Радост и тъга струи от последното съобщение на Сашка Васева. Прочетете го, посмейте се и поплачете:
„Питате ме дали пея сега, като не виждам? Да, пея, разбира се! Гласът не ми е атрофирал, нито визията… и понеже стана много тъжно, ще ви разкажа една смешка: Обичам да ходя в една бирария на Петте кьошета в София, която е средище на художници. Там един много известен художник пожела да се запознае с мен и ми каза: „Приятно ми е, аз съм еди-кой си..!“. Аз му отвърнах: „Съжалявам, но не мога да ви позная, защото не виждам с очите…“, а той се пошегува и ми отвърна: “ Е к’во ти пука, нямаш очи, но имаш хубави цици…“ (беше подпийнал)! Да, шегата му беше дебелашка, ще кажете, но точно такава трябва да ни бъде нагласата към нашите неволи и нещастия. Може нещо да ни се е случило лошо, но щом имаме любов, може би имаме всичко. Може би не съм в неравностойно положение, защото мога да прегръщам, да правя любов и да обичам!“
