Венцислав Чанов и Павел Николов, по-известни като Pavell & Venci Venc‘ са сред най-креативните, продуктивни и обичани хип-хоп артисти на българската музикална сцена. Много татуси, които „не са само за украса“, собствена философия, облечена в музика и споделяна от хилядите фенове. Освен като автори и изпълнители на своя репертоар, двамата активно работят по текстовете и аранжиментите на парчета за свои колеги, сред които  Михаела Маринова, Невена Пейкова, Ана Мария, Богомил и много други. Преди две седмици представиха най-новото си парче „Момичето от квартала“, което се радва на огромен успех, подобно на предишни техни хитове, сред които „Изгрева и залеза“, „Единствената“ и “SeTaaBrat”.

–Защо „Момичето от квартала“? На кого е посветено новото ви парче?

–Венци Венц: На нашите момичета, които са истински момичета от квартала.  Проектът е и за обикновените дами, които съществуват, а не за онези, които са сложени на изкуствен пиедестал.

–Има ли останали такива момичета все още?

–Венци Венц: Има, дори са повече от неестествените. Не са толкова много хората с пари и желание да си сложат силикон. Първообраз на момичето от квартала, е естествената мацка, която не е променила нищо в себе си.

–Момичетата от квартала ли са вашият тип? Такива ли харесвате?

-Павел: Песента е вдъхновена от момичета са тези до нас, определено това е нашият тип.

–Доста по-различно е и звученето на песента.

-Павел: Защото ние сме такива. С „Вирджиния Рекърдс“ издаваме около 4-5 сингъла годишно, много са различни като теми и звучене. Най-накрая дойде редът и на едно такова парче да види бял свят.

Венци Венц: Решихме да покажем този нюанс чувствителност от своята гледна точка, за да може момчетата да я използват и подарят на половинките си и момичетата да се чувстват поздравени, когато я чуят.

– Бяхте избрани за дует на 2015 година. Кога и как се роди този дует?

– Венци Венц: Когато нещо трябва да се случи, то се случва. Хората са имали нужда от музиката ни и това ни е събрало.

– Павел: Имаше намеса на съдбата, малко късмет, както и работа. Правилното време и място. С Венци се срещнахме на един покрив за първи път преди четири години и веднага се уговорихме  да записваме. От тази среща досега нещата се случват много интензивно.

– Лоши момчета ли сте?

– Павел: Ние сме добри момчета, на които лошото им пречи.

Венци Венц: Понякога може да се види „лошотия“ в очите ни, но това е само когато правим музика. В нея може да изповядаме всичко, което ни дразни, което обичаме или мразим.

Павел: Никой не е напълно добър или напълно лош. Като цяло мисля, че сме добри момчета, защото не се занимаваме с лоши неща.

– Как станахте популярни?

– Венци Венц: Не мисля, че сме чак толкова популярни все още.

 – Но когато някой чуе името Павел се сеща и за Венци, както и обратното.

-Венци Венц: Това е доказателство, че екипността е нещото, което сингъл играчите рядко могат да достигнат в този живот. Да си индивидуалист е нещо много хубаво. Поотделно сме си супер индивидуалисти, но когато се съберем и зад нас застане екип, ставаме нещо страшно.

– Замисляли ли сте се някога да се разделите и да останете индивидуални изпълнители?

-Павел: Не, мислили сме да се сбием пред много журналисти за жена, след това една година да се нареждаме в песни. Венци ще идва при мен в студиото да си записва дисовете. След година война ще се съберем и ще направим една песен. Шегувам се, разбира се. (смеят се) Нямаме такива планове.

– Нещо подобно слушахме дълго време и от Ангел и Мойсей, но те се разделиха.

– Павел: Човек никога не знае, колкото и да е убеден в мнението и правотата си днес, че утре няма да мисли по друг начин.

– Карате ли се за нещо?

– Венци Венц: Много рядко се е случвало да спорим за дребни детайли в музиката. Когато имаш приятели, не се караш с тях. Ти ставаш по-добър от тях и те по-добри от теб. Имало е ситуации, в които не сме се виждали месец, ако някой отпраши за морето, но като се съберем, отново сме браточки. Ние сме братя по музика и когато си брат с някого, това си остава до живот.

– Най-добри приятели ли сте си?

– Павел: Да, Венци знае всичките ми черни ризи…

– Венци Венц: И Павел моите… Приятелят е онзи човек, който знае всичките ти тайни и грехове и въпреки това не те съди за тях. „Батман пази града си, с брат ми пазим гърба си, хейтърът е тъп, защото пази само яда си, аз видях в съня си много злато в сандъци, а отдолу планина от трупове на балъци“.

– Какви са вашите амбиции?

– Павел: Моите винаги са били да превърна музиката от хоби в професия, да изкарвам поне една работна заплата от това, което обичам. Това ме прави щастлив и беше нещото, което трябваше да постигна, жив или мъртъв. Горна граница или таван не съм си поставял.

– Павел, за година си сменил 15 квартири. От едната хазяйката те прогонва, замервайки те с чаши и чинии, защото не пазиш тишина. Доста шумен си бил с твоята музика. Оттогава си се научил да спиш по диваните на приятели…

– Павел: Да,

три квартири смених само за един месец.

Точно си подписвах договора и се налагаше да го разтрогвам. Аз съм от хората, които изповядват тази философия, че няма как да си благодарен за живота, който имаш и да съжаляваш за нещо от миналото. Ако преместиш едно дребно нещо, ще разбъркаш целия пъзел. Разбира се, че съм правил грешки и съм бил глупав в някои моменти.

– Коя е най-голямата ти грешка?

– Павел: Това е въпрос, чийто отговор не мога да дам само в едно интервю. Мога обаче да ти кажа две неща, които съм направил и се гордея с тях – отказах цигарите и реших да прекъсна висшето си образование в средата на обучението, за да се отдам на музиката.

-Михаела Филева е твоето момиче. Как се запозна с нея?

– Павел: На едно турне се видяхме за първи път на живо. Не се харесахме изобщо и дори не общувахме, за десет дни се поздравихме веднъж и си разменихме похвали за кецовете.

– Сериозен ли си? Михаела е една от най-красивите български певици, а ти си я похвалил за кецовете?

-Павел: Радвам се, че споделяш мнението ми, но тогава си говорихме за кецовете.

– Венци, какво е момичето до теб?

Момичето до мен е детската ми любов Пепи Ялъмова. Позната е на хората с участието си в Господари на Ефира.

Както казва една от любимите ми авторки Луиз Хей, нищо в този живот, което е наше, не може да бъде изгубено. Пепи е моето сладко доказателство за това, че когато обичаш истински, чувствата са вечни.

В началото на това лято я срещнах отново. Преди това имах друга връзка, която приключи малко след тежка катастрофа, провокирана от бившата ми приятелка. После три дни бях с комоцио, силно главоболие, без звуци и светлина. За мен това беше знак от съдбата, че не вървя по правилната пътека. Когато се случват лоши неща, винаги има причина. Направихме песента „Как Стана Така“ именно по този случай.
Сърцето е нещо, на което не можеш да диктуваш.  След срещата с Пепи на брега на Черно море, онова, което ми се струваше невъзможно, се случи. А именно ледът в сърцето ми беше разтопен безкомпромисно. Казват че любовта траела три години. Щом нашата издържа над седем, значи Тя е единственият човек, на когото бих подарил най-скъпото –  времето и вниманието си. Обожавам да разговаряме до ранните часове на утрото толкова, колкото обичам и моментите, в които можем да си помълчим. Чувал съм, че скъпите хора са онези с които можеш просто да си поскучаеш. С нея и „скучните“ моменти са като тих празник.

– Може ли момиче да стане повод за вашата раздяла?

– Павел: При нас няма как да се случи, защото имаме изключително различни вкусове за жени. Това е предпоставка да имаме съвършено приятелство, защото ако нещо може да скара двама приятели, то това е жена.

– Няма как да пропуснем тоталния ви хит „СеТааБрат“. В него пеете, че ако ви дадат 1 милион, ще го направите 7. Гледанията му в YouTube вече минаха 7 млн….

– Павел: Това е първото ни парче с толкова гледания за толкова време. Ние изпяхме една метафора, която няма общо с парите или гледанията, а с това, че когато си се нахъсал да си успешен, не си прахосник. Дават ти лимон, правиш си лимонада.

Венци Венц: Това е силата на визуализирането. Има вече и виц за Кирил и Методий, породен от тази песен. Искахме с нещо да счупим оковите словесно и успяхме.

– Имате ли планове за албум?

– Павел: Вече имаме 28 готови парчета, така че до края на годината албумът ще е факт.

фото кредит: Вирджиния Рекърдс/Владо Василев