Ахмадабо Аеша е едва на 21 години, но вече е един от най-добрите и популярни фризьори в България. Роден е и е израснал в сирийския град Хомс. Преди четири години пристига у нас. Открива го коьофьорът на звездите Емилио Стефано, който му поверява мъжкото подстригване в салона си.
Днес негови клиенти са едни от най-наложените изпълнители в страната ни, а в светските среди е популярен с псевдонима си – Хабиби. За първи път разкрива интересни факти за живота си в Сирия и не толкова лесния му път до България.

-Ахмадабо, кога и как реши да станеш фризьор?

-Бях 13-годишен, когато баща ми ме накара да отида в салона му, за да ме научи на занаят. В началото ми беше много гадно, предпочитах да бъда с приятелите си. Вместо с тях всеки ден след училище бях във фризьорския салон. След два месеца се научих как да работя с машинка, след година и с бръснач. Салонът е на моето семейство. Всички в нашата фамилия сме фризьори – баща ми, майка, чичо, леля, сестра ми и брат ми.

-Няма ли проблем жените да бъдат фризьори?

-Не, няма проблем, но те работят само с жени.

-А мъжете могат ли да подстригват и жени?

-Брат ми Билял в момента е един от най-известните фризьори в Ливан, където се грижи за косите на различни певици и моделки.

-Кога напусна Сирия?

-Бях на 17 години. Тръгнах си заради войната.

-Твоят роден град Хомс е сред най-големите в страната. Какъв е животът там?

-Не е спокоен. Постоянно чуваме как се взривяват бомби, как наши познати и приятели загиват. Убиват ги с калашници, с ножове. Ужасно е!

-Кое е нещото, което искаш, но не можеш да забравиш от този град?

-Един ден се прибирахме със съученици от училище и решихме да се разходим. Спряха ни някакви хора, които не говориха правилен арабски език, имаха акцент. Предупредиха ни да се махаме веднага, защото сме нямали работа на тази улица. Послушахме ги и си тръгнахме. След два часа разбрах, че единият от моите приятели, с който по-рано бяхме заедно, е мъртъв. Някой му беше прерязал гърлото и целият беше в кръв. Той беше дете на 15 години. След тази гледка 2 месеца не бях излизал от вкъщи, нищо не съм правил, дори не ми се говореше.

-Как успя да дойдеш до България?

-Влязох в Турция, а от там в България, като влязохме с виза. Разговаряхме с различни хора, които ни казаха, че държавата тук много трудно ще ни даде документ и е по-добре да се върнем в Турция и да влезем нелегално, както правят останалите. Майка ми беше твърдо против,  но след няколко дни размисъл се решихме, защото ни трябваше статут. Отидохме в Турция, намерихме един човек, който да ни прекара до турско-българската граница, като му дадохме голяма сума пари, бяхме четирима – аз, брат ми, майка и чичо. След седмица, когато трябваше това да се случи му звъннах, но той   не ми вдигна.

Намерихме друг, който ни поиска по по-малко. Този път му казах, че ще му ги дам на границата. Така и стана. Преди да тръгнем ни взе личните документи и ни каза, че ако ни спре полиция и ни ги поиска, казваме, че нямаме такива. Изпрати ни до границата с България и ни каза да вървим направо и да търсим полицаи, на които да кажем, че искаме да живеем в страната, защото тук е спокойно.

Влязохме, вървяхме с часове, но не видяхме полицаи. Стигнахме до някакво село, където отидохме. Хората се обадиха и дойде една полицейска кола, отведоха ни и ни държаха една седмица в арест.

-Платили сте не малко пари. Богато ли е твоето семейство?

-По принцип имаме пари. Баща ми работеше като фризьор няколко години в Дубай, където ходихме всяка година по 2 месеца на почивка.

-Защо тогава не отидохте да живеете в Дубай?

-Заради брат ми. Той не беше много кротък и правеше проблеми. Беше се забъркал с хора, които употребяват алкохол, заглеждат жените. При нас това нещо не е прието. И баща ни му беше много ядосан.

-Къде ви настинаха, когато влязохте в България?

-Бяхме два месеца във Враждебна, след това в Овча купел. Една година живях и в село Ковачевци, където се запознах с много добри хора, които ни помогнаха. След това се върнах в София, майка замина при сестра си в Холандия. На мен ми предложиха  да работя в магазин за хранителни стоки, но аз исках да бъда фризьор. Предложиха ми да започна работа в един салон и аз приех.

-Този салон се намира в центъра на София, в тази част, която вече наричаме Арабския квартал. Там те открива звездния коафьор Емилио Стефано и ти ставаш един от най-известните фризьори.

-Не знам дали съм известен, предпочитам работата ми да говори, а не аз. Има много добри фризьори.

-Ти стана популярен като Хабиби. Заради песента на Азис ли те наричат така?

-Още не мога да говоря добре български език и не мога да помня имена, а много хора идват при мен. Ние, арабите, казваме хабиби на всички, чиито имена не знаем. Това е една прекрасна дума. Много хора идват в салона само, за да ми кажат „здравей, Хабиби“. Това е много мило и аз се радвам.

-Кои са най-популярните ти клиенти?

-Аз не мога да различавам още кои са известни, но знам Галин, Коста Марков, Ангел, Джамайката. С някои от тях станах приятел, например с Пламен Богданов.

-Харесва ли ти живота в България?

-Да, харесва ми, че е спокойно. Има и добри, и лоши хора, но аз не искам да познавам от първите.

-Мислиш ли, че след няколко години може да се наречеш българин?

-Аз и сега казвам на клиентите си, че съм българин, много харесвам България.

-Какво правиш, когато не си в салона?

-Уча езика, много е хубав, но е малко труден. Аз работя от сутрин до късно вечер, нямам много свободно време, но когато имам почивка между клиентите, се опитвам да чета книги и вестници. Щастлив съм, че съм в България.