Тежък Великден е имала половинката на Иво Аръков – Габриела. Мацката, която преди време дари актьора с дете, по чудо се е разминала с трагедия. А вина за това имат и лекарите в болницата в Пазарджик.
По време на празниците красавицата усеща болка. Тя не намалява и затова през голяма част от Великден Габи е на легло. В късните часове на неделята обаче болката се засилва и половинката на актьора решава да потърси медицинска помощ в Пазарджик.
„Отидох в спешното. Пред мен имаше двама души. Вратите на отделението обаче не се отварят. Измина час и половина и всичко си е все така“, започна разказа си Габриела.
След дългото висене от спешното най-накрая излиза сестра. Тя заявява на половинката на Аръков и на другите чакащи, че лекарите ги наблюдават на камерите. И ако има нещо по-сериозно, ще дойдат.
Габриела продължава да чака и в крайна сметка е приета. По думите й обаче преглед няма.
„Преглеждат ме, силно казано, по-скоро ми се карат. Назначиха ми изследвания, но никой не ми каза къде и как да ги направя. След още час и половина, прекарани в обикаляне на болницата и чакане на изследвания, както и преглед от хирург, се установява, че е нужно да бъда хоспитализирана. Въпросите, които ми се задават от хирурга по време на прегледа, са, меко казано, неадекватни“, продължава с разказа си половинката на Аръков, пише „България днес“.
ИВО АРЪКОВ: НЕ ОЧАКВАХ ДА СТАНА БАЩА, НО СЕГА СМЕНЯМ ПАМПЕРСИ
Една от сестри казва веднага на Габриела да отиде в шокова зала. Половинката на Аръков слуша и изпълнява. Но…
„След 30 мин. аз все още чакам. Отивам в кабинета на сестрите, за да напомня за присъствието си. Оказва се, че е пристигнал господин, пратен от полицията за кръвен тест за алкохол. Поради някаква причина той е с предимство пред мен и всички чакащи отвън спешни пациенти. Сестрите ми казват: „Я отивай и лягай пак. Какво идваш?! Искаш ли да чакаш отвън?“, разказва още за ужаса си Габриела. След още 20 мин. хубавицата все така продължава да си чака, а никой не идва да й помогне. Затова решава да си тръгне на собствена глава.
„Влизам в кабинета на сестрите с молба да подпиша декларация, че отказвам хоспитализация. Отвръща ми се, крещейки: „Ама вие не виждате ли, че имаме работа?! Ама че сте нахални! Да не сте на сладкарница вие тука да идвате и да си поръчвате?! Взимайте си изследванията и вън!“ Опитвам се с нормален тон да обясня, че съм тук от 4 часа, напомням, че съм по спешност и не ми е даден нито един медикамент, за да спре болката, а видимо добре почерпеният господин е в чудно настроение и би могъл да изчака. Те са на друго мнение. Казват ми да не се обяснявам, да подписвам и да си тръгвам, те не носят отговорност“, добавя Габриела, която още има болки, но не иска да рискува и отново да изживее ужаса от болницата, където никой не й обръща внимание.
