Снежана Тодорова е дългогодишен председател на Съюза на журналистите в България. Secret.bg я потърси по повод Деня на българската журналистика за разговор, посветен на актуалните проблеми в печатните издания и предложенията на СБЖ за законодателни инициативи за защита на журналистическия труд и свободата на медиите, предложени в Народното събрание.
-Г-жо Тодорова, на 1 ноември празнуваме Деня на българската журналистика. Има ли такава?
-Да, разбира се има българска журналистика, има много сериозни колеги, които пишат всеки ден по злободневни проблеми, въпреки трудностите и пречките, които им се създават. Няма да скрия, че журналистиката е в тежка ситуация, преживява един от най-тежките си и кризисни периоди. Да се надяваме, че ще оцелее. Нашата журналистика има много славни традиции. През 1844 година се поставя нейното начало. Издателите и основателите на първото периодично списание – „Любословие“ Константин Фотинов и главният редактор на първия български вестник „Български орел“ д-р Иван Богоров, са едни от народните будители, хора, които са дали много за нашата духовност, просвета и журналистика. Да не говорим за първия журналистическо-писателски събор, както се е наричал тогава, проведен през 1894 година. В него са участвали големи имена на българската духовност, на просветата, литература и публицистика. Ако следваме тези наши традиции, бихме могли да се поучим, да извадим сериозни поуки от това, което се е случвало през годините с журналистиката и да вървим напред в името на добруването на хората, за които работят журналистите.
–Каква роля изиграва СБЖ? С какво се занимавате?
-Основната дейност на Съюзът на българските журналисти в днешно време е да защитава журналистите. Огромната част от българските медии са в частни ръце. За съжаление не мога да кажа, че тези частници имат някакво отношение към журналистиката, в много от случаите те използват медиите за решаване на лични цели и бизнес интереси. Това е с разрез на мисията на журналистиката. Колегите, работещи в тези медии, имат нужда от много сериозна професионална защита. През 1990 година на първия демократичен конгрес се реши СБЖ да не бъде само творчески съюз, а да поеме синдикални и социални функции. Излязохме с конкретни предложения за подобряване състоянието на българските журналисти, по-точно за защита на техните права и свободата на словото. Това са конкретни предложение, които направихме след среща с председателя на Комисията за културата и медии в НС Славчо Атанасов. Предвидихме конкретно какво би следвало да направим. Имаме амбиция да създадем нов акт, с който колегите да се чувстват в по-голяма степен защитени. Знаете как на много места се осигуряват на минимална работна заплата, под предлог, че има структурна реформа освобождават колеги.
–Пресен пример е случващото се във вестник „Стандарт“.
-Следим много внимателно какво се случва в този вестник. Ситуацията е много неприятна и за съжаление банална, а именно не изплащане на заплати на колегите, които работят там. Да, може да има трудности, да има забавяне, което не е извинение, но когато половин година не се изплащат заплати, считано от месец месец май, това е тревожен момент, който предизвиква сериозни вълнения и възмущения сред колегите, работещи там. За съжаление голяма част от тях предпочитат да не изразяват публично своето недоволство, защото се страхуват, че няма да си получат възнагражденията и ще бъдат освободени от работа. Тези наши колеги, които доскоро работеха в „Стандарт“, пишат и ние публикуваме техни материали на нашия сайт.
-Какви права трябва да имат журналистите?
-От години СБЖ провежда своята политика за подписване на колективни трудови договори по месторабота, в които са разписани правата и задълженията, както на журналистите, така и на работодателите. Това не се приветства от работодателите и издателите. За съжаление у нас подобни договори има единствено в обществените медии – БНР, БНТ и БТА. Всички останали частни издания предпочитат да нямат. Когато няма колективен трудов договор много по-лесно могат да бъдат нарушени индивидуалните права на работника. От много години СБЖ поставя на вниманието на управниците изясняването на собствеността на медиите. За нас това е много необходимо. Наистина е тъжно, когато медиите са собственост на неясни субекти, излизат пред обществото лица, представяйки се за собственици, но всъщност са поставени лица. За много от изданията не е ясно кой е реалният им собственик.
–Според вас тези предложения ще получат ли подкрепа в пленарната зала на парламента?
-Ние внасяме тези предложение умишлено в Народното събрание, защото депутатите би трябвало да се отнесат с нужната сериозност и отношение към предложенията на най-голямата и най-старата журналистическа организация в България. Това са предложения, които са изцяло в интерес на журналистите и на цялото общество. Журналистите трябва да са защитени, да се чувстват сигурни на своите работни места, за да пишат свободно така, както повелява тяхната съвест. Да не бъде оказван натиск от страна на силните на деня върху тях, да не се променя съдържанието на техните материали и най-вече да бъдат освободени от това чувство на автоцензура, което присъства.
снимки: Secret.bg
