млечни продукти, а през 2008-а яйчни,  2010 година пчелни продукти, вълна, кашмир и всичко останало включващо животински съставки или продукти тествани върху животни.

-Чувстваш ли се дискриминиран и подиграван, заради избора да си веган?

-Дискриминиран и подиграван не, понеже вече сме прекалено голяма група. Едва ли са много хората, които не познават вегани и вегетарианци, вече сме навсякъде и се увеличаваме доста прогресивно. Определено не сме маргинализирани, както до преди 10 години

-Защо се опитваш по този отблъскващ и стресиращ начин да накараш хората да спрат да ядат месо?

-Отблъскващият и стресиращ начин действа доста ефективно, ако хората са стресирани и отблъснати хубаво, ние им показваме просто нещата които не виждат, докато си ядат сандвичите. Ставащото в кланиците, историята на всяка мръвка е стресираща и ужасяваща. Ние просто информираме хората за нещата по какъв точно начин се случват, без да ги пудрим.

-Вие се определяте като гласа на животинските трупове в чиниите и фризерите на хората. Да разбирам ли, че ти имаш уникалната дарба да разговаряш с умъртвените животни ?

-Не, нямам дарба да говоря с мъртвите. Това с гласа на животните е метафора. Ние се определяме като гласа на животните, защото когато животните се съпротивляват да бъдат убити, никой не зачита желанието им за живот.

-Никола, ти ако имаш дете и се разхождаш с него по централната част на София и попаднеш на хора, лежащи по земята, намазани с имитация на кръв, какво ще му обясниш и как ще предотвратиш нанесената му психическа травма ?

-Ще му обясня, че това са правозащитници, които протестират срещу убийствата на животни, бих го завел и в някоя кланица за да му покажа нагледно за какво точно протестират.

-Кой финансира инициативата?

-Изготвянето на едни картонени тарелки не струва нищо, взимаме си картона безплатно от разни печатници или други места. Изкуствената кръв си я правим пак сами и не излиза повече от 20-30лв. Едни найлони за 20 тарелки са 5лв. Храната за гарнитурата около полегналите в огромни чинии излиза не повече от 10-15лв. Това не са особено-съществени разходи. Рекламата също ни е безплатна, понеже имам доста връзки във вегански/вегетариански вериги магазини и ресторанти. За Протеста на 8-и, събрахме общо пари за няколко пана в метрото, излезе около 40лв на пано, а поръчахме 4. Такива акции не струват някакви особени средства.