Кубрат Пулев е роден на 4 май 1981 г. в София. Баща му Венко е бивш шампион на България по бокс в супертежка категория. По-малкият му брат Тервел също е известен боксьор, има и 3 сестри. Само 21-годишен Кобрата печели най-стария боксов турнир в Европа – Купа „Странджа“. Има над 300 мача с екипа на националния отбор на България. Като аматьор през 2005 г. печели бронз на световното първенство в Китай, а през 2006 г. повтаря успеха на европейското в Пловдив. Участва на олимпийските игри в Пекин през 2008 г., а малко по-късно триумфира като европейски шампион в Ливърпул в категория над 91 кг. От 2009 г. е в професионалния бокс. Вече има 27 победи от 28 двубоя. Носител е на Интернационалната титла на IBF в тежка категория от 2011 г. Ликува и като европейски шампион в тежка категория през 2012 г. Същата година е обявен за Спортист на годината на България, а през 2013 г. е избран за Мъж на годината. Най-добрият ни боксьор е откровен в интервю пред в. „Монитор”, ето пълния текст:

 – Как протича подготовката ти в момента? Привлича ли те животът в САЩ?

– Супер. Вкарваме нови неща в тренировъчния процес. И като методи в подготовката, и като стратегия и начин на боксиране. Колкото до живота в САЩ… живот има навсякъде. И в България, и в Америка, и на много други места по света. Не мисля, че е нещо различно, на което да отдавам чак толкова внимание. Аз съм тук, върша си работата и преследвам целите си.

– Отърси ли се от проблемите около лиценза в Калифорния?

– Хубав въпрос. Благодаря ви за него, защото ми давате възможност да отговоря на толкова много хора, “компетентни специалисти”, които в разгара на този случай се упражниха върху моето име. Какво ли не се изписа по мой адрес, какво ли не прочетох. Изговориха се такива теории и все супер убедителни и уж логични, така и не успях да запомня сюжетите на всички. Ето, тази адвокатка сега ще го съдере, ще му вземе 600 000 долара, ще му разбие живота, с кариерата му е свършено. Думи, изречени от устите на уж умни, интелигентни хора, начетени, а колко глупости родиха главите им. Слушах, четях и се удивлявах на идиотизмите, които се сипеха с моето име. Гледах и наистина недоумявах как е възможно?! То банковата ми сметка щеше да бъде изпразнена, то със сигурност нямаше как да победя империята на Глория Олред, която е осъдила и Доналд Тръмп и други много сериозни хора. Зануляваха ме, съсипваха ме и ме оплакваха всеки Божи ден, от сутрин до вечер. А аз, хем бях учуден, хем се забавлявах. Но в крайна сметка съм доволен, че справедливостта възтържествува. Кубрат Пулев доказа, че може да побеждава и в Америка сериозни противници. И на ринга, и извън него!

– С какви поуки излезе от създалата се ситуация и чувстваш ли се по-различен човек в момента?

– Много поуки съм извлякъл за себе си. Когато личност като мен, с име и позиции в обществото премине през нещо подобно, после няма как да бъде същият. Днес съм още по-силен, още по-устойчив, още по-усъвършенстван. Тази деликатна история ме доказа още един път и издигна като човек, но всъщност, винаги ще остана онзи готин, истински, забавен и добронамерен тип. Същата онази голяма душа и непримиримо сърце, което хората познават.

– Каква е най-близката ти цел?

– На 9-ти ноември в Калифорния ще се боксирам отново. За мен това ще бъде втори мач на американска земя. Посветил съм се изцяло на подготовката за този мач. Да победя и да разбия противника. Да му покажа за какво съм тренирал толкова много. А кой е той ще обявим съвсем скоро.

– Как очакваш да се развие ситуацията около реванша Анди Руис – Антъни Джошуа и твоя следващ мач?

– Ако Анди Руис съумее да се отърси от внезапно връхлетялата го слава, не се поддаде на изкушенията, която тя носи със себе си, то тогава победителят отново ще бъде той. Но познавайки го, не ми се вярва, че ще се подготви достатъчно добре за реванша. Мисля, че има голяма вероятност Руис да загуби, защото имам наблюдения, че е малко несериозен в тренировките и ми се струва неконцентриран.

– Какво е мнението ти за позицията на IBF, че победителят от този мач трябва задължително да се бие с теб за световната титла?

– Очаквам победителя, който и да е той. В началото на идната година да се изправим с него един срещу друг да победя и да завоювам световната титла. Чувствам се в топ кондиция, и като мисли, и като баланс. Екипът ми е налице. Тепърва ще дойдат големите успехи, които да подаря и на България, и на себе си.

– Представителите на Тайсън Фюри твърдят, че си отказал мач с него. Каква е истината?

– Аз съм официален претендент на IBF. Очаквам мач за световна титла. Програмата ми е начертана и така подредена, че Фюри ще изчака много малко. В момента той е никой, а аз гоня голямата цел, световната титла. Всъщност, той, както и всички негови фенове може само да ми благодарят, че в момента мач с него не влиза в плановете ми, защото щях да му нанеса много тежка загуба. Не знам и как му е удобно да се обажда, след като той бе този, който преди три години отказа да се бие с мен. Като редица други, които бяха много силни на думи, но като дойде време за сериозните неща, се скриха. Говоря и за Джарел Милър, говоря и за Дилиан Уайт. Но аз обещавам на хората, че такъв мач с Тайсън Фюри ще има в съвсем близко бъдеще!

– Има ли задкулисни игри в света на бокса?

– Естествено, че има. Те са явни, който е запознат знае. За тях обаче ще говоря един ден, когато евентуално реша да напиша книга. В нея мога да разкажа за всичко от първа ръка. Защото аз не съм просто в кухнята, аз съм част от главните готвачи (смее се).

– Доколко е важна ролята на промоутърите в професионалния бокс? Силен промоутър значи ли неизменно повече уважение и по-добри шансове за големи мачове?

– Какво значи силен промоутър? Един промоутър трябва да притежава няколко неща, за да бъде истински добър. Трябва да има желязна воля и да бъде в синхрон със своя боец. Трябва да отдаде всяка капка енергия в името на своя боксьор, да има вярата, че е способен да се посвети изцяло на тази мисия. Той трябва да е като на война, да се бие безстрашно, бранейки не своите, а твоите интереси. Именно тук се разминахме драстично със „Зауерланд“. Те бяха много алчни и се интересуваха единствено от пари. Накрая им платих 150 000 евро, за да прекратим договора и всеки да продължи по своя път. Днес съм щастлив, че работя с институция в света на бокса, какъвто е Боб Аръм. С моя партньор Ивайло Гоцев се разбираме отлично и воюваме рамо до рамо на всички фронтове и мачкаме здраво напред.

– Връщаш ли се назад към несъстоялия се мач с Антъни Джошуа?

– Аз не се връщам, защото той предстои тепърва. Онзи мач не се състоя поради една-единствена причина – тежката контузия, която имах. Не ме вълнуват нещата, които и тогава се изписаха. И тогава се изговориха куп глупости – как съм се бил уплашил (смее се).  Който има понятие от елитен спорт знае, че по нашите тела всичко остава следа. Всяка контузия се отбелязва за цял живот. Следите от моята си стоят. Аз си знам какво ми е било, през какво съм минал да се възстановя и какво ми коства, за да поддържам тялото си. Хубаво би било хората, преди да се изказват компетентно, да ме слушат аз какво говоря. И тогава казах, че мач с Антъни Джошуа ще има. И сега това е почти факт. И за сетен път ще кажа, че той, ама грам не ме плаши, нито ме притеснява, нито е по-добър от мен. Нека българите вярват повече в мен и в българската сила. Българите сме корав и непримирим народ. Аз ще го победя, ако му вдигнат ръката в реванша.

– С какво днешният Кубрат Пулев е по-различен от този, който се подготвяше за двубой с Джошуа?

– С много неща. Днешният Кубрат Пулев е по-опитен, по-уверен, по-силен.

– Имало ли е момент, в който да си губил увереност?

– Ако кажа, че не съм, ще излъжа. Но моята загуба на увереност е друга. Нито е толкова дълбока и драматична, както при повечето хора. Нито е трайна. Аз се изправям бързо и подобни мигове на слабост при мен траят много кратко. Даже ще ви кажа и защо е така. Защото това е закалка, която съм получил от ранна детска възраст. Така съм възпитан, така съм кален и отгледан от родителите ми. Устойчивост на най-тежките житейски бури се гради от рано в семейството и в средата, в която човек расте. Такава устойчивост е съвкупност от кръв, от ген, от любов, от семейни ценности и интелект.

– Имаш ли пример в бокса?

– Нямам пример, имам примери. Уча от всеки, постоянно, непрестанно, всеки ден. От всички взимам най-доброто и не се притеснявам да го призная.

– Вече знаеш какво е да се боксираш пред родна публика в „Арена Армеец“. Какви емоции носи това?

– Любов. Чиста, неподправена, истинска. Думите не са достатъчни, за да опиша какви чувства изпитва душата ми, когато стъпя на ринга, вдигна очи и видя тези пълни трибуни, чуя гласовете на хиляди българи, които в този момент, заедно с мен мечтаят само за едно – да победя. Гордея се с народа си! Не знам как, но аз всеки път, когато се боксирам го правя с неистовата жажда да им вдъхна кураж, да им дам частичка самочувствие от себе си, за да проумеят, че винаги има смисъл да се върви напред, да воюваме заедно нашето общество да става по-добро, да растат децата на България здрави, силни, умни и стойностни личности. Пътят е този. Поне за мен.

– До колко личният живот на един спортист се отразява на спортната му форма и как е при теб? Оставяш ли се различни ситуации да ти влияят?

– Отразява се до толкова, до колкото позволиш. Всеки спортист обаче има нужда от две неща, за да успее – спокойствие да се труди, защото без добра подготовка и най-талантливия е обречен на провал и мотивация да не спира да се развива, да иска още и още по-далеч да стигне, още по-високо да се качи. Човекът до спортиста трябва да му дава крила, трябва да го кара да лети. Подобна подкрепа е способна да прави чудеса. Подобна подкрепа може да вдъхне нечовешка сила и енергия.

– Ще коментираш ли информациите за раздяла с Андреа?

– Тя го обяви преди известно време, истина е. Скарахме се много крайно няколко пъти, разделихме се няколко пъти. Тя е невероятен човек, уникален, говорихме си много по въпроса, но в крайна сметка, когато няма разбирателство и една връзка дълго време не върви към развитие и за двете страни, е редно да се намери път да тръгнат нещата по съвсем различен начин. По жълтите сайтчета се изписаха колосални глупости. То не бяха свободни съчинения, то не бяха откровени лъжи. Призовавам здравомислещите и интелигентните българи да не си губят безценното време с този тип издания, за да не бъдат заблуждавани с подобни публикации. Не мога да спра това, но утехата ми е, че един стойностен човек никога не би изгубил и минута от живота си, за да чете подобни долнопробни измислици. Ровенето в личния живот е пошла дейност, която мен ме отвращава.

– Ако можеше да се върнеш в миналото, какъв съвет би дал на подрастващия Кубрат?

– Много грешки съм допускал, може би и в много съвети не съм се вслушвал. Не съжалявам за минали неща. Винаги гледам напред. Хора сме, не сме богове. Човешко е да се греши. Не бива да се страхуваме, че ще сбъркаме и не бива да се срамуваме от грешки в миналото. Има обаче неща, и в личния ми живот и в кариерата, които стига да можех, бих направил по друг начин. Ако се върна назад във времето, бих влязъл много по-рано в професионалния бокс. След 24-годишна възраст няма никакъв смисъл да се стои при аматьорите

– Има ли човек, в чиито съвети се вслушваш или когото търсиш за съвет?

– За щастие, имам такива доверени хора в обкръжението си. Не са много, но ги има. Допитвам се до тях в моменти, в които имам необходимостта да чуя друга гледна точка и различно мнение, освен моето. Един от тях е брат ми. Другият е баща ми. Въпреки че от години не е сред нас, аз не съм забравил заръките му. И винаги ще помня мъдростта му, уроците му, бащината обич и подкрепа, с които ни е отгледал и ни е начертал пътя.

– Мислил ли си с какво ще се занимаваш след края на активната ти кариера? Имаш ли интереси извън бокса?

-Имам още няколко години и смятам, че са най-важните в моята кариера. Но моят свят и моят живот не е само бокс. Аз не съм просто един боксьор, който не вижда нищо извън боксовия ринг, залата и тренировките. Искрено се надявам, че хората не гледат на мен по този елементарен начин. Считам себе си за многостранно развит човек. Изпитвам постоянна нужда да уча нови неща всеки ден и да инвестирам в себе си. Колкото до това с какво бих се занимавал след края на кариерата, просто не съм решил. Имам много варианти, но с каквото и да се захвана ще се справя повече от добре! Като му дойде врeмето ще реша.

– Чувстваш ли се подценен като боксьор заради факта, че си от България, а не от Великобритания например?

– Може би да, но дори и да е така, какво от това? Ако някой ме подценява, това мога да го приема и като позитив в определена ситуация. Негативната нагласа не я приемам. Под достойнството ми е да се крия зад подобни твърдения и имам далеч по-важни неща, на които да посветя времето и мислите си. За мен, като човек, от първостепенно значение е да не спирам да се усъвършенствам и като спортист, и като личност. Останалото са евтини оправдания за хора, които нямат куража да преследват мечтите си и да постигат целите си.

– Изглежда приемаш като мисия да вдъхваш повече самочувствие на българите. Така ли е?

– Милея за България, за народа. Обичам си родината и се гордея с корените си, с богатата история, която ние, българите, имаме, а толкова често сме склонни да потъпкваме, да пренебрегваме, угоднически и престъпно да забравяме. Мъчно ми е, че така лесно сме станали чуждопоклонници. Нямаме самочувствие, не вярваме в себе си, склонни сме да величаем всички други, превръщаме се в чужди слуги, а на нас самите, обръщаме гръб. Страхуваме се да се борим за името си, за честта си, за собственото си благо. А ние сме прекрасен народ! Иска ми се да проумеем, че навън не е по-хубаво, навън никой не ни чака с отворени обятия, навън не са по-умни, нито са по-образовани, знаещи и можещи. Навън изобщо не гарантира, че ще бъдем по-щастливи! Няма да се уморя да го повтарям.