Певецът Илия Ангелов е роден през 1955 г. в Пазарджик. Характерният му, неподражаем тенор го направи известен в цяла България като солист на група “Диана експрес”. Записал е най-големите хитовете на бандата като “Блус за двама”, “Молитва за дъжд”, “Северина”, “Утре”, “Наследство”, “Душа” и др. Изпял е десетки песни с групата, а след разпадането й прави и самостоятелна кариера. През 1995 г. печели Голямата награда на “Златният Орфей” с авторската си песен “Ключ от чужда стая”. След смъртта на съпругата си Лили Илия изпада в депресия. От черната дупка го изважда новата му любов Таня, която става и негова жена. Легендарната банда отново се събра, макар и в малко обновен състав. След националното си турне музикантите са изненадани, че “Диана експрес” има по-голям успех от 80-те години. “Токата и фуга в ре минор”, “Болеро”. През 1983 г. тя е удостоена със званието “почетен гражданин на Кюстендил”.

– Неотдавна отбелязахте 61-ата си годишнина. Какво ви даде музиката и тя ли ви държи през всичките тези години?
– Спокойно мога да кажа, че музиката е моят живот. Още от 6-годишен, когато тръгнах на школа по акордеон и запях първите популярни тогава песни „Марина, Марина“ на Рико Граната и „Памучните полета“ на Удо Юргенс, усещах, че това е моето призвание. Музиката ми даде възможност да изразявам себе си. Тя е универсално лекарство. Човек пее, когато е весел и когато е тъжен и никой не може да обясни докрай как се ражда една песен.

– Какво дете бяхте?
– Бих казал съвсем обикновено дете, което прави понякога пакости, не слуша, когато го поучават, обича да играе до късно вместо да учи…

– Кое ви липсва от детството?
– Всяка възраст има своята красота и не бих казал, че нещо ми липсва. Всяко нещо е за сметка на друго. Ако човек иска да е безгрижен като дете например, тогава няма да има удовлетворението от постигнати неща в живота.

– Кога открихте, че имате музикален талант, кой го забеляза пръв?
– Моите родители първи забелязали, че музиката силно ме влече. С голямо удоволствие съм имитирал акордеонист от малкия екран. Тогава баща ми решил да ми купи акордеон и ме записа в детската музикална школа. Родителите ми не са ме карали да правя нищо насила. Всичко, с което се занимавах, беше по мое желание. Освен че ходех на школа по акордеон, тренирах лека атлетика и дори участвах на републиканско първенство на 1000 метра. За известно време тренирах и туристическо ориентиране. Един мой комшия ме запали по изобразителното изкуство. В началото прерисувахме карикатури от вестници, а по – късно си купих маслени бои. Обичах да прерисувам картини на импресионисти. Особено харесвах Ван Гог и Гоген. С течение на времето музиката остана единственото нещо, с което се занимавах.

-Кое ви накара да захвърлите акордеона и да започнете да свирите на китара?
– Песните, които започнах да слушам, се изпълняваха с китари, затова акордеонът отстъпи място на китарата. Баща ми ми купи българска акустична китара „Кремона“ от 35 лв. Отидох при една моя съученичка, която ходеше на уроци по китара, за да ми я настрои. Започнах да заучавам акорд след акорд и да се опитвам да свиря някои по-лесни песни. В механотехникума имаше електрически китари, усилватели и барабани. Когато напреднах с акордите, реших да сформирам група от мои съученици, всички първокурсници. След няколко месеца бях поканен от най-добрата група на техникума, които бяха в трети курс. Така стана, че свирех и в двете групи. След казармата свирех в различни формации по ресторантите в Пазарджик и окръга. По-късно сформирах група „Траки“, с която направихме и първите професионални записи в студиото на радио София.

– Кога и как получихте предложението за солист на „Диана експрес“?
– Края на месец януари 1981 г. група „Траки“ престана да съществува и аз получих покана от Христо Петров /Ицо Петроф/ да почна като бас китарист в неговата група „Стандард“. Март месец направихме кратко турне в Кърджалийски окръг, април свирихме в ресторант на Пампорово, а май месец в ресторанта на град Правец. Една вечер там пристигнаха Митко Щерев, Максим Горанов, Цветан Банов и Живко Топалов. Бяха дошли, за да ме чуят, понеже си търсели певец. Като привършихме работа, Митко ми предложи да започна с тях като певец на групата. От юни месец тръгнах с „Диана експрес“ като техническо лице, за да зауча репертоара. Сядах в залата и слушах песните. През месец септември започнахме репетиции на нови песни и през октомври записахме албума „Молитва за дъжд“. Подписахме нов договор с Концертна дирекция и заминахме на турне – Виетнам, Лаос, Камбоджа.

– В какви отношения сте с Георги Станчев?
– Въпреки че той в свои интервюта се е изказвал негативно за мен, не бих казал, че му се сърдя. Всички колеги знаят, че той има особен характер, който не желая да коментирам. Мисля, че трябва да му благодаря за това, че напусна групата. Така аз изпях най-големите хитове на „Диана експрес“, които ще останат в историята на българската рок музика.

– Кога за последно говорихте с него и за какво?
– Не съм говорил с него от 1981 г., а и няма за какво.

– А как успяхте да запазите толкова години прекрасни отношения с Митко Щерев?
– Аз съм човекът, който най-дълго е работил с Митко Щерев. Това е така, защото винаги съм слагал музиката на първо място. Всичко друго успявам да неглижирам. Митко е композитор на столетието за филмова музика, но все пак е човек, а идеални хора няма В крайна сметка музиката остава.

– Ицо Петроф сърди ли ви се, че го оставихте заради “Диана експрес”?
– С Ицо Петроф и до днес сме в приятелски отношения и ако го попитате за мен, той със сигурност ще ви каже, че се радва за това, че започнах с „Диана експрес“. Той е широко скроен човек, така че нито той, нито аз съжаляваме за нещо.

– Кога беше най-трудният ви период в живота?
– Всеки човек има трудни периоди в живота, било то в личен или професионален аспект. При мен в личен най-трудно ми беше, когато загубих баща си, съпругата си и майка си. В професионален най–трудно ми беше, когато трябваше да организирам сам юбилейния си концерт. Музикантите, които ангажирах, бяха с заети по различно време, репетирахме по двама, по трима. Не успяхме да се съберем нито веднъж всички заедно. Освен това нямаше достатъчно време за реклама. За това бях доста притеснен и доста изморен още преди концерта. Благодарен съм на съпругата ми Таня, която ми помагаше през цялото време и имаше смелостта да се качи на сцената на зала 1 в НДК, за да изпеем заедно песента „Фиеста“, която е с неин текст.

– Как се запознахте с нея?
– Запознаха ни общи приятели на едно наше участие с Митко Щерев. Тя има две деца – Станислава и Петър, както и аз – Зорница и Ангел. След нашето запознанство, тя издаде две стихосбирки „Ранена свобода“ и „Спектакъл“. Готова е и със стихове за трета.

– Разбират ли се децата ви?
– Както се казва – всяко начало е трудно, особено при въпросната ситуация. Децата ни са интелигентни и въпреки опитите на бившата ми тъща да ни създава главоболия, нещата във времето се нормализираха.

– Оправихте ли си отношенията с майката на първата ви съпруга?
– Има неща, които човек не може да прости, за това прекъснах всякакви взаимоотношения с тази жена. Тя сама се постави в това положение, като дълго време се опитваше да настройва децата ми срещу мен. Винаги съм вярвал, че човек се познава в трудни моменти. След всичко, което направи, тя не съществува за мен, гледам напред.

– Описахте живота си в книга. Може ли да бъде създаден сериал по неин мотив?
– Да, автобиографичната ми книга е почти готова. Преди време прочетох автобиографичните книги на Стинг и Ерик Клептън и много ми харесаха. Да разбереш как са се случвали неща, свързани с някои известни песни, е изключително интересно. Реших да опиша и аз различни случки както от личния, така и от професионалния ми живот. Мисля че Таня би могла да направи добър сценарий за филм. Тя има този талант.

– “Диана експрес” представи албум със златни хитове. Как се решихте на тази стъпка, кои са хитовете и защо избрахте точно тях?
– Тези дни на пазара излиза диск: “10 златни хита – 40 години „Диана експрес“. Самото заглавие обяснява повода за издаване на диска. Всички песни са записани наново и нашите фенове ще могат да се насладят на най-големите ни хитове с по–добър звук. Предстои ни турне в Канада и Съединените щати, където ще представим диска. Наскоро аз издадох диск: „Илия Ангелов – избрано“. В него съм събрал 20 песни от трите ми самостоятелни албума. Издател е „Polysound“. В най-скоро време ще излезе и петият ми самостоятелен албум “Песни за морето и любовта“. В него има 12 парчета, записани наново, някои от които печелили награди на фестивали.