Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Не знам как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното, само, изгубено в гората, казва актрисата
Истината е, че не трябваше да се стига дотук. Случиха се неща, които много объркаха всичко. Аз искам и благодаря с цялото си сърце и душа на д-р Цонев и екипа му от Втора градска болница, както и на хората от ВМА. Пропускам благодарности към „Пирогов“. Това заяви 40 дни след смъртта на артиста Иван Ласкин съпругата му Александра Сърчаджиева в интервю за Мон Дьо в „Събуди се“.
„Септември, като отидохме във Втора градска, хората много се притесниха – кракът му се поду и стана лилав. Оказа се, че няма тромбофлибит, а е загубил над 2 литра кръв в меките тъкани на крака си. Беше приет с 90% смъртност. Не знам какво направиха и как го направиха, но го измъкнаха. Имаше цироза“, призна Алекс, но добави, че тя не се получава само от алкохол.
„Като отиде във ВМА хората направиха всичко възможно, за да му помогнат, но беше късно. Там беше станала някаква инфекция на здравия крак, не е по тяхна вина. Хората ми казаха, че той няма шанс. Единственият му шанс е спешна трансплантация на дроб. Той не можеше да издържи новата инфекция. Момчето си отиде. Гадна работа, не трябваше да става така – няма да правя ексхумация, само да кажа“, добави тя.
„Беше му писнало всички да пишат за него, че пие най-много на света. Той реши по телевизията преди време да каже, че пие много, за да гръмне всички медии. Е, подари им го. Иван просто пиеше колкото един средностатистически българин. Не успя да се пребори със света, в който живееше. Не можа да се справи с фалша, лицемерието, злобата, той не разбра този свят и този свят не разбра Иван. След като си отиде, се оказа рицар, иначе преди това го спрягаха за лошото момче“, каза актрисата.
„Изведнъж, като си отиде, се появиха толкова много приятели и хора, които преди го плюеха, а сега им бил идол. Някои хора си направиха толкова грозен пиар на фона на цялата тази трагедия, но ако се чувстват добре от това – окей, няма проблем. Аз знам с кого обаче изживях всичко“, заяви Сърчаджиева. „Бях във Фънки, като ми казаха, че Иван е починал. В 7:30 сутринта звънна непознат номер. Една жена ми се обади и ми каза „Господин Ласкин си отиде“. Събудих Антония, жената на Фънки, и отидох да повръщам в тоалетната“, призна актрисата.
„Не съм гневна на Иван, той не искаше да умре. На 20-и декември ми каза „Ей, Саше, ще се справя. Ще си отгледам детето. Ще отидем на едно кратко пътуване“. Тогава плакахме и двамата. Той отиде на пътуване, аз обаче останах на гарата, за да го чакам. Това ми беше последният разговор с него. След това нямаше как да влизам в реанимация. Беше 30-и декември, когато лекарка каза, че нещата са критични. Тогава казах, че искам да вляза и няма сила на света, която да ме спре. Отидох – той беше в изкуствена кома. Целият беше в машини – исках да го целуна, но не можех. Само ръката му с татуировките беше свободна – там го целунах. Много ми липсва. Искам да потъна в прегръдките му – имаше големи ръце, голям мъж…“, заяви Алекс.
„Ако можех да видя Иван и Пепа сега, щях да се затичам и просто да се сгуша в тях“, каза тя. „Много ми липсва Иван… той е всичко. Тази любов, която ми се случи, може би не на всеки човек би могла да се случи – тя е огромна и неистова. Била съм толкова обичана, прегръщана, милвана… Липсва ми всичко – смехът му, чувството му за хумор, бележките сутрин, кафето, което ми приготвяше“, призна тя.
„Осъзнах, че трябва да се боря абсолютно сама. Искам болката да излезе от мен. Тя няма да мине никога, но искам да я изрева и изкрещя. В нашия живот всичко е 13. Разликата между мен и Иван е 13 години. Между мен и голямата му дъщеря Люба е 13 години, между нея и София разликата е 13 години. Майка ми почина преди 13 години, а сега… 13 години след това, почина Иван. Ще мина и през този урок“, сподели тя.
„Аз съм в нищото. На дъното съм все още. Не знам как да се измъкна. Истината е, че се чувствам като едно малко дете, което го е страх от неизвестното, само, изгубено в гората. Неистово искам да изплувам и да видя лъча светлина. Искам да се катеря нагоре, да изляза на зелена поляна с бели маргаритки, това искам и да чуя птичка. Кога ще стане? Не знам… Научих се на търпение и да не си правя планове, а да живея ден за ден“, заяви Сърчаджиева.
