Великден е най-големият християнски празник. Едва ли има човек, който да не се вълнува на Велики четвъртък или Страстна събота, когато боядисваме великденските яйца. Традицията повелява първото да бъде червено.

По традиция посрещаме Възкресение пред православните храмове, където се поздравяваме с: “Христос Воскресе!” и обикаляме църквите три пъти. Най-любимата традиция за малките е чукането с яйца.

Но как празнуват Великден в другите православни държави?

Подобни са традициите в съседна Сърбия, но някои се допълват. При варенето на великденските яйца е важно домакинята да добави няколко капки светена вода. Ако някой ви дойде на гости, задължително трябва първо да му подарите боядисано яйце.

Северните ни съседи са вманиачени, когато става въпрос за боядисване на яйца. В Румъния семействата използват празника, за да се състезават кой ще направи по-красивите яйца. За тях Великден е повод да почистят основно домовете си и да се облекат с новите дрехи. Залагат на традиционни ястия, които се приготвят основно от агнешко месо.

Няма спор, че най-силно вярващите ни съседи са гърците. Те също боядисват великденски яйца, но започват да ги хапват още в събота вечер. В Гърция яйцата се боядисват основно в червено. Освен това правят традиционната си „магирица“ – супа, приготвена от агнешко. Не пропускат и традиционните козунаци, сладки гевреци и печено агнешко. На остров Корфу пък имат традиция да хвърлят от балконите си керамични съдове – саксии и тигани. Вярват, че това носи късмет през цялата година.

Традициите в Русия са много сходни на тези в България. На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца, а на Велика събота приготвят празничните ястия, които да запълнят трапезата ден по-късно. На празничната трапеза трябва да присъстват толкова ястия, колкото са били дните от най-продължителния пост през годината. Изключително важно е, ако домакинята пости, да не опитва преди Великден храната. В събота вечер всички обличат новите си дрехи и посрещат празника пред православните храмове. Празничният ден започва със закуска, на която се ядат предимно яйца и содени питки, а през деня се приготвя празнична торта, в която задължително присъстват стафиди и извара.

Какви са традициите на Великден в останалия християнски свят?

В Съединените щати е задължително посещението на църква. На децата се подаряват празнични кошници, в които има великденско зайче, шарени яйца и много шоколади и бонбони. Традицията повелява децата да търкалят боядисани яйца по наклонена ливада. Обядът пък се състои от шунка с ананас, плодови салати, зеленчуци и картофи.

Във Франция между Разпети петък и Великден няма да чуеш камбанен звън. По този начин те изразяват скръбта от разпъването на Христос. След обявяването на Възкресение камбаненият звън започва да ехти. Традицията повелява възрастните да крият яйцата из къщата или двора, а децата трябва да ги намерят. На празничната трапеза присъства отново агнешко, но и местни традиционни бисквити във формата на агне. За празника се правят много омлети, в които слагат зелени зеленчуци и салам. В град Хауг на централния площад на града се сервира гигантски омлет, приготвен с 4500 яйца, който може да нахрани 1000 души.

Из огромна Германия властват различни традиции за Великден, но символ е Великденският заек. Местните наричат празника „Остерн“ и за него украсяват Великденско дърво. То бива окичвано с кухи яйца, завързани с панделки. Във федералната държава не се работи от Разпети петък до Великден, като децата са задължително във ваканция. В някои части на Германия се яздят празнично украсени коне, а на трапезата си слагат отново агнешко, риба и козунак, наречен „гугелхупф“.

Във Великобритания празникът се отбелязва доста тържествено. В различните градове се организират парадни шествия. Британците използват празника, за да се съберат семейно. На децата се подарят шоколадови яйца, бонбони и подаръци. И тук символът е Великденският заек, който крие в градините яйца.

В Унгария пък и до днес се спазва традицията „Шприцване“. Всяка година на Великденския понеделник момчетата издебват момичетата, за да ги полеят с вода или да ги напръскат с парфюм, като е целта е да си изпросят целувка.

В Италия не е масова традиция да се боядисват яйца, а се залага на шоколадовите. В някои части на Ботуша се разиграват Христовите страдания. Италианците не са почитатели на нашия козунак, а правят „Великденски Гълъб“ (Colombo) – икона на Светия дух, като в приготвянето му се избягва мляко, но се слагат бадеми.

В Полша Великден започва със стабилна закуска. Поляците стартират деня си с месни ястия, сред които бял салам, поднесен с цвекло. Поднася се традиционен специален хляб „пасха“, който е изпечен от ръжено брашно с мая, намазан със свинска мас и украсен с кръст от тесто. Приготвят се макови щрудели, а от разтопена захар се оформят агнета.

Чехия е сред страните с богати традиции за Великден. Почти всеки ден от Страстната седмица е с определен цвят. Понеделник е син и е забранено да се чисти. В жълтия вторник е разрешено, а в Намръщена сряда е забранено да сте сърдити. В Зеления четвъртък трябва рано сутринта да се измиеш с роса, за да не си болен. Стопанката чисти сутрин дома, а сметта отнася на кръстовието. В кладенеца се хвърля хляб и мед, за да има вода през годината. В Бялата събота се изработва кръст от обгорели дърва и се отнася на полето. Великден чехите наричат Божи ход. На празника се осветява трапезата – козунак, яйца, хляб, вино, месо… Най-забавно е на Великденския понеделник, когато момчетата пляскат момичетата с „помлазки“, което е вид камшик, за здраве.

В Швеция също се обръща много внимание на бонбоните и сладката. Великденските яйца се изработват от картон, а вътре са поставя бонбон. Домовете се украсяват в жълто, зелено и бяло. Великден тук много прилича на Хелоуин, като децата се обличат като великденски вещици и носят дълги поли и цветни забрадки.

В Австралия не харесват зайците, защото унищожават реколтата. Затова Великденският заек не е сред символите на континента. Тук великденските яйца се носят от билби, което е торбесто животинче с дълги уши и голям нос. Именно с неговата форма се произвеждат великденските шоколади.