Задавали ли сте си въпроса: „Защо ме привличат хора, които не са за мен?“ Според психолозите отговорът е много прост – нашето его ги търси. Всички ние имаме два Аз-а – „малкият Аз“ (раненото Аз, егото) и „духовният Аз“ (нашето по-висше, по-зряло Аз, нашата душа).
Егото е тази част от нас, която поставя под въпрос нашата значимост и ценност. То не се чувства цялостно. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. То се пита постоянно дали заслужаваме да бъдем обичани.
От другата страна е нашият по-висш Аз, нашата душа – тази част от нас, която ни свързва с любовта, истината, мъдростта. За съжаление много от нас избират егото. Това ни кара да се чувстваме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме. Егото търси неща отвън, с които да запълни усещането за празнота.
То вярва, че колкото повече имаме – по-голяма банкова сметка, по-добър партньор, по-хубава работа, по-скъпа къща, толкова по-щастливи ще бъдем. То се активизира особено много, когато става дума за романтична връзка, защото любовта ни ранява най-силно, пише „Дарик“. Ако раната е все още отворена, ние, без да си даваме сметка, търсим хора, които да предизвикват у нас същите усещания.
Нашето подсъзнание е програмирано така, че да привлича хора, които да активират нашите рани. Причината за това е, че така израстваме. А нищо не ни помага да израстваме така, както разбитото сърце. Но когато разберем кои сме всъщност, когато осъзнаем, че сме способни, силни и специални, тогава любовният ни живот ще бъде излекуван.
