Историята на 20-годишният ром Георги Цеков от столичния квартал „Левски” звучи почти като тази на Пепеляшка, но в мъжки вариант и без щастлив край. Израснал е в пълна мизерия с братя и сестри, чийто брой никога не знаел, защото от съседните къщи постоянно изкачали малчугани, които се представяли за кръвни роднини. Често не се хранели, защото нямало какво да сложат на масата. Майка му не готвела, защото не разполагала с хранителни продукти. Изчезвала с дни от вкъщи, но при връщането си носела буркани с туршия, лютеница или сладко. Никога не обяснявала от къде ги взема, но и хлапетата това не ги интересувало.
„Може да се каже, че не познавам баща си. Татко има много жени. Някога е бил с мама. Направил й три деца – едно от тях съм аз. Имам брат и сестра, плюс още няколко братя и сестри, които пак били от баща ми, но от други жени. Научих се да крада от малък. Понякога кражбата беше единствения начин да не ти къркори корема и да не те боли толкова силно от глад, че да не можеш да заспиш. Дълго време си мислех, че всички гладуват като нас.
Първата ми кражба беше от хранителен магазин в квартала. Не ме спипаха, когато отмъкнах дъвки цял пакет. Повторих, потретих. Почнах да крада и буркани. Никой не забелязваше в джоба на якето, което и без друго винаги ми беше подарено и с няколко номера по-голямо. Имах желание да грабя. Това с дрехите от балконите на първите етажи не ме влече толкова, но към храната имах слабост. Просто се разтрепервах като гледах кренвиршите – едно толкова елементарно нещо, но страшно вкусно с хляб. Научих се да отварям пликовете, бързо, без да ме видят камерите…И да ги вадя един по един. Крадях предимно от квартални магазини. Там няма охрана, няма и камери. Иначе спипат ли те, бият. Правят го в големите вериги. Има си чичка, който слага гумените ръкавици и почва да те тупа. После те пуска…
При една кражба продавачите извикаха полиция. Задържаха ме. За първи път преспах в ареста. По-точно казано висях вързан с една ръка на нещо, което наричаха „трамвай”. Бяха ми взели всичко – дори връзките на кецовете ми. След часове ме пуснаха, но първата ми работа беше отново да се наблъскам в квартален магазин в „Сухата река”. Не ми провървя, пак извикаха полиция и пак ме заключиха”, разказва пред репортер на „Уикенд” Георги.
Така от арест на арест, момчето стигнало и до затвор. От там го измъкнал адвокат, който му назначили служебно. Двамата се сприятелили и Георги за първи път видял, че има и друг начин на живот, че можеш да притежаваш спретнат и светъл дом, да си подбираш храната и да пиеш маркови питиета. По-рано не правел разлика от алкохол до алкохол. Въпреки това продължил с кражбите – бурканите и хранителните стоки го теглили като магнит. Крадял, за да яде и ял, за да има сили да краде…
След поредното окаушване се запознал с друг адвокат, който го превърнал в свой любовник. Макар и женен, представителят на Темида обяснил, че има нужда от още ласки, освен от тези на съпругата си, с която си били втръснали до смърт, а вкъщи се разминавали като вещи.
„Този адвокат е популярно име в средите. Първото нещо, което направи за мен бе да ме нахрани в ресторанта на скъп хотел и да ми подари нови дрехи. После ме записа на фитнес. Бях впечатлен. Плащаше всичко и навсякъде. Купуваше ми дрехи. Пътувахме. Записа ме дори на шофьорски курс, който така и не изкарах. Нае апартамент, специално за нас двамата. Когато се прибираше при жена си, винаги ми оставяше пари. Вече не гладувах. Работех само върху себе си – да съм чист, да съм обръснат, да отида на фризьор, да имам хубаво тяло. Добре, че Бог ме е надарил откъм мъжественост, защото именно тя ме превърна от обикновен ром в циганче жиголо. Разбрах, че докато „палката” ми работи, няма да стоя гладен. И започнах да се оглеждам за други мъже. Сред адвокатите има доста почитатели на мъжката любов. И те не правят усиля да го краят, вероятно защото е модерно…
Почнах да злоупотребявам с доверието на моя приятел. Да каня гости, когато го няма. Да пия от напитките в бара му, без да го уведомявам. Въобще – да си живея живота. Това означаваше да вземам пари и от други мъже, дарявайки ги с ласките си и оставяки ги да правят с мен каквото си искат. Не само да ме галят, но и да и ме бият, да ме връзват, да ме преобличат с бяла престилка като чичо доктор или пък да влизам в различни роли на баба Яга, на добрата фея, на жена с леко поведение, на магистралка, порсеща любов и какво ли не още. Правистите са доста изобретателни. Работи им фантазията и лесно я превръщат в реалност, защото имат възможност да си го позволят. Аз пък съм доволен. Не се чувствам унижен, когато ме шамаросват. Дори ми харесва. Мисля си, че да си жиголо е много по-добре, отколкото кокошкар.
Вече не живея в квартала. Имам собствени финансови средства, което ме прави щастлив. Наесен мисля да запиша право. Намерил съм си любовник, който да ми плаща семестрите и няма от какво да се притеснявам. Имам си и такъв, който ме води в чужбина. Той в България не прави секс с мъже. Там ме е представял за свой асистент. И това не ме обиждало, защото в името на парите всичко си заслужава”, обобщава ситуацията Георги Цеков, като пояснява, че се чувства като Пепеляшка, която е успяла да се спаси от мизерията, влюбвайки се в подходящия.
Натъртва, че въпреки професията, която упражнява, от 2-3 години никога не се е влюбвал. Страхувал се от любовта, която можела да го остави без препитание, а две хубави неща – пари и обич под една мишница трудно се носели. Най-радващи се в ласките пък били представителите на Темида с посребрени коси. Те наистина правили нещата като за последно и се старели удоволствието да бъде взаимно.
източник: Уикенд
