На Бъдни вечер момчето от Ереван, чиято фамилия от четвърт век се е установила в София, и половинката му – актрисата Милена Ерменкова, отиват на гости у баба Цеце, майката на майката на Милена. Нея Ованес е приел за патриарх на рода, защото неговите дядовци и баби – все оперни певци и артисти, вече са в по-добрия свят.

„Така сме си го решили – докато тя е жива, да й отделяме максимално време на този празник“, обяснява Ова. В дома си в „Красна поляна“ баба Цеце ще им сготви задължителното постно меню – боб, сърмички, ще си сгреят ракийка. Винаги има и месена питка с късмети. „Аз все се разминавам с тия късмети. Имам съмнения, че баба знае къде какво има в питката и нарочно винаги поднася тези парчета на децата, за да се радват. Нали като най-възрастна тя чупи питката“, подозира актьорът. А децата са 7-годишната Йоана, 2-годишната Мона и кака им Амина – щерката на Миленината сестра.

На следващия ден, Коледа, младите посещават родителите на Торосян, обикновено на обяд.

Ованес, Милена и двете им дъщерички стартират от идеалния център, зад Дома на киното, където са пуснали котва, а по-големият брат Тигран с жена си – също актьори, и двамата им синове тръгват от ж.к. „Лагера“, за да се съберат всички в апартамента в „Обеля“, където в кухнята са се развихрили старшите Торосян – Карине и Магърдич. „Сигурно това е 25-ото жилище под наем на родителите ми, откакто са в България, но аз му викам „вкъщи“. За мен вкъщи е при мама и татко независимо къде живеят“, казва Ова.

И там вече става много интересно. „Родителите ни не са дълбоки традиционалисти и са много отворени и адаптивни към различния опит. Слага се маса, която е съвкупност от няколко култури“, обяснява Ованес Торосян и навлиза в подробностите: „Малко български ястия – защото сме в България. Арменски – защото сме арменци. Има и грузински, защото майка ми е родена в Батуми, нейните родители са грузински арменци, пък и аз съм заченат в Грузия. Има коледна пуйка – американска работа, тъй като леля ми е базирана в САЩ и с майка си разменят рецепти по Скайп. Има и различни руски и рибни салати със сельодка, били модни през соца, от който всички повече или по-малко сме опитали“. Сега разбирате, че Торосян са разселени не само из почти всички софийски квартали, но и на няколко континента, така че световната коледна маса им се получава добре.

Черешката на тортата в арменската кулинария са лозовите сърми и въобще сърмите, т. нар. долма.

„Интересното в арменската кухня е, че се прави с изключително скромни средства, но е много вкусна. Майка ми може да спретне палачинки от вода, без мляко: нашите яденета са такива – от 1 левче става страхотна манджа. Целият секрет се крие в подправките. И месото задължително се обработва предварително, слагат се подправки да престои. Докато българите на момента овкусяват пържолата със сол и черен пипер, при нас тя 24 часа седи в лук, чесън, сол и др., за да попие ароматите“, посочва актьорът.

Според него арменците нямат някакви по-специфични подправки, но грузинците имат – например хмели-сунели. На семейство Торосян дълги години тук са им го носели познати от Грузия, докато накрая се разбере, че го има и в магазините „Берьозка“. С този микс от сушени подправки на базата на кориандър се готви невероятно апетитното ястие сациви – пиле с орехи и специален сос. Всички българи, които нашите приятели са канили, си облизват пръстите след него.

За Нова година родителите на Ованес пекат свински бут на фурна, а той самият и Милена вечерта по традиция се събират с останалите актьори от дискусионния театър „Реплика“, на който са съоснователи.

Питам актьора има ли ранни коледно-новогодишни спомени от Ереван, където е живял до 7-годишна възраст. „Единственият ми спомен е, когато разбрах, че няма Дядо Мраз“, отговаря той. „Аз съм на 2 годинки, брат ми е на 5. Спомням си как ме вика под масата и казва: „Брат ми, няма Дядо Мраз!“ Викам: „Лъжеш, има“. А той: „Не, няма. Сега ще видиш, мама и татко ще ни подарят това, това и това – дъждобран и близалки бастунчета от леля от Америка“.

И след малко нещо се тропа, чука, уж Дядо Мраз е дошъл: „Деца, елате да си видите подаръците!“. Спомням си как от хола отиваме в спалнята, а аз си викам: „Не, не, не, не искам да виждам никакъв дъждобран!“, при което виждам дъждобрана, нашите се правят на дръж ми шапката и сърцето ми се счупи и ми стана много тъпо“, връща се назад актьорът. Оказва се, че и Тигран същата година узнал, че дядото с чувала не съществува и побързал да сподели откритието си с по-малкия.

Ованес е убеден, че така както всеки театър отвътре си има свой специфичен аромат, празниците също имат.

На арменската Нова година е и техният празник за прошка, като принципът е по-младите да отиват при по-възрастните, за да „занулят“ взаимоотношенията си и да ги започнат на чисто. Новогодишната маса не се прибира цяла нощ и, като станеш сутринта, уханията на различните ястия – от копър до шоколад, са се смесили и децата си гребват с пръстче от което си харесат. И до днес особената миризма на останали от снощи блюда създава уют в душата на Ованес. „Ако някоя манджа пренощува на плота в кухнята и сутринта отида да си направя кафе, казвам, че ми мирише на Нова година“, доверява той, пише Монитор.

Актьорът не е голям привърженик на материалните подаръци за празниците. Прави такива без повод – ако има пари у себе си и види нещо, което смята, че е подходящо за даден човек, дори да не му е много близък, просто го купува и му го дава. „Подарък за мен е да се съберем. Да сме здрави и спокойни, да се радваме“, отбелязва той. Първокласничката Йоана и сестричето й Мона обаче са пуснали писъмца до Добрия старец. За голямата май ще има къща за кукли, а за малката – приспособление с катинарчета, ключалки и щракалки, с които да развива сръчността на ръчичките си. Но не издавайте, защото до довечера това трябва да остане в тайна.