„Ние така или иначе живеем в хорър в България“, казва 23-годишният режисьор на първия БГ филм на ужасите Денислав Димчев.
Идеята за лентата, наречена „Клетвата“, му е дошла от историята за серийна убийца в САЩ, която примамвала мъжете, взимала имотите им и след това хората мистериозно загивали.
„За да е по-интересна тази история за зрителите, вмъкнах свръхестествен елемент“, казва авторът.
Самият Денислав е един от най-популярните влогъри у нас, въпреки че живее в Англия.
„Аз съм на 23 години“, казва той. „Имам доста филми зад себе си и всеки от тях е стъпало от стълбицата, по която се качвам, за да стигна до момента, в който някой от световните продуценти да ме разпознае и да ме забележи“, надява се той.
Като основа на фабулата на филма му е хижа „Победа“, чиято мрачна история бе доста споменавана в разказите от уста на уста в близкото минало. Хижата се оказва обитавана от призрака на покойната дъщеря на хижаря, която била изоставена от годеника си в деня на сватбата.
„Въпреки трагичните смъртни случаи в нашия филм група журналисти заедно с една гледачка са изпратени като разследващи детективи да намерят сензацията“, споделя Димчев. За да има комичен елемент, героите срещат и една инфлуенсърска двойка, както и репортер от телевизията, който просто иска да направи интервю и да си отиде, но не се случва точно така.
„Пресъздадохме историята за булката от хижата, която стигнала до олтара и убила мъжа си“, разказва режисьорът.
В следващите части филмът се разгръща и се разбира, че става дума за серийни убийства и за нещо много по-голямо.
„Стана добра хорър история, която обаче се опитахме да комбинираме с комични елементи, които да дават на хората глътка въздух между сцените“, добавя Денислав.
Тези моменти се внасят от персонажите във филма – репортерът и инфлуенсърите. Идеята на 23-годишния режисьор е да покаже как в днешно време много хора са готови заради сензацията да жертват живота си, пише „България днес“.
Самият Денислав, който учи „Маркетинг и продуцентство“ в Лондон, финансира филма със собствени средства. По-голямата част от екипа е работила „на ползу роду“, както се казва.
„Това е инвестиция, която няма възвръщаемост. Правим го чисто от любов към изкуството, да покажем, че младите хора също сме тук“ – завършва режисьорът.
