Популярният певец Веселин Маринов е роден в град Полски Тръмбеш. Има шанса да завърши Българска държавна консерватория през 1983 в естрадния факултет в класа на Петър Димитров и четири години да бъде солист в група “Импулс”. Тогава идва и първият му голям успех с песента по негова музика “Ти не дойде” – Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен и Награда на публиката. През 1986 е отличен с награда на Международния фестивал за млади изпълнители в Тбилиси, СССР. На новоучредения конкурс за млади певци през 1989 печели първата награда. Същата година идва и първото международно признание с Голямата награда на Интервизия в Прага, а през 1994 – Голямата награда в международния конкурс за изпълнители „Златният Орфей +“. Истинската популярност го застига след 1994 с шлагерите на Тончо Русев и Евтим Евтимов, чиято песен „Горчиво вино“ е обявена за “Мелодия на годината” в последния тв конкурс през 1995. Няколко поредни години е избиран за „Певец на годината“ на наградите на телевизия „Планета“. През 2004 печели трета награда и награда на публиката на фестивала „Пирин фолк – Банско“ с „Песен искам“. През годините е получавал още десетки награди. В края на 2005 певецът обяви в предаването „Горещо“ с Венета Райкова по Нова тв, че се разделя със съпругата си Мария. От нея той има дъщеря – Йоана. На 10-и октомври 2009 г. Веселин Маринов сключи втори брак с дългогодишната си приятелка Цветанка.
На 30 ноември шлагерният изпълнител ще отбележи 35 години на сцена в зала “Арена Армеец”.
– 35 години Веселин Маринов на сцена. Как успяхте да се задържите толкова дълго?
– Може да бъдете сигурни, че никога не съм си задавал този въпрос. Не е имало време, както и потребност да го правя. Моето непреодолимо желание винаги е било да работя, да се усъвършенствам, да надживявам проблемите, да знам, че всеки успех е един връх, от който като се изправя – виждам следващия, който трябва да се покори. Израснах в своята професия в други времена, в които нямаше такива мощни издателски къщи, които обсебват изпълнителите със своите договори и ги лишават до голяма степен от възможност за инициативност, свобода на действие, ограничават ги по релсите от посоката, в която те искат да се развиват. Когато се изнижат годините зад гърба ти, един изпълнител научава уроците на живота и най-добре оценява какво трябва да направи в следващата си стъпка.
– Какъв беше урокът, който бе даден на вас?
– Не може да се ограничи всичко в един урок, те са много. По-важното е творецът да може да вижда грешките си, да ги поправя в годините и да не допуска да се повтарят. Това е най-важното качество – да знаеш колко можеш в определен етап от развитието си, реално да преценяваш къде си сгрешил и как да поправиш тези грешки.
– Успяхте ли да виждате грешките и да не ги повтаряте?
– Няма как човек да каже, че не прави грешки на основата на знанията си. Ние, музикантите, сме романтични хора, сантиментални и разсеяни. Всичко това ни помага да правим музика, да бъдем себераздаващи се на сцената, но и допускаме много житейски и професионални грешки по пътя си. Това винаги води до емоции, понякога негативни. Не мога да си представя, че ще бъда безгрешен.
– Коя е най-голямата грешка, която сте допуснал?
– Доверявам се прекалено много на хората, които сметна, че са близо до мен. И затова съм преживял много предателства.
– За личния или професионалния си кръг говорите?
– Не говоря за професионалния. За предателствата в професията човек трябва да е подготвен. Най боли, когато си предаден от най-близките си. Не говоря за жените само или за разводите. Всеки ден се развеждат хора, всеки ден любовта преминава в други измерения, които водят до раздели. Най-много ме е боляло от разделите с моите приятели, от мъжкото предателство, което е най-ценното за мен. Не са много хората, на които да се осланям в тежки моменти, но ги имам.
– Мъже ли са ви разочаровали най-много в живота?
– Разочарованията са идвали и от жени, особено от най-близкия ми семеен кръг. Но това са много лични неща и не бих искал да коментирам.
– Ако имате възможност да се върнете назад във времето, има ли нещо, което бихте променили в личния си живот ?
– Няма как да го направя, но ако мога, бих искал да съм бил по-смел като по-млад, да събера още малко сила, когато вземам важни решения, когато приемам предложения – също. Сега чувствам, че съм готов, но предложенията намаляват и възможностите да ги реализирам също.
– Как Веселин Маринов предлага брак?
– Когато се жених първия път бяхме прекалено млади. В онези години нямаше и такива традиции за изненади и романтика. Аз съм живял много романтично с жените си, правил съм много подаръци и изненади. Надявам се да правя и още дълги години. По много оригинален начин предложих на втората си съпруга да се омъжи за мен. Начин, който се надявам да остане в спомените на Цветанка завинаги.
– Споделяте ли мнението, че професионалния път на даден човек е огледало и на неговия личен? Това, че пеете за любов отразява ли живота ви?
– Всички пеят за любов – такава, каквато я чувстват. Даже аз пея най-малко от всички, имам много патриотични и социални песни. Толкова, колкото нямат всички останали певци, взети заедно. Друг въпрос, че никой никъде не ги е пускал, тъй като не е патриотично времето, в което живеем. Но както кучето прилича на своя стопанин, така и репертоарът прилича на своя изпълнител.
Нашата музика, която изпълняваме много често е отражение на характера на даден изпълнител. Има и такива, които се водят от модните тенденции и правят това, за да бъдат в крак с модата, да се харесат, но когато го направят и не са искрени, музиката им не се получава добре и отпадат от висшите ешалони в попрището си. Затова съм съгласен, че моята музика, особено литературната основа, поезията, която използвам, е отражение на моя характер.
– Следите ли тенденциите в музиката и опитвате ли се да се придържате към тях?
– Не, не се интересувам от това какви са промените, каква музика се налага, защото те не кореспондират с моите желания и стила, който харесвам. Когато аз започнах да формирам музикалните си вкусове, светът слушаше “Абба”, “Бийтълс”, “Дийп Пърпъл” и още десетки страхотни групи, изповядващи рокендрол. Сега светът е различен, а музиката е отражение на него – брутален, безчувствен, липса на романтика и сантименталност в нашите отношения. Всичко стана интерес, парите са определящи дори и в любовта и приятелствата ни. Станахме материалисти, гледаме кой какъв е и тогава го търсим.
– На какво се дължи всичко това?
– На света, в който живеем. Когато бях младо момче, светът беше различен. През 1989 година отидох в Германия да работя, видях отношения на хората такива, каквито бяха в моя роден град Полски Тръмбеш. Бяха години, в които никой не заключваше вратите си, не знаехме какво е кражба, хората живееха с ценности, обичаха красотата и вярваха в чудеса. Постепенно светът стана груб, интересчийски, с военни конфликти. Всичко това се отразява и на музиката, дигитализацията, най-вече интернет, който унищожи чувствата. Вече няма пощальони, не чакаш на прозореца писмото. Всичко стана много лесно и прозаично.
– Липсва ли ви времето, в което сте пращали и сте очаквали писма?
– Разбира се, с всеки ден разбирам колко ми липсват тези отношения. Иска ми се пак да бъда онова момче, което поглежда през прозореца, който е покрит с капки дъжд и гледам чертичката на пощенската кутия, дали случайно не се вижда нещо бяло, което пощальонът да е оставил.
– Какво най-много чакахте да се появи в тази кутия?
– Писмо от моето момиче, което живееше в Димитровград.
– Какво пишехте в писмата си? Бяхте ли директен в изказа си, когато става въпрос за чувства?
– Ако си директен, значи си безчувствен. Ако се вълнуваш, ако се притесняваш, то има чувства и няма как да си директен. Винаги увърташ, защото вълнението е голямо от отговора, който очакваш да получиш. Това е красотата на любовта, на самата любовна игра.
– Какво е мнението ви за изневярата?
– Изневярата е описана в едно стихотворение, което е претворено от Тончо Русев в една от най-великите песни: „Виновно ли е виното червено, че ти си слаб и бързо те напива? Една жена в легло на друг отива, когато у дома й е студено.“ Изневярата идва, когато нещо липсва, когато нещо не е пълноценно в отношенията и го намираш на друго място. Когато аз съм бил с моите две жени, не съм имал тази потребност, защото съм се чувствал много добре с тях.
– Въпреки това идва момент, в който всичко изчезва.
– При мен не изчезваше…
– Вие какво дете бяхте? За какво мечтаехте?
– Който и да попитате над 40-годишна възраст и да не е имал катаклизми в семейството си, ще ви отговори, че детството е прекрасно. Детството е облечено само в очакване, без отговорности. Всичко, което хвърчи, се яде, вярваш във всяка дума, мечтаеш за чудеса и геройство. Затова смятам, че моето детство беше прекрасно, неповторимо. Разликата между вашето и моето детство е в това, че аз израснах във времена, в които имахме много дълга зима. В нашия край тя беше 5-6 месеца, от които четири със сняг. Играехме по цели дни, краката и ръцете ни бяха замръзнали, не учехме със седмици, заради голeмия сняг. Може би тогава се е формирала любовта ми към зимните празници. Голяма част от спомените ми са свързани с тези зимни месеци, моят любим сезон е зимата, въпреки че нея вече я няма.
– Ако направим паралел с детството на дъщеря ви, какво можем да откроим?
– Детството на моята дъщеря беше свързано с нейния баща, който до голяма степен пресъздаваше чрез игри любовта си към тези ценности. Ние сме ходили на много зимни нощни разходки с нея, много от любовта ми към приказките и разказите, съм пресъздал пред нея. Моето дете имаше прекрасно детство.
– Добър родител ли бяхте?
– Трябва да попитате дъщеря ми. Имаме много силна връзка. Намирам смисъл в онова, заради което си струва да живееш – децата, наследството. Чрез децата си виждаме бъдещето.
– Мечтаете ли сега, какво искате да ви се случи в близко бъдеще?
– Много неща си мечтая за близкото бъдеще. Най-вече са свързани с големия ми концерт на 30 ноември в „Арена Армеец“. Това е едно голямо предизвикателство в моя живот, което искам да стане така, както го сънувам и мечтая. За първи път ще бъда с оркестър и то голям, за първи път ще има десетки други неща. Безкрайно много хора са свързани с този спектакъл, искам да мине добре, залата да се напълни, онова за което се подготвяме, да го направим неповторимо.
– Как успявате да пълните залите всяка година?
– Обяснявам си го с любовта на хората към музиката, която правя. Със себераздаването, което са запомнили от предишния концерт, на който са били. От това, че моите концерти са спектакли, в които карам хората да забравят за сивотата, в която живеят. В моите концерти винаги има нещо ново и различно, нещо, което ги кара да дойдат отново. Концертите са смисълът на моята работа. 23 концерта имам в зала №1 на НДК, имам 27 албума, от тях 20 само след 1995 година.
– Какво правите след всеки концерт?
– Прибирам се на четири крака от изтощение в хотела. Отказвам учтиво на моите колеги да отида да хапна с тях, да се повеселя в града, в който сме.
– Ако сте в София?
– Обикновено концертите приключват премигване на осветлението и подсказване на хората, че все пак трябва да си тръгнат. Почитателите са толкова много, както и автографите, които раздавам. Обикновено час или два след полунощ си тръгвам от НДК. Имам едно прекрасно преживяване, когато се прибера след концерт в някой град на България, когато съм уморен, когато едва се оправям да си легна – поглеждам се и си казвам, че и след тази вечер съм победил. Това е много хубаво и прекрасно нещо, което преживявам. Едно от най-хубавите неща, които изживявам в София, е традицията да си купувам по една кока кола, въпреки че ми е забранено. Винаги след НДК изпивам една кока кола, защото знам, че през следващата седмица нямам пеене. След това се прибирам, взимам мобилния си телефон и с огромно удоволствие прочитам онези 200 или повече смс-а от хора, които са били на концерта. Това е задължително от много години.
Няма профил в социалните мрежи
Изпълнителят признава, че има само официален профил в социалните мрежи. „Чувствителен съм, четох различни статии и мнения и затова реших да не ползвам фейсбук. Но си имам секретарка и отговарям на въпроси, получени на моята страница в интернет“, признава Веселин Маринов.
Направи химн на МВР
Приятелството между певеца Веселин Маринов и тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов помогна на МВР да се сдобие с химн. Премиерата на „Нашата полиция“ бе през 2010 година в зала 1 на НДК. Маринов направил песента след разговор с Цветан Цветанов.
„Ей, изпя толкова песни за армията, една за полицията нямаш, нещо по-различно“, мотивирал го политикът.
Негов концерт остава цял град без ток
През 2012 година празниците в Горна Оряховица вървели с пълна сила, а след концерта на Веселин Маринов напрежението стига връхна точка и токът в града спира за 20 минути. Както местните се шегуват, славният изпълнител спрял тока на всички.
