Български и турски творци ще снимат съвместен филм за бащата на съвременна Турция Кемал Ататюрк и за голямата му, но невъзможна любов с българката Димитрина Ковачева. Тя е дъщеря на легендарния генерал Стилиян Ковачев – командващ по време на Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Продуцент от българска страна е Евтим Милошев. Водят се усилени преговори в ролята на Мустафа Кемал Ататюрк да влезе турският секссимвол Къванч Татлъту.

36-годишният актьор е звезда не само в родната си Турция, но и по света, особено популярен е в България, на Балканите и в страните от Близкия Изток. Името Къванч означава „гордост“, а Татлъту е смесица от думите tatlı (сладък) и tuğ (герб на старата турска символика). През 2002 г. Татлъту е избран за най-добър модел на планетата на конкурс, проведен на Хавайските острови. Филмовият му дебют е в сериала „Перла“. В момента Би Ти Ви излъчва сериала „Ирония на съдбата“, в който турският хитов актьор си партнира с българския си колега Иво Аръков.

Турският Брад Пит, както често наричат синеокия красавец от Адана, но живеещ в Истанбул, е сред най-високоплатените артисти в родината си. Неговият хонорар за серия е не по-малко от 60 000 долара, около 104 000 лева. Предполага се, че ако се съгласи да участва в българо-турския филм за Кемал Ататюрк Къванч може да поиска 500 000 долара. Между бащата на турската нация и синеокия красавец има поразителна визуална прилика, така че е твърде възможно продуцентите от двете страни да успеят да уговорят звездата за взаимно приемлив хонорар,, пише lupa.bg.

Идеята за филма е на бившия министър на културата и настоящ председател на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов.

Той вече е разговарял с президента на Турция Реджеп Тайп Ердоган и с премиера Бойко Борисов. И двамата са се отнесли благосклонно към идеята. Голяма подкрепа филмът среща и от турското посолство в България. Вежди Рашидов прави интересен паралел между любовта на Ромео и Жулиета и чувствата между Ататюрк и Димитрина. Докато и двамата герои на Шекспир са католици, в балканския случай става дума за една красива любов между хора от две различни националности, религии и обществени настроения, което на практика обрича любовта им.

КЪВАНЧ ПОРИ ВЪЛНИТЕ С ЯХТА ЗА ЧЕТВЪРТ МИЛИОН

Вежди Рашидов избира от българска страна в бъдещата копродукция да участва продуцентската компания на Евтим Милошев и Любомир Нейков „Дрийм Тийм Прадакшънс”. След като премине вълната от коронавируса и граничните бариери между двете държави бъдат вдигнати, депутатът, който има връзки в Турция, ще заведе българите в Истанбул, за да ги срещне с турските им колеги. „Това е забележителна любовна история, разделена от етноса, религията, политиката, от всичко. Това е любов, която въпреки всичко никога не умира”, коментира продуцентът Евтим Милошев. Той не издава кои актьори може да участват в мега продукцията, но все пак казва, че в главните роли ще бъдат българска актриса и известен турски актьор.

Греховната любов между Димитрина Ковачева и Мустафа Кемал Ататюрк е една от най-обсъжданите теми между български и турски историци

. Бащата на българската тръпка на Ататюрк – ген. Ковачев остава в историята като военоначалникът, нанесъл страшен разгром на турската армия при Булаир, който се смята за предисловие за превземането на Одрин по време на Балканската война. След края на сражението турският командващ Фехти бей, в знак на преклонение пред военния талант на ген. Ковачев, му подарява личния си револвер. Автори твърдят, че това е безпрецедентен жест във военната история. Този револвер сега е във Военноисторическия музей в София.

Същевременно на 28 октомври 1913 г. в София като военен аташе пристига Мустафа Кемал. Той е на 32 години, образован, красив, с чин майор. Въпреки спомена за Булаир, той често гостува в дома на ген. Ковачев. Там се запознава с дъщеря му Димитрина, наричана Мити, и силно се влюбва в нея. Тя е образована, учила е музика и литература в Швейцария. Съвременниците я описват като девойка с миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи. Била впечатляваща млада дама, красива, лъчезарна и изключително интелигентна. Чуждите кореспонденти пък я описват като „Българската роза.“

Мити отвръща на чувствата на Ататюрк и двамата не крият връзката си. Ходят на разходки на Витоша, на музикални вечеринки, карат заедно кънки на замръзналото езеро „Ариана”. В София дълго време се коментира маскеният бал, организиран във Военния клуб в новогодишната нощ срещу 1914 г. Всички са в национални носии и Кемал Ататюрк е облечен в доспехите на средновековен спахия, които били много ефектни.

Кемал Ататюрк два пъти иска ръката на Мити от баща й. И двата пъти генералът отказва.

Той не иска да даде дъщеря си на турски офицер, когото всъщност уважава. Неговият патриотизъм и споменът за хилядите жертви, дадени във войната с Турция, надделяват. Ген. Ковачев заповядва на дъщеря си да спре да се среща с Кемал. „Ти и само ти ще останеш жената на моя живот“, споделя Кемал Ататюрк при последната си среща с българската си любима. Като прощален подарък изпраща на Мити един файтон, пълен до горе с гюл – ухаещи български рози. По-късно Димитрина се омъжва за адвоката Деян Деянов, бъдещ депутат. Ражда три деца – Анна, Олга и Тодор. Умира 80-годишна от рак на стомаха на 9 август 1966 г. Казват, че малко преди да предаде богу дух, промълвява: „Сънувах Кемал.”

През 1920 г. Ататюрк става председател на парламента на Турция и министър-председател на обявената от него република. От 1923 до 1938 г. управлява страната като президент. Присъдено му е воинското звание фелдмаршал. С многобройни реформи той превръща изостаналата Османска империя в светска република. Принципите на реформите на Ататюрк, на базата на които е създадена модерна Турция, остават в историята като кемализъм.

КЪВАНЧ СМЪРТНО ОБИДЕН НА ИВО АРЪКОВ

Веднъж делегация от български писатели гостува в Турция. Сред тях е и Елисавета Багряна. Ататюрк я кани на вечеря. В спомените си поетесата пише: „Той ме покани на танц. Погледна ме в очите мило и топло и каза: „Оставих сърцето си в България. Кажете ми как сега живее Мити?” “Добре е, споделя самотата си със съпруг”, отвърнах и разбрах, че не аз съм в неговите прегръдки – той прегръщаше Мити.”

През 1923 г. Кемал се жени за младата и образована туркиня Латифа. След две години двамата се развеждат.

Мустафа Кемал Ататюрк умира на 10 ноември 1938 г. от чернодробна цироза на 57 години. Стаята му в истанбулския дворец Долмабахче е запазена в автентичния си вид. Часовникът е спрял стрелките си на 9,05 – часа на неговата смърт.

По ирония на съдбата Кемал Ататюрк е неразривно свързан с българското кино. Софийската резиденция на турския дипломат на бул. „Цар Освободител“ става декор на филма „Любовта е лудост“ на бащата на българското кино Васил Гендов. През 1917 г. режисьорът заснема комедията „Любовта е лудост” – единственият негов филм, запазен и до днес.

Създаден е по мотиви от разказа на Рене Лекроа „Палавата”, премиерата му е в столичното кино „Одеон”. В тази чисто развлекателна творба се показват перипетиите на една любовна история. Студент и девойка се обичат. Лелята на момичето пречи на любовта им. Тя е решила да омъжи племенницата си за богат кандидат. Докато леля Кера спи в зимната градина, младите тайно се срещат.

В ролята на студента е Васил Гендов, на девойката – неговата съпруга актрисата Жана Иванова- Гендова.

Къщата, в която се развива действието, е турската легация на бул. „Цар Освободител” в София. Режисьорът лично иска разрешение от секретаря на дипломатическата мисия екипът да бъде допуснат за външни и вътрешни снимки. Секретарят любезно пуска българските кинаджии и им казва да се чувстват там като у дома си. А във филма дори участва лакеят на легацията. Архитектурното бижу, в което се помещава дипломатическата мисия на Османската империя, е построена през 1903 г., за адвоката и дипломат д-р Харалампи Сърмаджиев.

Разкошната двуетажна къща съчетава модерния за началото на миналия век стил сецесион с елементи на барок, средиземноморски ренесанс и рококо, а архитект на къщата е австриецът Фридрих Грюнагер. Докато текат снимките на един от балконите се появява „млад мургав човек в халат, който с много остър тон запита на френски език кой ни е позволил да правим снимки в легацията”, разказва Васил Гендов. Режисьорът отговаря, че се снима български филм и че затова има разрешение от легацията, а турчинът заповядва екипът веднага да напусне сградата и да унищожи филма. Гендов не взима думите му насериозно и продължава снимките.

Въпросният дипломат обаче слиза и се спуска към апарата, опитвайки се да го строши и едновременно с това крещи, че лентата трябва да бъде скъсана. „Застанах с разперени ръце пред апарата, като го пазех от всяко посегателство”, разказва Гендов драматичната история в мемоарите си. И продължава: „Той посегна и ме улови за яката, с желанието да ме отстрани от пътя си. Започна едно дърпане напред и назад, по време на което аз хванах карираната жилетка, като чувствах колко здраво ме държи за яката.

По време на дърпането виках с висок глас към оператора и артистите: „Бягайте на улицата! Кой каквото може, да вземе и изнасяйте всичко на улицата! Ние продължавахме да се борим, а през това време моите хора в пълен ход изнасяха всичко навън. Като видя, че ние ще му се изплъзнем, той даде последни усилия и аз усетих как яката ми остана свободно люлееща се без копчета, на което и аз отговорих със същото и копчетата от карираната жилетка се изрониха на земята. И избягах при другите навън”.

Когато снимачният екип се измъква и товари навън багажа си във файтона лакеят на легацията успокоява кинаджиите и обяснява, че военният аташе Кемал ефенди бил много нервен човек. Всъщност мургавият млад мъж е бъдещият създател на модерната светска турска държава Кемал Ататюрк.