Днес отбелязваме един от най-значимите празници – Сирни Заговезни, наречен още Поклади или Прошка. Според народната традиция на този ден по-младите целуват ръка и искат прошка от по-възрастните, а след това и помежду си. Младите семейства, сключили брак през изминалата година гостуват в домовете на своите кумове и се прощават с тях.
В този ден всяко семейство или махала трябва да запали голям огън след залез слънце. А всеки един присъстващ трябва да го прескочи. Народното вярване разказва, че както гори и изгаря всичко в пламъците, така да изгорят греховете между хората. Прескачайки огъня пречистваме душите си.
В селата от Хасковския район има традиция повелява да се хвърлят чавги. Това са специално направени дървени стрелички, които се запалват от огъня и се изстрелват собственоръчно. Народното схващане е, че който изстреля по – далече своята чавга ще е най – здрав и ще има много късмет през следващата година. А който е харесал мома от селото трябва да стреля с чавги нейните порти и така да и покаже чувствата си.
Сирни Заговезни е и изключително важен ден в църковния календар на българина. Той е последния преди началото на Великия пост. Заговява се със сирене и яйца и от следващия ден започват най – строгите Великденски пости, които продължават седем седмици. Свързани са със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със Заговезни и завършват с причестяване.
